Дано България реагира адекватно на новите предизвикателства (ВИДЕО)

На 1 януари Белгия пое председателството на Съвета на Европейския съюз (ЕС). То се очертава доста тежко за страната, като се има предвид, че в рамките на него приключват и мандатите на Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП). Новите евродепутати ще бъдат избрани през юни, а дотогава Старият континент ще стане свидетел, не само на ожесточена предизборна борба, но и на обсъждането и приемането на близо 150 законодателни предложения на ЕК. Повечето от тях са блокирани поради липса на съгласие. Амбицията е те да бъдат приети до края на април, тъй като след това ЕП се разпуска и се влиза в предизборна кампания.

Мотото, под което Белгия ще управлява ЕС за фаталния 13-ти път през идните 6 месеца, е „Да защитим! Да укрепим! Да подготвим!“. В днешния динамичен и забързан свят и трите цели са някак трудно постижими и предизвикателството не само пред белгийското председателство, но и пред България, е доста голямо. „Мисля, че 2024 г. ще ни изправи пред много предизвикателства и се надяваме България да бъде адекватна на тези предизвикателства и да се справи. Едно от най-важните послания е да очакваме една година, в която да продължи работата на това стабилно правителство (бел. ред. българското). Мисля, че България и Румъния са едни от най-добрите примери по какъв начин една държава може да придобие членство в ЕС и в случая в Шенген“, каза Норберт Бекман-Диркес, ръководител на офиса в България, фондация "Конрад-Аденауер" по време на днешната дискусия "Белгийското председателство на ЕС и българската перспектива", организирано от ПанЕвропа България.

Посланикът на Кралство Белгия в България Н. Пр. Фредерик Мьорис увери участниците в дискусията, че страната му ще е надежден и устойчив партньор за всички, което несъмнено ще допринесе за просперитета на ЕС.

„По време на нашето председателство трябва да имаме амбиция да усилим авторитета на ЕС като институция. Изборите за Европейски парламент и Европейска комисия в края на нашия мандат е както предимство, така и предизвикателство. За кратък период от време трябва да бъдат финализирани много неща. Имаме и началото на подготовката на един нов институционен цикъл, което ни дава възможност да отправим поглед в бъдещето“, отбеляза Мьорис.

Белгийският посланик отбеляза и основните насоки, в които ще работи белгийското председателство: укрепване на границите, осигуряване на подкрепата за Украйна, борба с организираната престъпност и тероризма и засилване на устойчивостта на ЕС към хибридни кризи и предизвикателства.

Ще се работи за защита върховенството на закона. Това означава, че Белгия ще осъществява необходимия надзор, за да е сигурна, че то се спазва. Посланикът се надява също така в рамките на белгийското председателство да приключи работата относно междуинституционално сътрудничество.

В икономическо отношение се работи за финализиране на преговорите по законодателството за Зелената сделка и по реализацията на зеления и цифров преход, за да се подсили европейската конкурентоспособност.

Също така ще работи за улесняване на процедурите за вземане на решения от евроинституциите, за конструиране на бюджета, облагането и други политики, които да подготвят ЕС следващо разширяване.

„Заложените приоритети трябва да ни помогнат да постигнем трите цели, които са нашето мото: „Да защитим! Да укрепим! Да подготвим!“. Също така имаме и много важни законодателни цели за края на институционалния цикъл. Имаме задачи за реализиране в банковия сектор, в сферата на изкуствения интелект, законодателни нормативни актове, здравеопазване, които трябва да бъдат приключени“, отбеляза Мьорис.

През идните четири месеца усилено ще се работи по разширяването на ЕС. „Надявам се, че може да създадем рамка за преговори с Молдова. Да имаме напредък с Македония и Албания. Имаме план и се надяваме да отворим нова страница със Сърбия и Черна гора и ако вие (бел. ред. България) може да играете роля при преговорите със Сърбия и Черна гора, ще е чудесно“, каза Мьорис. В заключение белгийският посланик у нас изрази надежда, че работата по време на председателството на кралството ще е „задружна и колективна, но също така и отговорна“ и че Белгия се нуждае от подкрепа от всички европейски държави, включително и от България, като очаква плодотворна работа с българските институции.

България трябва да има силно присъствие на европейско ниво, като за целта трябва да е в Шенген, еврозоната и ОИСР. Това мнение изрази по време на дискусията българският външен министър Мария Габриел. „През 2024 г. трябва да бъдем способни да фиксираме датата за премахване на проверките и на сухопътните граници. Това означава България да има ключова роля за опазване на външните граници на ЕС, да продължава с добри практики да показва, че ние всички може да спечелим, ако Шенген функционира добре. Подходът ни е да има споделяне на отговорности. Ще искам да запазим темите за свързаност на шенгенските системи, на скрининга. Тези теми трябва по-често да се дискутират“, отбеляза тя.

Министърът акцентира на сигналите, които Белгия изпраща относно отстояването на върховенството на закона и демокрацията. „Всички реформи, които сме предприели в досъдебната система и конституционните промени, показва, че България ще остане силно ангажирана с тази тема“, каза Габриел.

Не бива да приемаме демокрацията за даденост и ще говорим за повече прозрачност и минимизиране на дезинформацията.

„Искам да обърна специално внимание на иновациите, защото са много силно застъпени в белгийската програма. Иновации и образование вървят ръка за ръка. Идеята за това Европа да инвестира в иновации и образование я позиционира спрямо останалата част на света на високо ниво“, отбеляза министърът.