Експерт: Акцията в Лясковец е позор

"Категорично можеше да се избегнат смъртта на полицай и тежкото раняване на други трима", обясни пред Нова телевизия криминалният психолог Росен Йорданов.

„Грешката е, че се е реагирало спешно. Виждам как се правят опити от главния секретар на МВР да се мотивира едно такова решение. Животът на полицай се рискува само тогава, когато е необходимо да спаси друг живот. Този случай не е бил такъв", обясни експертът.

По негови думи, фактите около случая доста да се „позамазали" в угода на хората, които трябва да носят отговорност. Той уточни, че през 2012 г. ситуацията е била същата и че това, че един човек пише жалби и има проблеми със съседите си, не означава, че ситуацията е остра и изисква спешни мерки. 

Росен Йорданов директно запита колко пъти гл. секретар на МВР Светлозар Лазаров е преговарял, че да може да прецени, че Петко Петков е бил човек, с когото не можело да се преговаря.

„Първата грешка е, че се действа прибързано. Акцията в 5 ч. сутринта означава, че те са разчитали, дори бих казал високомерно, че бързо ще овладеят този човек и не са проучили мястото, което нападат - не са могли да разбият вратата. Второ, в апартамента има друг човек - това е потенциален заложник. Трето, не са обезпечили съседите и хората в близост, които могат да пострадат. И когато има смърт и трима простреляни командоси от един човек на 53 г., който минава за аутсайдер, ние обявяваме акцията за успешна - съжалявам, но това е позор", категоричен бе криминалният психолог.

Психиатърът Тома Томов също застъпи позицията, че органите на реда са сгрешили при провеждането на акцията.

„Не бих си позволил да виня, които и да са полицаи. Грешката е на организацията на работата на силовите ведомства през всички тези години на преход. Грешката е системна. Имаме постоянен срив в капацитета, ресурса и качеството на системата", обясни Тихомир Стойчев - експерт и бивш началник на ЦСБОП.

Според него комуникацията с Петко Петков не е била развита и запита къде са били местната власт и защо заедно с полицията не са потърсили решение на проблема.

„Можели са да предложат друго жилище или някаква форма на изолация", допълни Стойчев.

„И кметове, и главни секретари, и министри са в състояние на режим на оправдаване. Не трябва да ги слушаме тях и да смятаме, че това, което казват те, е автентично", заяви експертът по сигурността и заключи, че вина трябва да се търси в състава, който е отговорен за организацията на системата за сигурност.

Пред bTV директорът на държавната болница в Курило и психиатър Цветеслава Гълъбова пък коментира, че "Ако през 2012 година Петко Петков е бил заведен в болница, е щял да попадне по-навреме на адекватно място, да получи адекватна помощ и да не се стигне до вчерашния трагичен развой.“

„Вероятно наистина има сериозна болест", каза тя и допълни, че писането на жалби може да се интерпретира като симптом на определено заболяване. „В Закона за здравето има доста пропуски", констатира Гълъбова.
Психологът Тодор Тодоров, който е бил част от екипа на МВР, планирал акцията срещу Петков през 2012 година, обясни, че тогавашният анализ констатирал, че „Петко не е човек, към който може да се подходи директно". Той не знае защо е било взето решение за отмяна на операцията, но предполага, че се е изчаквал удобен момент този човек да бъде неутрализиран. „Ако тогава е била предприета директна атака, вероятно е щяло да се случи същото като вчера", смята той.

Освен това било преценено, че майката на Петков не е надежден помощник. Тодоров беше репликиран от писателя и психиатър Калин Терзийски: „Това е все едно да има пожар и да не отидат да го гасят, защото е опасно".

„И да не ходят децата по площадките, защото има опасен човек, оставен от МВР", възмути се той. Според него, „една ужасност има в българската психиатрия, която се приема за репресираща институция".

Цветеслава Гълъбова пък потвърди, че воденето на разговори с Петков от страна на полицаите вероятно е щяло да влоши положението.