Проф. Михаил Константинов: Срамно е, че държавата е в това положение

Проф. Михаил Константинов, математик, дългогодишен заместник-председател на Централната избирателна комисия, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“

Преди дни социологическите агенции “Галъп интернешънъл" и “Маркет линкс" публикуваха изследвания за изборните нагласи, почти с идентични резултати, тук-там с разлика от 1-2%. Трябва да уточним, че сондажите са правени преди арестите в митниците и политико-икономическия скандал, както и без да включват в обсега си новите формации, които ще участват във вота като “Синя България", “Левицата" и “България може". И все пак, каква формула на бъдещия парламент очертават поне тези изследвания?

В момента не е възможно да се повтори сглобката, защото докато току-що отишлата си сглобка имаше над 130 депутати зад себе си, сега най-вероятно първите две партии, които са ГЕРБ и след това ПП-ДБ, ще имат общо малко под 120. Някъде се очертава да бъдат ГЕРБ около 80, а ПП-ДБ около 40 и нещо, сумата е под 120. Така че се налага явно участие на трети партньор. Сега един евроатлантически партньор очевидно е ДПС, но той няма да бъде приет добре от част от членовете на сглобката, така че остава доста вероятно ИТН да бъде един възможен трети партньор, за да се получи общ брой от подкрепящи депутати над 120.

А иначе каква е формулата? Всяка група какви депутати ще има на брой?

Е, в момента грубо казано ГЕРБ имат 70, следват три формации с по около 40, след това има 30 и 20.

Кои са?

Ако искате да ги кажем по-подробно?

Да.

Значи ГЕРБ- 70, ПП-ДБ, ДПС и “Възраждане" ще имат по около 40 депутати. Следва БСП, може би около 30 и ИТН около 20, сумата става 240, доколкото виждам. Така че това е горе-долу, което се очертава от сегашната моментна снимка на настроенията на избирателите. Разбира се, както вие правилно отбелязахте, две много сериозни нови формации са на хоризонта, това е някаква обединена “Левица", да я наречем така и естествено “Синя България", която се представи добре на местните избори в София, под формата “Синя София". Макар че аз лично бях леко разочарован, очаквах те да имат 4-ма общински съветници, те имат само 3-ма, но разликата не е голяма. Така че “Синя България" има шансове първо да прескочи 4% и да вземе участие в националното събрание народно. И също така с малко повече усилия може да вкара и евродепутат. Там, както знаете, естествената бариера е малко по-голяма 5,88%, което е 1/17 от вота. Изброено в гласове, това означава около 110 000 гласа, трябва да има една партия, за да вкара евродепутат. Мисля, че това е напълно във възможностите на “Синя България".

Проф. Константинов, тези партии двете, на които най-вече акцентирахте, могат ли да объркат сметките? И къде са техните електорални ресурси?

Чак да объркат сметките, едва ли. Защото както казахме, те биха отчели като успех влизането в съответния парламент - български и евро. Те биха влезли в българския парламент със сравнително малка парламентарна група 10-15 души. Тези 10-15 души ще бъдат отнети от тези партии, които в началото ви изброих. Така че това не е качествена промяна, но е един доста ясен сигнал, че вече има нови политически сили на хоризонта. Според мен вече има умора в партиите, които през последните 3-4 години са заели сцената на българската политика и хората търсят нещо ново. Сега, до колко това е ново, е друг въпрос, но така или иначе като политически формации са нови. Аз лично бих им пожелал успех, защото не може да се въртим само с тези 6 партии, които в момента са в парламента. Те са се формирали много добре 3 плюс 3. Три са грубо казано в управлението, това са ГЕРБ, ПП-ДБ плюс ДПС и останалите три са някакъв вид опозиция. И това се видя, че не е най-добрата формула за България, има нужда от освежаване.

Доколко е възможно все пак и след тези избори на 9 юни, националните имам предвид, да не се състави отново правителство и да отидем на следващи избори?

