Май ни предложи две 4-дневни работни седмици. Ще стане ли това правило и кога?

Четиридневната работна седмица отдавна не е новост в практиката на бизнеса. Имаше и има опити за въвеждането ѝ, къде успешни, къде не. Но тенденцията да се работи 4 вместо 5 дни като че ли набира скорост. В България също има вече някакъв натрупан опит. Месец май през 2023 година например предложи на работещите две четиридневни работни седмици. Дали това ще повлияе на приемането на подобна организация във фирмите, засега е рано да се каже.

Според HR експерта Георги К. Първанов бизнесът бавно върви към подобна организация.

"Май месец е много добър тестови период за ефективността на 4-дневната работна седмица. В последните няколко месеца и години се направиха поредица от експерименти в тази посока в страни като Исландия, Великобритания, Нова Зеландия, Испания. И всички те, еднозначно, като най-силния резултат е при последните експерименти във Великобритания, показват много добри краткосрочни резултати – повишаване на мотивацията на хората, увеличение на продуктивността, намаляване на текучеството. Като цяло много добре работи. Първите експерименти бяха насочени към това хората да работят същия брой часове на седмица, но за 4 дни, а не за 5. Сега посоката, в която се работи, е 4 дни от седмицата да се работи по 8 часа и да се получава същото заплащане като за 5 дни. Като разбира се продължават да остават много бизнес области като производство, куриери, където по-трудно и за някои позиции е невъзможно да се въведе 4-дневна работна седмица", казва пред bTV експертът.

Според него, има прогноза, че до 2025 година 4-дневната работна седмица обаче ще бъде факт не само в България. А до 2030 година ще имаме дори и 3-дневна работна седмица.

"Хората трябва да знаят, че е много важно да се запази същото ниво на заплащане, но най-лошото, което може да стане е да получаваме пропорционално по-малко заплащане за работа 4 дни", казва още Първанов.

Какъв е световният опит?

Белгия въвежда четиридневната работна седмица - но без промяна в общия брой работни часове за седмицата. Трудещите се просто имат възможността гъвкаво - седмица по седмица - да решават дали да разпределят часовете си в четири или в пет работни дни. Според белгийския премиер Александър де Кро така икономиката ще стане по-динамична, а съчетаването на работата и семейните ангажименти ще се подобри. Но пък така някои работни дни биха могли да бъдат и неимоверно дълги. Това съобщи "Дойче веле".

Друг пример е Исландия. В периода между 2015 и 2019 година тя тества сходен модел, но същевременно съкрати работното време от 40 на 35-36 работни часа седмично при същото заплащане. В тестовата фаза се включиха 2500 служители.

Резултатът от опита бе оценен по следния начин: хората се почувствали много по-добре, трудовите процеси били оптимизирани, сътрудничеството между колегите станало по-интензивно. Производителността останала същата и дори се подобрила.

След края на тестовата фаза синдикатите и професионалните обединения успяват да договорят трайно съкращение на работното време. Сега 86 процента от заетите в Исландия имат право на четиридневна работна седмица.

В Швеция четиридневната работна седмица при запазване на пълната заплата бе тествана още през 2015 година. Оценката е смесена. Дори левите в Швеция сметнаха, че приложението на този модел излиза твърде скъпо. Същевременно има фирми, които продължават да държат на идеята за намаленото работно време. Автомобилният концерн "Тойота" съкрати смените на своите работници преди около десет години и оттогава действа по тази система.

Явно, бъдещето е на намаленото работно време. Как и кога обаче това ще стане, остава да видим в следващите години.