Лясковец - тежък удар по елитните части и самочувствието на МВР

Първоначалният провал на операцията в Лясковец е тежък удар по елитните части и самочувствието на МВР. Това заяви в bTV, бившият директор на РДВР Хасково и ексдепутат от ГЕРБ Иван Петров, участвал в акцията на МВР срещу Тодор Тодоров – Чакъра през 2003 г.

„Една баба и един психично болен да неутрализират най-елитното ни отделение на МВР – това е тежък удар”, коментира той.

„Самият факт, че някакъв психично болен ще окаже съпротива, означава, че е бил пренебрегнат – при четирима атакуващи полицаи той получава 100% успеваемост – стреля по четирима, убива един и ранява другите трима, говори много”, изтъкна още Петров.

Той изрази съболезнования към близките на загиналия спецполицай Емил Шарков и подчерта, че познава служителите на Специализирания отряд за борба с тероризма като „достойни хора и смели мъже”.

Иван Петров разграничи случая с Чакъра и този с Петко Савов в Лясковец по времето, с което МВР е разполагало за планиране на акцията.

„Разбирам, че тази е могла да бъде планирана през последните четири години, а при Чакъра действахме в ситуация на остра неотложност”, посочи той.

Според Петров грешката в операцията в Лясковец идва от оперативната информация от местното ръководство на МВР.

„Оттам идва основата за построяването на политическото решение”, обясни той.

По думите на бившия директор на РДВР Хасково, към Петко Савов е могло да има по-различен подход, без да се стига до специализирана операция срещу него.

„Имаме майка му, която е единствената му връзка със света – казва му се, че тя е получила инсулт примерно и трябва да й занесе нещо – можеше и много други неща да се проиграят. Могло е да се работи много повече за неутрализирането на човека с по-меки форми”, изтъкна той.

„Той е могъл да бъде прихванат и без тази крайна операция със загинал човек”, допълни Петров.

За случая с Чакъра:

На 10 декември 2003 г., униформени полицаи от Харманли отиват да арестуват Тодор Тодоров с прякор Чакъра. Той трябва да влезе в затвора, за да излежи присъда за сводничество. След като обещава да тръгне, Тодоров влиза в къщата си, барикадира се и започва да стреля по полицаите. В един момент в къщата са хвърлени димки, изстрелите отвътре спират, а къщата пламва. Какво става с Чакъра в този момент не е ясно. Тогава главният секретар на МВР Бойко Борисов заповядва стрелба с гранатомети.

„Използвахме необходимите взривни материали, при което той е загинал”, обяви тогава той.

При последвалото разследване заключението е, че Чакъра се е самовзривил. Следствието не установява кога се е случило това.

През 2012 г. обаче Европейският съд по правата на човека решава, че полицейската операция за задържането на Тодоров е нарушила правото му на живот, като е използвана по-голяма сила от необходимата.

„Първо, той се самоуби. Много добре знаете. А второ, цял ден държа полицаи за заложници и стрела с калашник срещу тях. Като полицейски шеф никога не съм допускал да стрелят по полицаи!” декларира Борисов тогава и призна, че не се чувства отговорен за смъртта на Чакъра.

Ексдепутатът от ГЕРБ Иван Петров е очевидец на събитията с Чакъра. Преди 11 години той е директор на полицията в Хасково. Петров обяснява, че полицаите не могли да обградят цялата къща, така че да са сигурни, че Чакъра няма да избяга, но и не влезли да го обезвредят, защото било опасно за тях.

„Срещу въоръжен човек с гранати, кой ще ходи да го неутрализира. Нали първо трябва да го убиеш?!” обясни тогава Петров.

Тогава България е осъдена да плати близо 55 000 евро обезщетение на семейството на Чакъра - синовете му Добромир и Данаил Димови и майка им Вера Тодорова.

„Може да се спори дали България е защитила своя интерес в Страсбург. Стрелбата с гранатомет не е причинно-следственатра връзка, а информацията за заложени капани наложи употребата на гранатомет”, коментира сега Петров.

Бившият вътрешен министър Румен Петков, пък заяви, че има три въпроса по случая „Лясковец”, които не трябва да остават забулвани като следствената тайна.