Аз бях от хората, които твърдо смятаха, че правителство ще има и че нови предсрочни избори няма да има. Стана обратното, защото съветът, който аз давах на други хора, трябваше да го дам на себе си, а именно: никога не подценявайте човешката глупост. Нашата политическа класа се оказа абсолютно глупава, сама си вкара много тежък автогол и се прати на поправителен. Между впрочем, във връзка с това, че не се състави правителство и се отиде на нови избори, в българската политическа история видяхме най-тежката намеса във вътрешните работи на България. Американският посланик, буквално с груби думи им каза на тези, че са “идиоти". Може би само думата идиот не беше употребена, но то се подразбираше. Аз не помня нито съветския посланик на времето, нито друг посланик през демокрацията да е използвал такива тежки критики към българските политици. Между впрочем, съвършено заслужено. Друг е въпросът дали трябваше така, по този начин? Така че те трябва да, аз не знам как да го кажа, да си научат уроците си, нещо от този сорт. Те се държат абсолютно безотговорно. В едно международно положение, което все повече се усложнява, виждате какво се случва по света, нашите отиват да правят национални избори, без да им е дошло времето. Това е абсолютно безотговорно поведение. Между другото, искрено се надявам избирателите да ги накажат.

Кой може да се окаже големия капан след изборите?

Естествено, ако отново започнат тези безобразия в пазарлъци на дребно, това е най-лошото, което може да се случи. Но аз мисля, че този път някакъв инстинкт за самосъхранение, за оцеляване, трябва да им светне в главите и на най така тъпите български политици. Просто няма вече време накъде да се отстъпва. Трябва да се формира здраво правителство, да се формират национални отговорни политики и да започнат да се изпълняват. Трябва да престанем да говорим за изборите като за някаква техническа подробност и да се занимаваме с начините, по които ще се произвеждат избори. Първо правило, трябва да престане идиотският спор хартия или машина? И трябва, грубо казано, да се държим като нормална европейска държава.

То не че светът се държи нормално, нека и това да го отчетем. В момента виждате, на 5 ноември какво очакваме да се случи в лидера на свободния свят. Лидерът на свободния свят това са Съединените американски щати. Там на състезанието се изправят, меко казано, двама не съвсем адекватни кандидати. Единият не става сякаш за нищо, другият има също така малко странни прояви. Значи, това ли успя от 360 милиона души да излъчи американската политическа класа? Очевидно това успя. Между впрочем, аз съм го казвал и друг път, съвсем не е сигурно, че Джо Байдън отива като кандидат на демократите на изборите. Има много важен конгрес на демократите през август, който окончателно ще реши, кой ще бъде кандидата. Има много сериозни настроения в Демократическата партия, че Джо Байдън трябва да бъде сменен.

Вижте, не става въпрос, дали той ще изкара до изборите, това е смешно. Той трябва още 5 години да заема най-отговорният пост в света. А той очевидно в момента вече, не му поставям диагноза, но той е уморен човек. Той за това нещо не става. Не може съдбата на света да е в ръцете на престарели хора, пред които личната перспектива е малка. Когато един политик е млад, той има както личен живот пред себе си, така и има деца, за които трябва да се грижи и да им осигури бъдеще. Тоест, държи се по-отговорно. Когато един човек е в залеза на живота си, неговото отношение към света е различно. Грубо казано, той е склонен да омае и той света, което е недопустимо. Така че не трябва политици на подобна възраст да бъдат избутвани на предна позиция.

Това ми прилича по един ужасяващ начин на смъртта на Съветския съюз. Значи, както знаете, Съветският съюз почина бавно и мъчително, като накрая вече излъчваше някакви престарели старци, които очевидно не ставаха за нищо. Само че тези престарели старци всъщност са доста по-млади от тези, които сега се канят да управляват САЩ. Така че това, което си говорим за престарелите членове на Политбюро, ами те са младежи в сравнение със сегашните кандидати. Не може светът да се управлява от престарели хора. Един световен лидер трябва да е в силата си, трябва да се постига някъде между 50 и 60 години. Тогава е във върха си един политик. Такива хора трябва да управляват света, то е очевидно, няма какво да се убеждаваме.

Проф. Константинов, да се върнем към нашите избори. Общественият съвет към Централната избирателна комисия иска всички дейности по машините да се излъчват онлайн, това възможно ли е?

Вижте, по принцип всичко е възможно. Но сега вече, нали разбирате защо, където имаше машини в Европа, те бяха изхвърлени. Ето, точно поради това е. Ние 10 години се занимаваме с тези машини. Изобщо не говоря в момента: те добри ли са, лоши ли са. Каквито и да са, не може те да бъдат поантата, да бъдат центъра на нашия изборен процес. Начинът, по който гласуваме, не трябва да има никакво отношение към политиката, то е техническа подробност. Това е все едно: дали сутринта ще изляза със сините маратонки или с черните маратонки, какво променя това? Нищо не променя, а ние сме поставили в центъра на нашия изборен процес начинът на гласуване, абсолютно недопустимо. Нека да се наблюдава каквото може, само че наблюдаването служи за оправдаване на електората. Когато всичко се снима, те казват на съответния човек: “Виж какво, всичко се снима, да знаеш, нали".

