Българинът e с едно наум към безплатното

Сигурно сте чували за patchwork. Преведено от английски означава кърпеж или покривало от различни парчета плат. Именно това се случи през последните 10 години със стотици жилищни сгради в цяла България. В стремежа си да намалят разходите за отопление, мнозина си направиха сметката, че като изолират жилището си, ще си „избият” цената за санирането в продължение на няколко месеца и след това ще спестяват. Сметката обаче се оказа невярна. Проблемът, с който се сблъскаха първите ентусиасти, беше мухълът и още куп по-малки, появили се в резултат на липса на опит. За да се отстранят те, собствениците на жилища трябваше да плащат допълнително и идеята за спестяване се оказа провал.

Следващите, които санираха апартаментите си, успяха да избегнат този проблем вземайки превантивни мерки. Сметките им обаче не се намалиха значително, защото стана ясно, че patchwork санирането не е толкова ефективно, колкото това на цяла сграда. Резултатът отново беше – значителни разходи, минимален ефект.

Така дойде периодът, в който с помощна на европейски програми, хората можеха да си санират целите блокове, като първоначално плащаха 50%, а след това 25% от стойността на обновяването. Останалата част се финансираше по проект „Енергийно обновяване на българските домове“. Тук препъни камъните бяха много, като се започне от увещаването на съседите, мине се през създаването на Сдружение и се стигне до получаването на банков заем, който и към днешна дата доста от собствениците на санирани сгради продължават да връщат.

Днес се прави поредния опит със санирането, а именно – то да е безплатно. Щом е безплатно е логично всички да са съгласни и до края на годината да има поне 1000 санирани сгради. На пръв поглед процедурата по кандидатстване е максимално опростена. Това, което трябва да направят съсобствениците в една жилищна сграда, е да регистрират Сдружение, да сключат споразумение с кмета и строителството да започне. И всичко това с държавни пари от Банката за развитие, което от МРРБ го тълкуват като безплатно. Звучи прекалено хубаво, за да е истина. Експерти от бранша тълкуват обаче, че няма безплатен обяд и българинът рано или късно ще трябва да върне заема. Дали защото е бил дълго време лъган, или защото ще трябва да плаща неопределена сума в неопределеното бъдеще, но българинът се плаши вече от безплатното и от написаното с малки букви под всеки договор, споразумение или заявление, текст.

Лавината от информация, с която Министерство на регионалното развитие и благоустройство залива през последните седмици гражданите, предизвиква още по-голяма лавина от въпроси и опасения от тяхна страна да не би участниците в това приключение да си загубят жилищата. Първият въпрос, който възниква е, че подписвайки договор с общината, Сдружението (което се състои от собственици на жилища в сградата, обект на саниране) делегират права на местната власт да избира фирма, която да извърши санирането и да сключва договори с нея. Така на практика собствениците нямат правни отношения, а оттам и не могат да контролират процеса, по санирането. Подобна процедура води до редица въпроси, като например какво ще се случи ако падне част от изолацията – към кмета (който е сключил договора) ли да се обърнат потърпевшите или към строителната фирма.

Друга постановка, която буди безпокойство у гражданите, е срокът на действие на Сдружението. В Споразумението за създаването му в точка 2 е записано, че Сдружението се създава безсрочно. През последната седмица експерти поясниха, че действието на Сдружението може да е със срока, който се дава като гаранция. За момента той е 5 години. Открит остава въпроса дали това ще се промени.

Първоначално в приложение 4 - Споразумение за създаване на Сдружение на собствениците, публикувано на страницата  на МРРБ, бе включено изречението „Сдружението отговаря с имуществото си”, което притесни гражданите. Адвокати не се наеха да го тълкуват. Впоследствие текстът бе премахнат от приложението.

Възниква и въпросът защо трябва да се кандидатства по програмата чрез Сдружение, а не чрез Общото събрание, което според Закона за етажната собственост също е форма на управление. „Хората  ще бъдат закрепостени да бъдат съдружници и да понасят тежестите, които това Сдружение може да има. А за прекратяването му по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, този закон препраща към Търговския закон, който дава огромни правомощия на ликвидатора да разпродаде активите на едно такова сдружение, за да удовлетвори кредиторите му”, каза днес по време на парламентарния контрол депутатът Магдалена Ташева. Според нея, програмата трябва да бъде спряна поне временно, тъй като са налице въпроси, които касаят изключителната собственост на българина върху жилището му, което е неприкосновено по  Конституция.

Иначе ползи от санирането има. Дори само тази, че цените на апартаментите във въпросните сгради, ще се повишат средно с 10%, по прогноза на анализатори, е достатъчен стимул да направите необходимата изолация. Новите собственици на такива имоти, обаче трябва да имат едно наум, защото купувайки подобно жилище от продавача, освен имота влизат и на негово място в Сдружението – заедно с всички активи и пасиви произтичащи от това.

Към днешна дата въпросите са повече от отговорите, така че по-добре patchwork визия, отколкото изстрадал европейски вид на градовете ни.