Законът за паметниците на културата – начин на употреба

През седмицата представители на Националния граждански форум за култура (НГФК), широка коалиция, включваща над 50 граждански и неправителствени организации с дейност във всички сфери на културата, изразиха несъгласието с представения на първо четене проект за Закон на паметниците на културата и призоваха депутатите да гласуват против него. Представителите на нестопанските организации и творческите съюзи в областта на културата са обединени около становището, че философията на законопроекта е погрешна, предложеният текст се разминава със заявените от вносителите мотиви, законопроектът противоречи на европейското законодателство и ратифицираните от Република България международни конвенции и съдържа сериозни структурни недостатъци, които не подлежат на поправки във времето между първо и второ четене. В основата на протеста си те поставиха факта, че мнението им е чуто, но представено с обратен знак, а

манипулациитесъс законопроекта
са злоупотреба с общественото мнение и интереси. Според тях крайният резултат е един напълно непригоден, неработещ закон, създаден набързо и без консенсус.
Един от главните проблеми е, че с един закон се прави опит да бъде покрита цялата материя върху културно-историческото наследство, което включва археологическо, културно, фолклорно, духовно, историческо наследство и т. н. Невъзможно е с един нормативен акт да се решават проблемите и на музеите, и на културното наследство, и тези на търговията с движимите паметници, концесиите и всичко останало, заявиха участниците в пресконференцията.
За да има яснота върху философията, първо трябва да се изгради една концептуална рамка и тогава да се определят нормите. Това не може да стане между първо и второ четене, а в дебат, каза културологът Иван Кабаков от НГФК.
Според представителите на гражданския сектор в проектозакона не е заложена философията на конвенцията за опазването на културното и природно наследство. В него не се създават предпоставки за интегриране на националната система на културното наследство в европейската мрежа, не се осъществява синхронизиране с възприетата международна терминология в областта на опазване на културното наследство, не се гарантира единна система за ефективно опазване и най-общо интегриране на културното и природно наследство в живота на хората и общностите.

Липсва обвързаност с други законови актове
и особено със Закона за устройство на територията, не се дефинират ангажиментите на държавата във връзка с опазването на паметниците на културата, няма хомогенност по отношение на паметниците на културното и природното наследство.
Според арх. Георги Лабов, председател на контролния съвет на САБ, този законопроект изхожда от полицейските методи на опазване без да се интересува от особеностите на културното наследство. Философията на закона е по-скоро абсолютна централизация по метода на опазване, съсредоточена и разпределена между министъра на културата, директора на Института за паметници на културата и кмета на района, добави той. След като

отговорността на държавата не е ясно определена
отдаването на паметниците на културата - публична държавна собственост на концесиия е само един от начините за съсипването им.
Аз също не съм съгласен с някои от постановките на закона, но бих ги поправил между двете четения, каза директорът на Националния исторически музей и един от авторите на проекта Божидар Димитров. Той попита представителите на НГФК и другите организации, подписали протестната декларация, дали имат алтернативен проект.
Не можем да представим алтернативен закон след като сме участвали в обсъждането на всички глави в този проект, но те не са взети под внимание, възрази Александър Радославов, член на управителния съвет на Съюза на художниците.
Изготвени са поне 4 експертни становища, а две от тях са депозирани в Министерството на културата и парламента, стана ясно на срещата.
Този законопроект не е съвършен, но е по-добре да има закон, отколкото да няма, възрази Божидар Димитров и обвини неправителствените организации в липса на единно становище по проблемите на паметниците на културата.
Преди години са правени проекти за закони, но те така и не са стигнали до гласуване поради липса на обществен консенсус, обясни Алберт Бенбасат, председател на българския комитет на ИКОМ. Според него направеният по административен път законопроект

застрашава културното ни наследство
и гарантира изнасянето на културни паметници чрез фондовете на музеите. Наложително е изясняването на терминологията и синхронизирането й с използваната от европейските държави, добави той. Необходимо е да се опише обхвата на културно-историческото наследство и да се регламентира система с конкретни отговорности на всички равнища. За опазването (консервация, реставрация, придобиване и охрана) трябва да бъдат предвидени средства от държавния бюджет, защото когато един паметник на културата се унищожи, той няма как повече да бъде възстановен.
В крайна сметка няма значение дали проблемът е в липсата на единно мнение по проблемите на културното наследство или в безсилието на неправителствените организации да се преборят с явното нежелание на властта, прикрито зад набързо скроен и некомпетентен нормантивен акт. Вероятно законът ще бъде приет в този вид на принципа по-добре несъвършен, отколкото никакъв закон, а препоръката за широк консенсус може да бъде удобен повод за забавяне на поправките към него. А през това време много от културните ни паметници могат да бъдат съсипани или изнесени от страната напълно законно.

Елена Маркова
[email protected]