Така, че това е допълнителен контрол, макар че той няма значение за купения вот. Защото купеният вот става, както знаете, купува се цялата махала. И както знаете, политически некоректно е да кажем, че това е циганския вот, защото има и български вот, макар и по-малко. Но това са бедните хора от махалите. Те се купуват анблок, купува се техния лидер, на него се дават парите и той ги раздава на своите хора. На тях само няколко дена по ред им се внушава, кой е номерът, който трябва да отбележат. Те трябва да запомнят един номер и те за по-сигурно си го записват на ръката, както знаете. Не може да се разчита на тяхната памет. И тук идва големият проблем, когато имате преференции, те отбелязват преференцията и не отбелязват партията. И ето го големият брой недействителни гласове – само при преференциалното гласуване стига до 15%. Във всички други избори недействителните гласове са около и под 4%, напълно в нормите. Но българинът не може да гласува с преференции.

И сега това ще се демонстрира отново. Аз не мога да разбера, защо си го причиняваме това нещо. Спомням си държави, като се издънят един път и се отказват. Ето Ирландия, мина през подобни скандали, буквално една година Ирландия се беше разделила на две части, едните бяха за машините, другите за хартията и се караха безобразно. Накрая правителството каза - край с тези машини, защото това доведе до израждане на нашия изборен процес. И ирландците си изхвърлиха чисто новите машини, защото те предизвикаха повече скандали, отколкото добри неща. Така че отново нека да се вземе някакво решение. Аз лично смятам, че ние сме европейска държава. В Европа машинно гласуване няма, И сега, много обичам това възражение, да, ама има в Брюксел. В Брюксел има, но в гр. Брюксел. Брюксел не е даже цяла Белгия, хайде да кажем, че е половин Белгия. Така че да кажем, това е с машинното гласуване. В Европа го няма, нека да гласуваме като европейци.

Е, да, но очевидно ще си гласуваме като българи. И тук искам да ви попитам, проблем ли са авторските права върху изходния код на системата, за които говори бившият министър на електронното управление Александър Йоловски? Оказва се, че интелектуалната собственост върху кода на машините за гласуване не е на българската държава, а на “Смартматик".

Така. Това беше едно също много тежко безобразие. Това е безобразие, което засяга националната сигурност. Един от най-важните процеси в една държава, това е изборният процес. Защото той определя политиката на държавата за следващите 4 години. Ние допуснахме този процес до голяма степен да е в ръцете на чужди юридически и физически лица - чужди фирми и чужди специалисти. Просто не казвам, че тези хора лъжат, аз нямам такива доказателства. Но вие пуснахте вълка в кошарата. Сега, той дали ще изяде овцете, е друг въпрос.

Ако иска, ще ги яде, ако не иска, няма да ги яде. Ако иска, ще изяде една от тях. И затова националната сигурност се пази по всички възможни начини. Няма нещо по-важно за една държава от националната сигурност - изборите са критична част от националната сигурност. Ние аутсорснахме тази дейност на чужди фирми и чужди специалисти. Така че те, ако искат да са злонамерени, могат и да са злонамерени. Не казвам, че са такива. Ето още една причина да го махнем това гласуване, но сега какво да правим, човек каквото сам си направи, друг не може да му го направи.

Според бившият министър Йоловски всичко е било направено така, че да се пази “Смартматик", за да няма искове срещу държавата? Това какво означава?

Значи, аз не мога да коментирам бившият министър, когото между впрочем бегло познавам. Той е добър специалист, той има едно становище. Сега, аз ви казвам генерално как са сбъркани нещата. Вие сте дали, тоест, ние сме дали националната сигурност в чужди ръце.

За да не ни съди фирмата-собственик на машините. Това ми звучи абсурдно.

Ами абсурдно е, естествено. Значи, ние чии интереси защитаваме. Значи, ние сме си дали да не казвам какво под наем, защото нали слушат и деца. Всичко сме си дали под наем, е не може така. Дали сме си златните мини на концесия за 1% от печалбите. Това е такова безобразие, за което в по-стари времена някой трябваше да бъде обесен за това нещо. Знаете за този продължаващ супер скандал. Сега си дадохме изборите в чужди ръце, ами дай да си дадем и правенето на деца на чужди мъже. Да дойдат тук някакви яки мъже от чужбина, да направят бебета и да оправим раждаемостта, ако така ще действаме. Направо е обидно, не сме народ, а просто малко ми става неудобно от това. Какво неудобно?! То е просто срамно, че държавата е в това положение.

