26 Септември, 2023 23:32 2 652 7

Как болничният престой се превръща в ужас за хора с деменция

  • здраве-
  • пенсионери-
  • възрастни хора-
  • деменция-
  • мозък-
  • болница-
  • германия-
  • пациенти

Защо дори в Германия болничният престой се превръща в кошмар за тези пациенти?

Как болничният престой се превръща в ужас за хора с деменция - 1
Снимка: Shutterstock

"В дните, в които се намираше в болницата, майка ми се превърна от подвижен човек в същинска развалина", разказва Катя К. пред "Хесишер Рундфунк".

78-годишната ѝ майка, която страда деменция, е била хоспитализирана през лятото на 2021 г. заради счупване на шийката на бедрената кост. Дъщеря ѝ все още се ядосва, когато си спомни за болничния престой на своята майка.

Катя К. обвинява болницата, че не се е грижила правилно за нея, макар медиците да са били информирани за диагнозата ѝ. Никой не е направил нужното отслабналата и объркана жена, която също така говори трудно, да се храни и да приема достатъчно течности. Дъщеря ѝ нееднократно обръщала внимание за това на медицинските сестри, но усилията ѝ се оказали безуспешни. Вместо това майка ѝ била описана като "некомуникативна". Затова Катя К. нарушавала пандемичните рестрикции и прекарвала повече време на свиждане, за да помогне на майка си да се храни.

"Волята ѝ за живот беше отнета"

В отговор на въпрос на АРД, от кликата отговарят, че не са открили "нарушения". Въпреки че контактът с роднините е важен - особено за пациентите с деменция - той е бил възможен само в ограничена степен заради коронавируса, обясниха оттам. Лекарите все пак посочват, че за хората с деменция болничният престой представлява "огромно бреме заради чуждата среда, многото непознати и ежедневните процедури".

Забине Карстенс е медицинска сестра. Но и тя има сходно преживяване. Когато през месец март миналата година 81-годишната ѝ майка с деменция била принудена да постъпи в болница заради кървене в червата, Сабине се почувствала напълно безпомощна. В продължение на дни не ѝ било разрешено да я посещава заради мерките срещу пандемията. Възрастната жена не знаела къде се намира, спряла да яде, да пие и загубила тегло. Неадекватните грижи в крайна сметка довели до болезнена язва. Два месеца по-късно майката на Сабине Карстенс починала.

"Волята ѝ за живот беше отнета", смята дъщеря ѝ, цитирана от АРД. От болничното заведение обаче не са съгласни с това. Посещенията били възможни всеки ден, а загубата на тегло не можело да бъде потвърдена. За пациентката се полагали "цялостни" грижи, твърди клиниката в отговор на въпроси на "Хесишер Рундфунк".

Болниците са "опасни места" за пациенти с деменция

В рамките на своето разследване от медията разговарят и с други членове на семействата на болни от деменция, които са били хоспитализирани. Много от тях споделят усещането, че в болниците не се полагат достатъчно грижи за подобни пациенти.

За такива пациенти болниците са "опасни места", смята Сабине Кирхен-Петерс от Института за социални изследвания и социална икономика в Саарбрюкен. Преследването на ефективност и на възможно най-бързото и икономически изгодно лечение не работи при хората с деменция, обяснява още тя.

Пациентите отказват лечение, не разбират лекарите, спират да ядат и да приемат течности. Това върви ръка за ръка и със съответните последствия. Болногледачите, които и без това са стресирани, са подложени на допълнително натоварване. Симптомите на деменцията при засегнатите често рязко се влошават. Рискът от обратно връщане в болницата малко след лечението нараства с до 35%, става ясно от проучване по темата на фондация "Роберт Бош", проведено през ноември 2019 година.

В същото време делът на възрастните пациенти в болниците на Германия се увеличава. С него нараства и броят на хората с деменция. Затова и все повече лечебни заведения разработват концепции за повече "чувствителност към деменцията", разказва Сабине Кирхен-Петерс. Политически стимули обаче липсват, обобщават от "Хесишер Рундфунк".

Автор: Оливер Гюнтер "Хесишер Рундфунк"


Поставете оценка:
Оценка 3.9 от 8 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Естествен Интелект

    10 0 Отговор
    БайДън не се оплаква.
  • 2 Ами...

    9 0 Отговор
    Доведете демнтните си родители в български болници и гледайте тогава какво ги чака...
  • 3 Гориил

    10 0 Отговор
    Болните от деменция превръщат живота на своите близки в тежък труд и лишаване от свобода за неопределено време. Пациент с деменция не бива да остава сам нито за минута, в противен случай всички ценности ще бъдат раздадени на минувачите, документи и пари ще се окажат в контейнер за боклук, а пожарната безопасност на къщата ще бъде поставена под въпрос.
  • 4 Коко

    10 0 Отговор
    Да не дава Господ да ви дойде това на главата. Баба ми я гледахме у дома 7 години с деменция. Страшно е дори да си го спомням. Живота ни беше Ад, но до последно се борихме. После още един път го преживях с майка ми. Деменцията я връхлетя за 4 дни. Нямаше инсулти. Просто мозъка и се разпадна за 4 дена и вече не ме познаваше дори. Борих се един месец. Памперси, доктори и каквото си представите. Последните и 5 дена не можех вече да гледам тази мъка. Тя виеше денонощно и всички бяхме във филм на ужасите. Просто да не превъртя аз се наложи да я преместя в един хоспис за хора с деменция. Там тя проживя само една седмица и почина. Не мога да изразя благодарноста към тези жени, които работят в хосписа. Там е военна организация. Чистота, болните се къпят и поддържат по най-висок стандарт. Бях всеки ден там и видях с очите си. Всеки ден почва с визитация, непрекъснато женичките тичат и проверяват да не се случи нещо, Сменят памперси, мият, къпят.... не знам как издържат психически. Там видях една 35 годишна жена с деменция. Много красива жена с невероятни очи, но само лежеше и гледаше в една точка. Та деменцията засяга все повече млади хора и никой не е застрахован.

    Коментиран от #6

  • 5 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 6 Много си права

    2 0 Отговор

    До коментар #4 от "Коко":

    Затова германките не си гледат родителите с деменция сами, а наемат за този изключително тежък повече психически труд българки и румънки да ги обслужват денотощно. Дори полякините не издържат повече от един месец и после си взимат 1 месец почивка. Човек с деменция живее до 7 години максимум, щато постепенно губи говор, разсъдък и в края дори инстинкта да преглъща храната и това е края. Много е болно за близките, които вече не са разпознавани от болните и вече няма комуникация. Болните стават като "зеленчук". Някои хора в Германия си правят нотариално заверена молба, ако попаднат в болница и живота им е в опасност, да не ги реанимират, защото не искат да живеят като жив труп.
  • 7 Измъчен

    1 0 Отговор
    От личен опит с мои близки с деменция мога да кажа, че и в двете болници в София, където лежаха заради други заболявания - във Военна и в Първа градска, - ги дрогираха до вегетативно състояние. Клепачите не можеха да си отворят.

    После две-три седмици се възстановяваха до положение да могат да гледат, да говорят, да преглъщат...