27 август 1895 г. Началото на туристическото движение в България

На 27 август 1895 г. на Черни връх във Витоша започва основаването на Български туристически съюз под ръководството на писателя Алеко Константинов. Поканата за учредяването на клуб на българските туристи е публикувана във в. „Знаме”, бр. 99 от 23 август с.г. с адресат - любителите на българската природа. Отзовават се повече от 300 души, различни по възраст, пол, социална принадлежност.

Идеята е, чрез създаването на организирано туристическо движение да се изучава България, нейните прекрасни природни дадености и богато културно-историческо наследство, да се възпитават гражданите ѝ в най-ценни морални добродетели.

Изготвен е устав, определени са целите, задачите, програмата. Започва се активна организаторска и културна дейност.

В първите години на ХХ в. туристическите клонове в страната се множат. За разрастването и развитието на организираното туристическо движение спомагат отношението и съдействието на държавни институции, Министерство на железниците, Министерство на народното просвещение, читалища, лесничейства, кметства, военни и др.

Алеко Иваницов Константинов е роден на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. в гр. Свищов. Първоначално учи в родния си град, а след това в Априловската гимназия в Габрово. Завършва средно образование в гр. Николаев – Русия и след това висше образование (право) в университета в гр. Одеса през 1885 г. Това припомня природен парк "Витоша".

Завръща се в България и работи като съдия и прокурор в софийските правораздавателни институции. Два пъти е уволняван по политически причини. Подготвя и защитава дисертация на тема “Правото за помилване по повод на новия наказателен Закон” с намерение да стане преподавател по углавно и гражданско право в юридическия факултет на Софийския университет.

Проявявал е пристрастия към Петко Каравелов – идеолог на политиката за парламентаризма и демокрацията. Поради голямата популярност вече на Алеко през деветдесетте години на XIX век политическата му ориентация към Петко Каравелов се е посрещала с голяма враждебност от лидерите на другите политически партии, битката между които в следосвобожденска България е била жестока. Някои считат, че това е довело и до убийството на Алеко.

Голямата Алекова страст към пътешествията го е съпътствала през целия му сравнително кратък живот. Това го довежда на Всемирното изложение в Париж през 1889 г., Женското индустриално изложение в Прага 1891 г. и Колумбовото изложение в Чикаго 1893 г.

Бил е член на ръководствата и активен участник в дейността на редица обществени, браншови и културни организации и движения.

Първите му литературни изяви са още като ученик в гр. Николаев през 1880 и 1881 г. Това са стихотворенията “Огледало” и “Защо”, публикувани в България във вестник “Свободна България”. В тях той открито показва отношението си към политическата обстановка в родината и проявява голяма чувствителност към социалните пороци. Първата зряла творба на Алеко Константинов е “До Чикаго и назад”. В нея той предава непосредствените си впечатления от това пътуване до Америка. Тя носи белезите на неговата ярка творческа индивидуалност.

Трагични са събитията в живота му, които са го връхлитали и са станали причина сам да си избере псевдонима Щастливеца.

Алековата пристрастеност към пешеходните преходи из природните красоти на любимата му Витоша оставят дълбока следа в историята на българското туристическо движение и името му става символ и негова емблема. Алековият призив “Опознай родината, за да я обикнеш!” и днес се знае от малки и големи, тръгнали по туристическите пътеки на България.

С цел създаването на организирано туристическо движение в страната Алеко, съпровождан от неговия съмишленик, другар и добър планинар, софийския адвокат Никола Тантилов, правят проучвателно четиридневно преминаване през Витоша.

