Марчев: Без изменение в Конституцията трудно ще има решение за наказателната отговорност на главния прокурор

Без изменение в конституционния модел трудно ще бъде намерено приемливо разрешение за създаване на специален ред за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор, каза в интервю за БТА председателят на Софийската адвокатска колегия Стефан Марчев.

Според него концентрирането на усилията за съдебна реформа единствено до проблемите, свързани с институцията на Главния прокурор, не е съдебната реформа, която ще доведе до повишаване на качеството на правосъдието, до съкращаване на сроковете за разглеждане на делата или до намаляване на правните спорове.

От години разговорите за съдебната реформа избягват темата за задължителната адвокатска защита по широк кръг граждански дела, които предвид усложненията в гражданското съдопроизводство и въвеждането на електронно правосъдие, стават наложителни. Включването на задължителна адвокатска защита от първата инстанция по масовите граждански и търговски дела ще бъде от съществено значение за постигане на дългосрочен положителен ефект и за подобряване на качеството на правосъдието, каза Марчев

Законът винаги трябва да е инструмент за дългосрочно въздействие върху обществените отношения и съобразен с цялостната държавна политика в определена област, а да не бъде използван за постигане на краткосрочни цели, без да се отчитат възможните негативни последици. Например бърза промяна в наказателния закон, която да завиши наказанието за определено престъпление, на пръв поглед може да изглежда разумна в ситуация, свързана с шумно отразено в медиите конкретно престъпление, но такава промяна под натиска на обществените нагласи може в дългосрочен план да има негативен ефект върху широк и неопределен кръг обществени отношения, ако не е съобразена с наказателната политика на държавата и със системата на наказанията, посочи още той.

Следва пълният текст на интервюто

Разговорът за съдебната реформа е много активен в последните месеци. Към какво вървим - към нещо, което има смисъл в дългосрочен аспект, към нещо, което е поставено като условие или към реформа, която правим за конкретен човек?
Реформата в правосъдието има смисъл, само ако е насочена към постигане на ефективно функционираща съдебна система в дългосрочен аспект. Реформирането на правосъдната система е предвидено в Плана за възстановяване и устойчивост и това дава надежда, че реформата ще стане - най-малкото, защото е условие за получаване на финансиране по Плана.

Разговорите за реформата в съдебната система обаче не трябва да се свеждат единствено до необходимостта от промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), която да създаде надежден механизъм за търсене на отговорност от главния прокурор, нито само до предвиждане на мерки в Закона за съдебната власт (ЗСВ) за ограничаване на контрола и фактическата власт на главния прокурор върху Висшия съдебен съвет.

Последните законопроекти за промени в НПК и ЗСВ, които не бяха приети в краткия мандат на 48-ото народно събрание, бяха остро критикувани от съдиите, при това със сериозни аргументи. Неслучайно всеки законопроект, който претендира да дава разумно и конституционосъобразно разрешение на този проблем, не намира необходимата подкрепа в рамките на краткия живот на последните няколко парламента. И по всичко изглежда, че без изменение в конституционния модел трудно ще бъде намерено приемливо разрешение за създаване на специален ред за търсене на наказателна отговорност от главния прокурор.

Всъщност всяка съдебна реформа трябва да гарантира най-вече достъпа на гражданите до правосъдие, разрешаване на правните спорове в разумен срок и качество на съдебните актове, които да създават усещане за справедливост, а това предполага еднакво прилагане на закона спрямо всички. Именно усещането в обществото за нееднакво прилагане на закона води до усещане за липса на справедливост, което държи постоянно актуална темата за реформата в правосъдната система.

Несъмнено въпросът за еднаквото прилагане на закона спрямо всички е отговорността на главния прокурор и най-вече ефективността на прокуратурата, но съдебната реформа не се изчерпва само с това.

Каква ще бъде ползата за хората от подобна съдебна реформа?
Делата няма да свършват по-бързо, нито ще станат по-малко. Концентрирането на усилията за съдебна реформа единствено до проблемите, свързани с институцията на Главния прокурор, не е съдебната реформа, която ще доведе до повишаване на качеството на правосъдието, до съкращаване на сроковете за разглеждане на делата или до намаляване на правните спорове. Намаляването на делата и правните спорове е естествена последица от нормално функционираща държава с добре работеща законодателна власт, с добре работеща администрация, със стабилна социална, икономическа и културна среда. Добре работещата съдебна система е гаранция за всичко това. И нормална държава има там, където има добре работеща съдебна система. Ускоряването на съдебните производства се свързва с въвеждането на работещо електронно правосъдие. Неговата цел е не само да улесни комуникацията между страните и съда, но и да съкрати значително времето за разглеждане на делата, като осигури възможност за електронен достъп до всички дела, дистанционно провеждане на съдебни заседания, извършване на процесуални действия в електронна среда.