Той попита какво е наложило използването на спецотряда за борба с тероризма (СОБТ), след като ситуацията се е развивала в продължение на три години, и насочи фокуса към маниера на действие на вътрешния министър по времето на ГЕРБ Цветан Цветанов.

„Той (СОБТ – бел. ред.) е част от този шоурум, наследство от Цветанов. Какво налага използването му? Това са три години. Този човек е влизал, излизал. Можеше да се реши без шум, без каквито и да са екстремни действия. Очевидно действията са поставили под съмнение живота и здравето на другите живущи, да не говорим за случайните минувачи.

Как точно е протекла ситуацията? Говори се, че съприкосновения с куршуми имат седем служители – имаме трагичен случай и една група късметлии. Какво предполага да се закарат тежки автомобили, СОБТ”, попита Петков.

Използвайки разкази на служители, той постави и втори въпрос - на мястото е имало камери на определени медии, които явно са знаели за провеждането на акцията предварително. Третият неизяснен пункт според него е:

„Говори се, че вътре са изстреляни няколкостотин патрона, че операцията е започнала с халосни. Планът е направен така, че да превъзбуди и да предизвика реакция от човека”.

Друг спорен момент от казуса – как Петко Савов е трупал оръжие с години и без разрешително, Петков коментира така:

„На първо място това е проблем на областното управление на полицията. Това нерешаване, наслагване на проблема е много стряскащо и води до демотивация на служителите. Извежда три проблема – подготовка на кадрите, нормативната обезпеченост на системата за сигурност. Аз също съм го правил, но не е редно в рамките на 9 месеца да имаме две генерални промени – вадим БОП-а и го хвърляме в ДАНС и изцяло нов закон. И на трето място е кадровият проблем. Като съвкупен резултат, нямаше как да не доведе до тази колосална трагедия”.

По въпроса с кадруването в МВР бившият вътрешен министър изведе като слабост липсата на полицай в ръководния състав на ведомството. Иначе, политически назначения имало и преди Цветлин Йовчев, но най-голямата грешка на кадровата политика била през 2009 година, когато след идването на Цветанов са били изхвърлени от системата 40 висши ръководни офицери – „огромен потенциал, граден с годините”.

Схема за политически назначения в силовото министерство пък сочи, че седем души са заели висши ръководни постове в Министерството на вътрешните работи, като формалните изисквания на закона са заобиколени.

Генерал Валентин Петров е бивш главен секретар на МВР.

За пет месеца като професионален ръководител той разчита на компетентната помощ на двама старши оперативни помощници. Той е категоричен, че заместниците му трябвало да имат сериозен професионален опит и да бъдат доказани професионалисти.

За сравнение - за осем месеца настоящият главен секретар на МВР Светлозар Лазаров имал нужда от десет старши оперативни помощници. Седем от тях за кратко се издигат на нови, ключови ръководни постове. Позицията „старши оперативен помощник" обаче се оказва само формален вход в системата.

bTV е поискала от пресцентъра на МВР коментар на главния секретар за текучеството на професионалисти, но от там не са дали такава възможност.

Адвокатът Милен Шопов изследвал как действа схемата за назначения в МВР.

Три пъти вече министър Цветлин Йовчев обявява конкурс за „старши оперативен помощник на главния секретар", за общо десет места до тук.

„Съгласно изискванията на конкурса не се изисква първоначална професионална. Това означава, че хора изцяло външни на системата, без опит, могат да постъпват на работа и то директно на отговорна длъжност от категория Б - категория, за която някои работят с десетилетия и пак на е я получават”, обясни юристът.

Редовите служители в МВР са от категориите Е и Д. Експертите са от категория Г и В. Ръководителите са категория Б. За да стигне до тук, обикновения полицай трябва да е работил в системата най-малко 13 години, а хора, външни за системата, стават директно комисари от категория Б, само след конкурс за старши оперативен помощник на главния секретар.

След като вече са комисари, ръцете на министъра са развързани да мести тези хора на други длъжности, оказва се – ключови, а трансферите от пост на пост стават за дни.

