"Скрит геноцид": защо липсват лекарства в България

Как се справя човек с тежък диабет в България, който търси гарантирания и заплащан от държавата инсулин с връзки и познати, месец за месец, а от институциите му отговарят, че няма проблем с доставките? На първо място, влошава се състоянието му от непрекъснатия стрес, а започва да гладува, като пропуска вечерята - за да има за по-дълго време животоподдържащото лекарство. Някои се примиряват и карат - колкото толкова, други се консултират с ендокринолога си за аналогови инсулини, макар че при диабета това не е удачно, тъй като не се знае каква ще е адаптацията на пациента. А в случай че им е останала малко енергия след дългите обиколки по аптеки и непримиримост, търсят гласност като вик за помощ. За себе си и още хиляди като тях, сред които и немалко деца. В България болните с диабет са около 600 000, част от тях не могат да живеят без инсулин.

"Това е скрит геноцид!"

Краснойка Кушева от Пловдив е с диабет от 36 години, на инсулин е от самото начало, сменян четири пъти през годините. Повлияла се е най-добре от настоящата терапия (бавнодействащия Tresiba 100 IU/ML и бързодействащия Fiasp 100 IU/ML), назначена след диабетна кетоацидоза (от най-опасните усложнения на захарния диабет, бел.а.). Но от края на миналата година става все по-трудно и по-трудно да се снабди с инсулина си, който е от 100% реимбурсираните от здравната каса лекарства.

"Това е скрит геноцид. Имам право на живот и искам държавата, в която живея, да ми гарантира адекватното лечение и да поеме отговорност, когато това се нарушава. Искам адекватни действия и искам отговорните за това длъжностни лица да си получат наказанието", казва Кушева пред Дойче Веле.

Писала е непрекъснато до различни инстанции - Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), НЗОК (Дойче Веле разполага с копия от сигналите и отговорите, бел.а.) и получава сходни уверения: "Доставките от производителя са налице, дистрибутирани са към търговците на едро". Толкоз. Обаче в аптеките липсват или се намират изключително трудно. Затова и сезира прокуратурата. От Върховна касационна прокуратура препращат сигнала по компетентност до Софийска градска "за евентуално извършени престъпления по служба от длъжностни лица - служители на Министерството и/или ИАЛ."

Защо има недостиг на лекарства?

"Големите проблеми с липсите започнаха през ноември 2022 г. (тогава управлява служебно правителство, бел.а.). От месец на месец нещата стават по-сложни и по-сложни. Всеки се спасява, както може. Този инсулин не влиза в списъка на лекарства, забранени за износ и можете да си представите какво става. Нима е толкова трудно да се гарантира лечението на хората, които се нуждаят от тези лекарства - ние сме определена брой, не е възможно държавата да не може да предприеме действия", казва Кушева.

Проверка на Дойче Веле показа, че от вчера, 22 септември, за шест дни - до 28 септември, Tresiba e вкаран в забранителния списък за износ, който се прави от Изпълнителната агенция по лекарствата. По закон ИАЛ може да актуализира този списък ежеседмично - ако има недостиг. А този недостиг установява Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарства в позитивния лекарствен списък - СЕСПА. Това са лекарства, които се плащат със средства на данъкоплатците. В разходите на здравната каса второто най-голямо перо след плащанията за болниците е за лекарствени продукти - 1,8 милиарда лева за 2023 година.

Проблемът не се решава ту с вкарване, ту с изкарване на инсулин (или други медакаменти) от забранителния списък за износ, зад всеки един ред от който стои бизнес за милиони. Паралелният внос и износ на лекарства в рамките на ЕС са законово регулирани. При кабинета "Станишев" беше прието цените на лекарствата (на производител в България) да са най-ниски от съответните в 10 референтни държави с най-ниски цени в ЕС. Затова и много от медикаментите в България са в пъти по-евтини от тези на пазарите в Западна Европа и износът върви с пълна сила, но държавата в лицето на ИАЛ е длъжна да оказва контрол на този процес, за да защити интересите на своите граждани.

На един от поредните сигнали за липсата на Tresiba и Fiasp, изпратени от Кушева до МЗ през април т.г., в който тя съобщава за липсата им в аптечната мрежа, изпълнителният директор на ИАЛ Богдан Кирилов, който управлява агенцията пета година, уведомява, че производителят си е свършил работата и е доставил договорените количества. "С писма, постъпили на 04.04 и 25.04.2023 г., на електронната поща на ИАЛ, "НОВО НОРДИСК ФАРМА" ЕАД ангажира доказателства за ритмични доставки на лекарствените продукти, които са дистрибутирани към търговците на едро "Софарма Трейдинг" АД, "Стинг" АД, "Фармнет" АД и "Фьоникс Фарма" АД. От представените справки се установява, че има налични количества, както в склада на "НОВО НОРДИСК ФАРМА" ЕАД, така и в складовете на цитираните търговци на едро".

Обаче в аптеките няма. В сигнал до омбудсмана Диана Ковачева жена от Варна например пише как в над десет аптеки в града е получила отговор: "Tresiba липсва по складовете".

Проблемът се прехвърля - не се решава

Достатъчно е да се преброят електронните протоколи, регистрирани в НЗОК, с които диабетиците получават лекарствата си, за да са наясно управляващите за колко души носят отговорност да гарантират снабдяването им с животоподдържащи лекарства. Решение би било за тях да има едно допълнително количество, гарантирано през цялото време в аптечната мрежа, заяви наскоро председателят на Асоциация "Диабет" Майя Викторова-Ханджийска. Липсата на инсулин (но и други лекарства) вече е системен проблем за България и никой от управляващите, все едно служебно или редовно правителство, не се трогва от съдбата на хиляди българи, за които медикаментите са им необходими, за да живеят.

След стотици сигнали на граждани, в края на юли омбудсманът информира министъра на здравеопазването Хинко Хинков за проблемите с липсващите месеци наред Tresiba 100 IU/ML, Fiasp 100 IU/ML, Humalog 3 ml, Novorapid, Insulatard и др. Хората молят за съдействие, за да живеят, дори настояват да се забрани напълно износа на животоспасяващи медикаменти за диабетици, раково болни и др.

На изслушване от парламентарната здравна комисия в началото на август Хинков съобщи, че се готвят законови промени, свързани с паралелния внос с лекарства, търговията на едро, подобряване на СЕСПА. Още ги няма. На уверението му, че доставчиците се справят, на същото изслушване се чуха други данни - че на българския аптечен пазар липсват 392 лекарства по лекарско предписание, от които 166 се изнасят. 25 лекарства за лечение на диабет напълно липсват, като седем са инсулини, а от тези 25 лекарства 21 се изнасят, съобщи Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки. Според анализ на ДАНС нормативната уредба е разработена целенасочено в интерес на търговците и не осигурява ефективни възможности за противодействие или избягване на дефицит на лекарства.

Частният интерес да отстъпи пред този на болните хора

Пред BG on Air адвокатът по медицинско право Мария Петрова заяви, че "докато частният интерес на определени лобита на фармацевтични компании не направи стъпка назад пред интереса на хронично болните хора, ще имаме проблем, който във времето ще се задълбочава".

"Задълбочаването" е въпрос на живот и смърт. Колко диабетици трябва да умрат, за да се събуди властта?

Автор: Емилия Милчева