Говори се за съдебна реформа на ниво законодателни промени, но се избягва темата за качеството на правораздаването, а то трябва да бъде във фокуса на всеки разговор по тези въпроси. Защото повишаването на качеството на правораздаването няма да стане само със законодателни промени, а необходим комплекс от мерки. Това е свързано и с повишаване на квалификацията на професионалните участниците в съдебните производства – съдии, адвокати и прокурори. Необходима е и съществена промяна в уредбата на съдебните експертизи, статута на вещите лица, тяхната квалификация и изискванията, на които те трябва да отговарят, за да могат да се явят необходимите специализирани процесуални „помощници“ на съда при решаване на делата.

Качествено правосъдие има там, където има качествена адвокатска защита и страните имат гарантирана възможност да ползват адвокатска защита пред всички съдебни инстанции. От години разговорите за съдебната реформа избягват темата за задължителната адвокатска защита по широк кръг граждански дела, които предвид усложненията в гражданското съдопроизводство и въвеждането на електронно правосъдие, стават наложителни. Сега е задължително участието на адвокат едва в касационното производство във връзка с предвиденото в Гражданско процесуалния кодекс изискване за преподписване на касационната жалба от адвокат. Задължителното участие на адвокат едва в тази последна фаза от процеса е прекалено късно – голяма част от въпросите, които имат значение за съдържанието на съдебния акт, вече са били решени в рамките на производствата пред първата и въззивната инстанция, а основанията, при които Върховния касационен съд допуска до касационен контрол въззивните решения, са твърде ограничени.

В този смисъл преосмислянето на уредбата и включването на задължителна адвокатска защита от първата инстанция по масовите граждански и търговски дела ще бъде от съществено значение за постигане на дългосрочен положителен ефект и за подобряване на качеството на правосъдието. Това би помогнало съдебната реформа да донесе полза на хората и да подобри качеството на правосъдието.

Не Ви ли се струва, че напоследък законодателната инициатива е в две посоки - промяна заради частен случай с широк отзвук или промяна сега, веднага, на всяка цена и за постигане на конкретна цел?
Приемането на закон винаги е отговор на проявила се обществена потребност. Въпросът е как се прави това – дали след задълбочен анализ за необходимостта от приемане на един закон, с подробни мотиви и оценка за въздействието на закона върху обществените отношения, които ще уреди, или като се търси конкретен бърз ефект, често по чисто популистки подбуди, под натиска на обществените очаквания. Законът винаги трябва да е инструмент за дългосрочно въздействие върху обществените отношения и съобразен с цялостната държавна политика в определена област, а да не бъде използван за постигане на краткосрочни цели, без да се отчитат възможните негативни последици.

Например бърза промяна в наказателния закон, която да завиши наказанието за определено престъпление, на пръв поглед може да изглежда разумна в ситуация, свързана с шумно отразено в медиите конкретно престъпление, но такава промяна под натиска на обществените нагласи може в дългосрочен план да има негативен ефект върху широк и неопределен кръг обществени отношения, ако не е съобразена с наказателната политика на държавата и със системата на наказанията.

Опасно е и другото – приемането на промени на всяка цена, с конкретно определена цел, каквито например бяха промените в Изборния кодекс, които на практика върнаха хартиената бюлетина. Това беше стъпка назад от машинното гласуване, с което избирателите се справиха и което на практика елиминира недействителните бюлетини. Именно за да се нормализира законодателният процес и да се избегнат подобни необмислени законодателни инициативи, в Плана за възстановяване и устойчивост е предвидена още една ключова реформа, насочена към подобряване качеството и предвидимостта на законодателния процес в Народното събрание. Тази реформа е насочена към ограничаване на възможността да се внасят законопроекти от народни представители, които не са придружени с предварителна оценка на въздействието (което е честа практика досега), към въвеждане на задължение докладите на парламентарните комисии да включват преглед на всички становища на заинтересованите страни и най-важното – към ограничаване на възможността след като законопроектът е бил приет на първо четене, да се предлагат с него промени в други закони, чието изменение не е било включено в първоначалния проект. Подобряването на самия законодателен процес и на предвидимостта му, ще подобри правната среда у нас като цяло, което ще доведе и до по-качествено правосъдие.