„В рамките на десетина календарни дни, от които поне два уикенда и един ден празник на МВР - тоест тях ги изключваме, назначените на длъжността са назначени на други длъжности в МВР и то на изключително високи позиции. Единият става директор на така нареченото СДОТО - службата за следене и подслушвания. Другият става директор на дирекция „Вътрешна сигурност” и третият е директор на дирекция „Инспекторат”. За отбелязване е, че двама от назначените са кадри на ДАНС, а третият - освободен от Цветанов”, обясни Милен Шопов.

„Едва ли това трябва да бъде техният трамплин. И ако това са хора от МВР, действително престояли там, на тази длъжност по 20 дни, след това ги назначаваме за директори на служби или областни дирекции, това не е добро заобикаляне на закона”, коментира бившият главен секретар на МВР ген. Валентин Петров.

В разговор след изслушването му в парламента за акцията в Лясковец вътрешният министър Цветлин Йовчев призна за схемата за назначения.

По думите му, честите назначения на старши оперативни помощници на главния секретар се налагат заради несъвършенствата на закона.

„Ако решим да възстановим или върнем служители, които по една или друга причина са били махнати или принудени да напуснат, трябва с първоначален конкурс да започнат - тоест това е схема за връщане на хора в системата - тя е използвана през годините тази схема, през много правителства. Искам да ви кажа, че са много такива случаите. Повече, отколкото са при нашето управление, са при предишното управление. И това е практика, която е използвана много пъти”, подчерта Цветлин Йовчев.

Според Милен Шопов по такава схема човек от политическия кабинет бива преназначен на висша професионална длъжност.

Юристът разказва най-фрапиращия случай.

За директор на Специализираната административна дирекция „Планиране и управление на бюджета" е назначена Маринела Белева. Преди да влезе в МВР, тя е служила в ДАНС по времето, когато Цветлин Йовчев е председател на агенцията. В министерството става негов съветник. По изпитаната схема става комисар за един ден. В същия ден се издига до шеф на дирекция.

Йовчев признава, че познава Белева, защото тя е директор на дирекция в повереното му министерство. „Как мога да не я познавам?” пита той и отрича тя да е външен човек на системата.

„Малко преди това е била директор на сходна дирекция в ДАНС”, посочва Йовчев.

Бившият главен секретар на МВР ген. Петров коментира, че в момента за директори на дирекции, ръководни постове в министерството се назначават само служители или бивши служители на ДАНС.

"Какво става сега - ние нямаме нито един ръководител полицай, а всички са от ДАНС. Вас ако ви боли зъб, вие не отивате на гинеколог?! Защото и гинекологът ще ви помогне, но в съвсем друга посока”, казва ген. Петров.

Цветлин Йовчев е категоричен, че макар и спорна, схемата е съобразена със закона. Според юриста Милен Шопов обаче преназначението на по-висока може да стане само след конкурс.

„Длъжността старши оперативен помощник е от 6-то ниво, а директор на дирекция е от много по-високото 3-то ниво. Тоест тук ръководството на МВР не може да прави такива назначения. Това става задължително конкурс, какъвто не е направен. На лице е нарушение на закона”, категоричен е юристът.

„Хубаво е - назначаваме хора на национални служби, на областни дирекции, за главен секретар - хора, които до вчера са ръководили себе си или 6 човека. Е, да, де, ама резултатите показват, че това не става. Защото резултатите са случаи с последния Лясковец, Цар Киро, случаят със самоубилия се човек свидетел в Перник. Това е резултатът”, посочи още ген. Петров.

Настоящият вътрешен министър заяви, че не може да посочи колко пъти е използвал тази процедура.

„При всичките пъти обаче, когато така са назначавани хора, това са хора с достатъчно опит, знания и с опит в системата. Не са се явявали на конкурс, защото има конкурс само за постъпване първоначално в системата”, посочи Йовчев и призна, че „вероятно има и такива”, които са достатъчно подготвени, израствайки в системата.

„Обаче трябва да имаме възможност да назначаваме и такива хора, които включително и по политически причини са махани да използваме техните знания и опит - хора от системата определят връщането на други като политически назначения - кои са тези хора?” попита Цветлин Йовчев.

Министърът заяви, че МВР ще предостави данни колко назначения е направил той по тази схема и колко неговият предшественик Цветанов. Справка все още не е получена.