"Зелени закони": Една четвърт от българските морски плажове е частна собственост

Над една четвърт от крайбрежната плажна ивица на Република България е в ръцете на частни собственици в явно нарушение на Конституцията. За това предупреждават от "Зелени закони".

До тази ситуация се е стигнало, след като вече от три десетилетия министърът на регионалното развитие, народните представители и прокуратурата

си притварят очите за продължаващата приватизация и оставят сигналите за беззаконието без отговор.

Според анализ на „Зелени закони“, в България към 2024 г. съществуват не по-малко от 183 плажа, обхващащи 14 213 декара. 26% от тях, или 3 811 декара се притежават от частни лица и общини. Постепенно голяма част от тези територии се урбанизира, като чрез общи и подробни устройствени планове, общините са допуснали 1026 декара да бъдат застроени и извън предназначението „урбанизирана територия“. Частна собственост се открива в 41 плажа, като няколко от тях са почти изцяло приватизирани. Пример за това е най-големият български плаж при с. Ново Оряхово - частен на 90%, както и вторият по големина морски плаж у нас – този в Шкорпиловци – е частна собственост над 60%.

Предложените от народните представители Кирил Петков, Бойко Борисов, Делян Пеевски и Христо Иванов изменения на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, които депутатите ще обсъждат на второ четене през февруари, отново не засягат този наболял проблем. Решението не е просто, но „Зелени закони“ посочва възможните механизми:

Първият начин е завеждане на иск от Министъра на регионалното развитие и благоустройството пред съда за обявяване на нищожност на сделките по реституция, замяна или продажба и осъждане на ответника да предаде на държавата фактическата власт върху имотите. Законовият инструмент е ревандикационен осъдителен иск по чл.108 от Закона за собствеността.

Втори начин за осигуряване спазването на Конституцията и закона е оспорване от прокуратурата пред съда на решенията на МС, МЗХ и поземлените комисии с искане да бъдат обявени за нищожни.

Третият начин е промяна в законодателството, която да визира актовете и сделките, довели до частна собственост върху крайбрежната плажна ивица.

Каква е предисторията на проблема?

Дълги години липсва определение какво точно е крайбрежната плажна ивица - за която чл. 18 ал. 1 на приетата през 1991 г. Конституция на Република България гласи, че е изключителна държавна собственост. Въпреки това, през 1995 г. същата се включва в Закона за концесиите (ЗК) като обект, който може да се концесионира.

Едва през 2005 г. се появява първото определение, което се опитва да разреши въпроса какво точно притежава държавата под формата на крайбрежна плажна ивица и морски плажове. Това определение в Закона за държавната собственост, обаче, обвързва крайбрежната плажна ивица с начина на трайно ползване - за рекреационни цели. Това позволява на МС и МРРБ да деактуват големи части от някои плажове, защото те не са имали такова предназначение, а някакво друго - например защитени територии и т.н., като по такъв начин ги включат в стопанския оборот и държавата започва да ги заменя и продава. Имотите са определени като пасища, други земеделски земи или гори. Най-известна е сделката с продажбите и заменките на гори на територията на бившата защитена местност Камчийски пясъци, започнала само три месеца сред приемането на закона. Независимо от множеството съдебни дела, водени от природозащитни организации, журналистически разследвания и улични протести, приватизацията на морски плажове продължава до 2008 г.

С влезлия в сила на 1.01.2008 г. Закон за устройство на черноморското крайбрежие се дава ново определение. Въпреки че това определение отново не е твърде ясно, от него може да се приеме, че границата на морските дюни зад територията, образувана от естествените процеси на взаимодействие между морето и сушата, е морски плаж, а крайбрежната плажна ивица е съставена от всички морски плажове.

Все още обаче липсва единен регистър на плажовете с техните граници

и през годините техният брой, площ и имена се променят многократно. Тази липса на прозрачност затруднява ефективното проследяване на ситуацията, предотвратяването на незаконните дейности и защитата на държавната собственост.

Необходими са незабавни мерки и промени в законодателството, които да възстановят държавната собственост върху крайбрежната плажна ивица и да предотвратят бъдещи неправомерни практики. Колко още се търпи от обществото това грубо погазване на Конституцията? И колко плажове, скали и дюни ще останат от „крайбрежната плажна ивица“ извън предназначението „урбанизация“?