През лятото на миналата година ми казахте, че имате усещане за подобряване на образа на адвокатите. Това затвърди ли се или след спадащото доверие към всичко, натам върви и доверието в адвокатурата?
Подобряването на образа на адвокатите е свързано с осъзнаването в обществото на тяхната роля – не просто като защитници по конкретно дело, а като служители на правосъдието, като общност, която е натоварена професионално и институционално да защитава правата на гражданите, да повишава правната култура и правосъзнанието на цялото общество.

Традиционното до скоро възприемане на адвоката единствено като „нает от клиента“ негов защитник, водеше до стереотипа, че адвокатът се солидаризира с поведението на защитавания от него клиент. И така адвокатът се идентифицира с клиента. А адвокатът на обвинения в престъпление или в друго укоримо поведение, който е поел защитата му, не се солидаризира с клиента си и неговото поведение, а служи на правосъдието и на цялото общество, като му осигурява право на защита със законни средства. Каквото право на защита има всеки, когато бъде обвинен или уличен в престъпление или каквото и да било друго поведение и срещу когото се изправи държавната власт.

Поради това си мисля, че независимо от политическата нестабилност в последните години и спадащото доверие в институциите, адвокатурата и институционално, и като общност, заема подобаващо място в обществото и се ползва с необходимото доверие.

Нека ви върна още по-назад – през 2021 г., когато говорихме за индивидуалната конституционна жалба. Две години разговори и нищо ново. Това не обезсърчава ли? Не е ли доказателство, че една част от нещата остават само идеи, пуснати за „разлайване на кучетата“, за тестване на обществените нагласи?
Много правни аргументи за въвеждането на индивидуалната касационна жалба у нас са излагани публично на конференции и на различни други форуми с участието на конституционни съдии, магистрати, адвокати, обществени дейци. И е вярно, че много говорим по въпроса, но въвеждането на индивидуалната конституционна жалба у нас – за което като че ли има вече обща нагласа, е въпрос не само на разговори, а на конституционна промяна.

Конституционната промяна предполага стабилен и постоянно действащ парламент, в който е постигнато политическо съгласие за това. Последните две години у нас точно това липсва.

При положение, че предпоследното Народно събрание не постигна политическо съгласие за приемане на текущ закон, какъвто е Законът за бюджета, и вече четвърти месец няма закон за бюджета за 2023 г., да се мисли за конституционна промяна в посока въвеждане на индивидуална конституционна жалба, би било твърде оптимистично.

Оптимист или песимист сте за процесите, които се случват във Вашата област?
Колкото и критично да сме настроени, колкото и бавно да ни се струва, че се случват промените, колкото и да сме склонни като общество да даваме превес на несвършеното, вместо да отчитаме направеното, несъмнено правната среда у нас с всяка година се подобрява. Достатъчно е да си спомним откъде тръгнахме при приемането на действащата Конституция през 1991 г. за да стигнем там, където сме днес, за да си дадем сметка каква огромна промяна се случи и какъв път извървяхме.

Затова вярвам, че всички процеси у нас, свързани с правната среда, със съдебната система и в частност с адвокатурата, вървят в положителна посока. Ако загубим тази вяра, че всичко, което правим е за по-добро и води до добър резултат, няма да има смисъл да полагаме каквито и да било усилия. Днес и в адвокатурата, и в съдебната система, постъпват млади хора, които имат не само различно образование, а и носят нова енергия и модерен светоглед. А промяната в системата е невъзможна без да има промяна и у хората. Фактът, че идват нови, млади, образовани и енергични хора, дава надежда, че доброто предстои.

Ще свърши ли някога съдебната реформа?
Ако погледнем идеалистично – да. Но това всъщност едва ли ще стане, защото перфектна съдебна система няма. Всяко обществото се стреми да устрои съдебната система така, че тя да осигури качествено и предвидимо правораздаване, за което пред закона всички са равни. Това, което в един исторически и обществен момент, в една държава, е добро и работи добре, по-късно ще се нуждае от промяна и усъвършенстване. Нормално е обществените отношения и процеси, в това число в съдебната система, да търпят непрекъснато развитие в посока на усъвършенстване. Съдебната система е своеобразната „имунна система“ на държавата, която защитава обществото от недопустими посегателства върху правния ред и върху правата на гражданите. Тя винаги ще бъде подлагана на атаки – и политически, и институционални, и затова винаги ще има нужда от поддържане и усъвършенстване, за да се съхрани независимостта ѝ и възможността ѝ да гарантира върховенството на правото.