Отиваме ли на избори с машини с изтекъл срок на годност?

Да, той изтече, това пък с вас сме го обсъждали много пъти. Доколкото знам, тази година изтича гаранцията. Сега тук правилно се казва, че на една вещ може да ѝ изтече гаранцията и тя още да се използва. Проблемът в момента е, че като се счупят машините, вече никой не отговаря за това, ще трябва да си купим нови. Докато, ако сте в гаранция и ви се строши автомобила, ще ви го поправят или даже ще ви купят нов. Това е смисълът на гаранцията. А ние в момента сме с изтекла гаранция, трябва да се молим машините да продължат да действат. И тук вече има два варианта, а те са три. При единия машините действат перфектно от сега, до безкрайност.

Това е ясно, няма как да стане. Другото е машините се повреждат тайно, условно казано и започват да възпроизвеждат разни резултати, които не са точно същите. Но те са извън гаранция, така че никой не отговаря за това. И другия, честния вариант, машините се счупват. Не знам дали знаете, съвременната техника се произвежда така, че щом ѝ изтече гаранцията, тя да се счупи. Едно време карахме коли по 15-20 години, по 300-400-500 хиляди километра. Сега ги караме 3-4 години и като минат 150 хиляди километра, хвърляме чисто новата доскоро кола. Същото е за компютрите и за всякакви други неща. Защо? За да върви алъш-веришът и по този начин унищожаваме ресурсите на планетата. Същото е и с тези устройства.

Защо купуваме устройства, които след 3 години вече никой не отговаря за тях. Това е. Между другото 3 години никак не е малък срок, за компютър си е нормално. Даже някои машини и някои компютри се продават с едногодишна гаранция. Е, добре де, но това е машина, от която зависи националната сигурност. Отново някакво безотговорно поведение. И то, аз разбирам, много хора спечелиха от тия машини, халал да са им парите, ама хайде малко някой да мисли и за държавата. Не може само: минаваш оттук, грабиш и изчезваш. Не може така да се управлява държава.

В какъв вътрешно-политически контекст ще се проведат тези избори?

Сега вътрешно-политическият контекст той е ясен, сглобката се разпадна и сега се обвиняват един-друг да си прехвърлят вината. Както се казва, в тази ситуация невинни няма. Не просто невинни няма, но едните са крайно глупави. Не е хубаво да се говори така, но просто едните са обидно глупави. И най-интересното е, че не осъзнават, че са глупави, а си мислят, че са добри и красиви, това е. И това е контекстът. А то не е важен вътрешно-политическия контекст, важно е, какво става навън. Украйна губи войната и то я губи ускорено. Сега въпросът е: дали ще изкарат до есента и дали изобщо ще стигнат до изборите в Щатите.

Между впрочем, нали ви е ясно този спор, който води Съединените щати за 60 млрд. долара помощ, той е абсолютно измислен спор. Те могат да извадят 60 млрд. всяка секунда, в която искат. Те в момента предават Украйна. Значи Западът предаде тези нещастни хора, избиха половин милион от тях и в момента ще получат, да не казвам какво. Това се случва в Украйна - един предаден народ. И то е видно, как става това. Хората се молят вече случайно за някакви системи, нещо да им дадат, но няма да го получат. Защо? Защото те в момента леко не слушат. Нещо им казаха нещо да направят, те им казаха "Няма да го направим така". “Ами тогава няма да видите оръжие и ще видите руснаците в Киев". Ето това се случва в момента. Не знам, просто отвратително е това, което става.

Какво не направиха украинците, а Западът им го поиска?

Трябваше да отидат да преговарят с Русия с отстъпване на територии. Това е, друг начин няма. Съжалявам, че аз трябва да го кажа, то се вижда. Сега ще отстъпят повече територии. Вижте, в момента демократите отчаяно искат да спечелят изборите в Съединените щати, отчаяно. Тази война им е като воденичен камък, те са като бегачи на дълги разстояния с една гира на единия крак, който очевидно той не може да помръдне, камо ли да бяга. Тази война е просто катастрофа за американската политика. Те искат тази война да спре. И то по някакъв начин, по който да спасят лице.