На 12 юли 1889 г. двамата тръгнали в 5 ч. сутринта от Борисовата градина. Преминали през Урвичкия манастир “Св. Никола” в Лозенската планина, който се намира съвсем на близо до десния бряг на р. Искър. По-нататък маршрутът им преминал през Кокалянски манастир “Св. Архангел Михаил” в Плана планина и оттам – в село Железница. По-нататък през непознатата и още девствена Витоша, преминавайки през връх Скопарника, достигнали до първенеца на планината – Черни връх. По предварителни описания и ползвайки малкото и немного точни предимно руски военни топографски карти, двамата другари правилно се ориентирали и установили, че се намират на върха. Продължавайки по-надолу по водосбора и край Владайската река в края на четвъртия ден достигнали до село Владая. Това първо преминаване на Алеко Константинов през витошкия първенец е подробно и живописно отразено в пресата от неговия тогавашен спътник Никола Тантилов през 1907 г. по повод десетгодишнината от гибелта на Алеко.

След значителна подготовка и разгласа паметното изкачване се осъществява шест години по-късно на 28 август 1895 г. Без необходимите познания за екипировка като най-необходимото – облекло, обувки, храна и т.н., на тази паметна дата на Черни връх се отзовават 300 души. Между тях е бил и патриархът на българската литература, сладкодумецът и изключителният пътеписец Иван Вазов. Намеренията на Алеко са били на това място и тогава да стане учредяването на първото туристическо дружество в страната с председател Иван Вазов. Неочакваното и много бързо влошаване на времето осуетило това намерение на Алеко Константинов. Въпреки това събитието е било достатъчно, от историческа гледна точка, за да се счита като рождена дата на организираното туристическо движение в България. Самият Алеко няколко дни по-късно в софийската преса описва случая с възкликването “Невероятно, но факт, 300 души на Черни връх!”

В средата на деветдесетте години на XIX век Алеко Константинов се изявява като идеен съмишленик и активен участник в работата на опозиционната по онова време Демократическа партия начело с Петко Каравелов. Редовно публикува в нейния партиен вестник “Знаме” свои публицистични материали и фейлетони, осмивайки диктаторския и мракобесническия маниер на ръководство, проявяван от правителството и монарха. Това е основната причина да бъде прострелян от наемни убийци на 11 май 1897 година, пътувайки към гр. Пещера с файтон.

В българската литература той оставя трайна следа, която годините не могат да заличат. Наред с пътеписа “До Чикаго и назад” и книгата му “Бай Ганьо” Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа с пътеписите “Невероятно, но факт!”, “Какво, Швейцария ли?”, “По българска Швейцария” и др. До края на живота си създава над 40 фейлетона. Повечето от тях са отзвук на конкретни събития. Основни негови теми са: потъпкването изборните права на българския народ, поведението на министри, депутати, монарха и на големи обществени проблеми.

Напълно заслужено е придобил славата на най-изтъкнатия български хуморист-сатирик. Затова в негова памет и по достойнство Държавният сатиричен театър в столицата е наречен “Алеко Константинов”. В родния му град в къщата-музей “Алеко Константинов” са показани вещи, ползвани от писателя по онова време. Тук посетителят може да се срещне с богатото му литературно творчество. Един от най-впечатляващите експонати е стъкленица, в която се вижда сърцето на Алеко Константинов, ударено от куршума на наемниците-убийци.

В Борисовата градина в София на една от най-посещаваните алеи е паметникът на Алеко.

Поклонниците пред красотите на природата ни, планинарите, туристическите деятели са дали своя вклад в увековечаване паметта на Алеко. На 2 август 1899 г. (само две години след гибелта на Алеко) в софийското село Княжево, сега столичен квартал, в къщата, намираща се на централния булевард (сега”Цар Борис III”) под №353 се е състояла среща на активни планинари, на която е взето решение за създаване на първото в България туристическо дружество под наименованието “Алеко Константинов”. За това събитие скромна възпоменателна плоча е поставена върху долния етаж на тази къща.

На името на Алеко е построена първата туристическа хижа в любимата му Витоша. Тя е изградена по инициатива на група планинари-интелектуалци през периода 1922-24 г. Строителството е изпълнено с безплатния труд и финансови средства, събрани от хиляди туристи от цялата страна. Хижата и целият район около нея сега е известен като туристически и ски център “Алеко” и се посещава целогодишно от хиляди български и чуждестранни туристи.