3 май 1896 г. Великите сили признават Фердинанд за княз на България

Представителите на Великите сили в София официално връчват акредитивните си писма на княз Фердинанд I, с което го признават по смисъла на Берлинския договор.

Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз (1887 г. – 1908 г.) и цар (1908 г. – 1918 г.) на България.

Роден е на 26 февруари 1861 г. във Виена. Син е на австрийския ген. княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него.

На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III ВНС (1886 г. – 1887 г.).

Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили.

През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I е признат от европейските държави за български княз.

В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар.

Фердинанд I Сакскобургготски е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война от 1913 г.

и претърпяната от България първа национална катастрофа.

Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война от 1914–1918 г.

Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III.

След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира, припомня "Фокус".