Това не става, поради това, че от друга страна украинското ръководство не може да си позволи да загуби официално войната, защото техните ще ги избесят. Нали го виждате, какво става. Като спечелиш войната, хайде да кажем така хубаво, триумф, щастие, народна любов. Като загубиш войната и отиваш да те бесят. Така е ставало в историята. А те няма как всичките да избягат. Хайде, върхушката е купила някакъв имот на Запад. Изобщо вижда се, как народите стават заложници на лошите политики. Казвам го с огромно съжаление, със съчувствие към украинския народ, но просто той беше повярвал. Крайно време е на украинците да им се отворят очите, не знам как ще стане, но трябва.

Този цинизъм как ще се отрази на европейските избори?

Той се е отразил вече, той се е отразил, има очевидно прехвърлено настроение към друг вид политически субекти, да ги кажем така: по-националистически – в което няма непременно лошо. Класическата европейска политика е ясно, че се проваля. Много се извинявам, вижте кой иска отново да стане председател на Европейската комисия. И тая жена вижте, хайде да си говорим откровено, тази жена за нищо не става, говорим за тази, сегашната шефка, дето иска да бъде шефка още 4 години. И тя не става, по дяволите! Да не говоря какво направи с Германската армия, какво направи с Европейския съюз, тя се кани да довърши това нещо. Тоест, тя се кани да ни довърши. И трябва някаква съпротивителна сила да проявим.

На финала обаче, не мога да не ви попитам за войната в Близкия изток, която вече се разраства от “Хизбула" - Израел към Иран - Израел?

Сега, това което се случи преди два дена до голяма степен беше бутафорно, това е ясно, че беше много шум за нищо. Това беше спасяване на лице на аятоласите пред иранския народ. Иранците са наследници на персите, това е империя с три хиляди годишна история, това са горди хора и те трябваше по някакъв начин да получат удовлетворение за нещо. И сега в момента там им обясняват, как това е голяма победа за Иран, говорим за Иран. Така че последната случка, аз не я бих надценил, защото тя е очевидно бутафорна. Но положението там продължава да бъде изключително сериозно. В момента самият Израел е заложник на един човек, който, ако няма война, отива в затвора. Нали знаете, за кой говорим?

И отново за сетен път виждаме, как личните интереси биват поставени над обществените. Израел няма сметка от този конфликт, Израел е капка в едно арабско море. Въпреки че знаете, конфликтът не е с персите, а с арабите. Големият конфликт е Израел - араби. Начело на Израел трябва да бъдат поставени морално чисти хора, които не ги заплашва затвор. В момента, в който войната свърши, премиерът на Израел ще влезе в затвора. Той го знае, всички го знаят. Е, така не се управлява държава.

Тези събития там ще се отразят ли пак на изборите? Може би в България не толкова, колкото за Европейския парламент?

Това, което виждам е, че европейците много бавно загряват. Те някак си живяха в пашкул, как да ви кажа, живяха като бройлери в защитена среда. Говоря за последните 70 години след края на Втората световна война. Всичко им се разминаваше, светът воюваше, падаха империи, не знам си какво се случваше. Европейците си живееха щастливо и охолно. Това страхотно много рагражда, те в момента се чудят, какво става. Това са като едни хора, които буквално са живели в кувьоз, изведнъж отваряш капака на кувьоза, отвън духа вятър, вали дъжд и т.н. Европа трябва да плати цената на това свое самодоволство и на този свой охолен живот до момента. И ще платим тази цена, не се безпокойте, има световна справедливост. За съжаление, ще го отнесат младите, но по-добрите от тях ще оцелеят. В крайна сметка цялото човечество досега така се е справяло: по-добрите са оцелявали. Аз съм убеден, че по-добрите ще оцелеят отново.

Как ще се плати цената?

Цената се плаща с човешки животи, как? Просто много хора ще умрат, а останалите трябва да се научат да живеят нормално. В съгласие със себе си и с природата. Трупането на големи богатства е контрапродуктивно, унищожаването на природната среда е контрапродуктивно, воденето на такива безсмислени войни е контрапродуктивно. Като махнем контрапродуктивните неща, ще остане това, което трябва да остане. Как точно ще стане, аз не знам, както се казва няма и да го видя. Но съм сигурен, че просто не е сега моментът, когато тази велика човешка цивилизация да бъде изтрита. Няма да бъде сега.