Подготвя се узаконяване на поредното разграбване

Неотдавна правителството на НДСВ подготви проект за нов Закон за паметниците на културата. Болшинството експерти от бранша са единодушни, че той ще нанесе много повече щети на българското културно наследство, отколкото да донесе някакава реална полза за обществото.
Някои положения във въпросния законопроект противоречат на европейското законодателство. През 1991 г. Великото народно събрание ратифицира приетата през 1985 г. Европейска конвенция за архитектурното наследство на Европа. В нея има два основни момента, които не са взети под внимание от жълтия кабинет. Първият е за липсата на обществен контрол и взаимодействие на държавата с професионалните организация, работещи в сферата на опазване на паметниците на културата. Декларацията на Съвета на Европа от Порторош, приета миналата година, е посветена специално на ролята на неправителствените организации. В бъдещия закон

не се предвижда обществен контрол
върху дейността на министъра на културата, засягаща културните паметниците на страната.
“Дори по време на тоталитаризма професионалните организации имаха някакво право на глас за съдбата на културните паметници - разказва арх. Явор Банков от Съюза на архитектите в България. Спомням си, че тогава Пенчо Кубадински имаше мерака да бъде съборена единствената двойна баня на Балканския полуостров “Чифте ханам” в Разград, останала още от турско време. Предложението влезе в Националния съвет за паметниците на културата. Становището на съвета бе категорично срещу разрушаването, защото ставаше въпрос за уникален паметник на културата не само в рамките на България. Професионалистите се възпротивиха на каприза на един от политическите лидери на тоталитарната власт. Мнението им бе чуто. И това стана в годините, когато политическата доминация на управляващата партия бе несравнимо по-силна, отколкото днес в условията на демокрацията. Със сегашния законопроект излиза, че държавни или общински органи ще могат абсолютно безконтролно да се разпореждат с паметници на културата.”
В първите два варианта на проектозакона, станали известни на обществеността, все пак се е предвиждало същестуването на организация, подобна на днешния Национален съвет за паметниците на културата. В окончателната редакция обеча това липсва. Явно чиновниците изпитват панически страх от възможността решенията им да зависят в каквато и да е степен от мнението на професионалистите.
Другият пункт, в който проектозаконът на правителството на Симеон Сакскобурготски противоречи на европейските норми, е

липсата на преференции за собствениците
на недвижими имоти, които са паметници на културата, както е в болшинството от цивилизованите западни държави. В предишни закони бе предвидено да се кредитират реставрационните работи на частни имоти, които са паметници на културата. В новия не се предвиждат каквито и да е стимули за собствениците на такива обекти, но в него императивно е записано, че те са длъжни да се грижат за тях. В случай, че не го правят, държавата ще може да ги национализира. Подобен подход е доста съмнителен. От една страна властта не иска да създаде поне минимални условия за нормално стопанисване на частните паметници на културата, но от друга -

размахва плашилото на одържавяването
Повечето сгради, които са паметници на културата, се намират в най-атрактивните зони на българските градове. Поставяйки сегашните им собственици в неравнопоставено положение, властимащите ще имат възможността да продават (след национализацията им) апетитните имоти на свои приближени. Естествено подобна възможност за смяна на собствеността, решавана от държавен (общински) чиновник, е още една вратичка за развихряне на корупцията.
За да бъде обаче порнографията пълна, в проектозокона се предвижда и нова форма на стопанисване на паметниците на културата - концесията. Концесионерите ще получат задължението да опазват паметника на културата. Срещу грижата си обаче те ще получат немалко облаги. Ще им се дават безвъзмездно стотици декари земя около защитените зони на паметниците, където те да развиват стопанска дейност. Не се изисква особено богата фантазия, за да си представим дадената на концесия зона около старите български столици Плиска и Преслав, изпълнена с кебапчийници, кръчми, бардаци, паркинги, мотели, хотели, бензиностанции и какво ли още не. Всички разходи на концесионерите ще се признават за присъщи. В същото време обаче бедният собственик на уникална вековна къща е длъжен да я ремонтира за собствена сметка, без да получи подобна преференция. Предвидено е също

правителството да може да опростява концесионната такса
ако концесионерите на паметници на културата докажат, че стопанисването им носи загуби. Вече дори начинаещите счетоводители могат да изкарат и най-проспериращата фирма губеща. През последните години и без да искат разрешение престъпни групировки разкопават и унищожават най-вандалски множество архитектурни паметници, за да изравят ценни археологически находки. Една концесия само ще узакони иманярските им попълзновения. Едва ли държавата ще бъде в състояние да контролира какво правят концесионерите на територията, дадена им на концесия. За гарнитура към схемата за концесиониране на паметници на културата, разбирай подаряване, в проектозакона се предвижда и възможност за разпродажба на музейни сбирки.
“В проектозакона не са ясно формулирани и квалификационните изисквания към хората, занимаващи се с опазване на паметниците на културата - подчертава арх. Явор Банков. Има тук-таме нещо споменато. Липсва изградената още от Възраждането в България система на професионалния контрол.”
В мотивите за внасяне на законопроекта в НС, подписани от премиера Сакскобурготски, се говори за равнопоставеност на институциите, ангажирани с опазване паметниците на културата. На практика обаче в проектозакона се предвижда

йерархична зависимост, типична за репресивните закони.
Министър-председателят споменава за образователната мисия на новия закон за формиране ценностната система на подрастващите поколения и приобщаването на обществото и отделната личност към културно-историческата памет на нацията. В същото време никъде в проектозакона не се споменават художествената академия, университетът или обществените, професионалните и творческите организации.
“В София от около 1300 паметника на културата, 1 100 са обитаеми сгради, където са разположени около 20 хил. жилища. Стотина хиляди столичани живеят в сгради, възвеличени като национално културно богатство, но в същото време собствениците им са оставени сами да се оправят с поддръжката им - споделя арх. Георги Лалов. През 1986 г. бяхме изпратили доклад до НС. В него констатираме, че този тип сгради (болшинството масивни и полумасивни) през 2030 г., когато влязат в 150-годишния период на своето съществуване, ще бъдат на прага на разрухата. От друга страна в проекта за нов закон за паметниците на културата липсва хармонизация със ЗУТ, където няма почти нищо за архитектурните паметници.”

Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]