5 юни 1900 година: Правителството въвежда военно положение в Златна Добруджа

На 5 юни 1900 година правителството на Тодор Иванчов въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг. Причината са селските вълнения и бунтове против десятъка.

Те са стихийно масово движение на селяните срещу връщането на натуралния десятък в селското стопанство. Правителството на Тодор Иванчов (1899–1901 г.) решава да заздрави финансовото състояние на държавата чрез замяната на въведения през 1894 г. поземлен данък с натурален десятък.

Още по времето на обсъждането на законопроекта в Х ОНС започва неорганизирано селско движение срещу възстановяването на натуралния данък, припомня "Фокус".

В периода 1899 г. -1900 г. са организирани над 190 протестни митинги и събрания.

След приемането на Закона за данъка на земните произведения за 1900–1901 г. селското недоволство прераства в открити бунтове. Те се преплитат с движението за изграждане на самостоятелна земеделска партия. Първият сблъсък става във Варна.

Организираният на 5 март от Варненския околийски земеделски комитет митинг завършва с въоръжена намеса на полицията и войската.

Във Варна е въведен полицейски час. В Русенски окръг сражения между селяните и войската стават в с. Тръстеник, където се събират 4–5 хил. души от съседните села.

Правителството е принудено на 21 април да обяви военно положение в Русенска, Разградска, Търновска, Горнооряховска и Свищовска околия, за да се справи със селските бунтове. Движението против десятъка придобива масов характер и в Балчишка околия.

Най-големи са сблъскванията в с. Дуранкулак, където след намесата на войската са ранени десетки селяни и убити около 90 души.

На 5 юни 1900 г. правителството въвежда военно положение в Шуменски и Варненски окръг.

В селата, където селяните продължават да се съпротивляват, са изпратени войскови части.

След Дуранкулашките събития правителството разширява обхвата на военното положение върху цяла Североизточна България.

Извънредните правомощия позволяват на властите да наложат със сила на местните земеделци да декларират облагаемата си продукция. Широката употреба на армията в тези мероприятия води до засилване на критиките в парламента срещу кабинета Иванчов и до конфликт между Васил Радославов и министъра на войната Стефан Паприков, който е против репресиите.

Припомняме, че голям брой са осъдени за подбудителство и непокорство. Уволнени или интернирани са десетки учители, агитирали срещу десятъка.

В резултат и двамата подават оставки, последвани от целия кабинет през ноември 1900. Десятъкът става основна тема на парламентарните избори в началото на 1901 година. Спечелилите ги демократи и прогресивнолиберали го отменят още същата година и издават амнистия за осъдените участници в бунтовете.

Борбата срещу десятъка помага за изгряването на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).

Така от зората на ХХ в. БЗНС от професионално-съсловна организация постепенно се превръща в партия. Земеделците вече ще имат по-голяма роля в политическия живот на България.

През 1903 г. Тодор Иванчов е осъден от Държавния съд за нарушаване на конституцията по време на управлението на радослависткия режим на осем месеца лишаване от свобода.

Амнистиран е обаче от стамболовистите няколко месеца по-късно.