Над половината от договорите по обществените поръчки остават скрити

Само 42% от възложителите на обществени поръчки са подали обратна информация за сключени договори през миналата година, показва справка на дирекция "Обществени поръчки" в Министерския съвет, предоставена на Българската стопанска камара. Излезлите "на светло" договори са за 767 млн. лева, за останалите няма достоверни данни. Според БСК ако се вземе предвид, че почти 90% от възложените поръчки са изпълнени, поже да се допусне, че общата им стойност за миналата година е била близо 1.5 млрд. лв.
Най-много като брой и стойност са били поръчките на търговските дружества и държавни предприятия, които се занимават с пренос и разпределение на вода, електричество, газ или топлоенергия, експлоатация на нефтени, газови находища, въглища, летища, пристанища, железопътната инфраструктура, на далекосъобщителни мрежи. Те са сключили 1687 договора на обща стойност 430 млн.лв. На второ място като възложители са централните органи на държавната власт - с 804 сключени договора за над 215 млн.лв. Кметовете на общините са сключили 590 договора за близо 51 млн.лв. Здравноосигурителните и пенсионните фондове са сключили по един договор за близо 800 000 лв.
В около една пета от общо 5547 поръчки, възложени през 2002 г., Агенцията за вътрешен финансов контрол(АВФК) е открила нарушения на процедурата. Отчетът за дейността на агенцията беше приет от правителството на заседанието му миналия четвъртък. Укриване на държавни и общински вземания, неосчетоводени дълготрайни активи и други нарушения на бюджетната и финансова дисциплина пълнят списъка с установените вреди за 112 млн. лв.
При изключително ниския капацитет на дирекцията в Министерския съвет, която води регистъра на обществените поръчки, не е възможно да се осигури прозрачност в управлението на бюджетните средства, а изобилието от разпръсната по всякакъв начин информация затруднява и бизнеса, и опитите за граждански контрол. По тази причина България може да се окаже неприятно изненадана от годишния доклад на Европейската комисия, за която реформата в сектора е от решаващо значение. Заедно с АВФК и Сметната палата това са трите струкури, на чиято ефективна дейност в ЕК държат, за да се осигури реален контрол върху начина, по който ще бъдат изразходвани и средствата от бъдещите еврофондове. В кореспонденцията си с българските власти еврокомисарите непрекъснато напомнят да се подсили звеното за обществените поръчки в МС, което по необясними причини не се случва. От ноември миналата година към съществуващите 10 щата в дирекцията са отпуснати още десет, но досега по тях няма назначения. Тази функция е възложена на главния секратар Севдалин Мавров.
Неподалите обратна информация за сключени договори над 58% от възложителите би трябвало да се смятат за нарушители и да понесат съответните санкции, но данни за взети такива решения няма. Според закона "възложител, който не изпълни предписанията на контролните органи или задължителните указания на министъра на държавната администрация, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв". На същата санкции подлежат и "длъжностните лица, които не изпратят до Регистъра за обществени поръчки подлежащата на вписване информация в предвидените срокове или не предоставят в срок поисканите доказателства или информация относно възлагането или изпълнението на договор за обществена поръчка". Заради ограничения състав на хората, които работят в дирекцията, информация пък за т. нар. малки обществени поръчки, под приетите неотдавна нови прагове за различните браншове, почти не се въвежда.
Практиката на американската сметна палата например за осигуряване на прозрачност в работата й задължава държавните ведомства по електронен път да обявяват на едно място всички възлагащи се поръчки в размер над 25 000 долара. Поддържа се и централен списък на всички фирми изпълнителки, които са временно или трайно лишени от правото да изпълняват обществени поръчки.
"Липсата на координация между Сметната палата, органите на държавния финансов контрол и дирекция "Обществени поръчки" е сред причините над половината от възложителите да не обявяват сключените договори, при условие, че това задължение им е вменено със закон", коментира Камен Колев, директор "Индустриално развитие " в Българската стопанска камара( БСК). По думите му не се води статистика за броя на чуждестранните участници в търговете, не се съхраняват и данни от офертите на неуспелите кандидати, няма и информация за обжалвани процедури. Бизнесът иска да има достъп и до данни за тава какво е било качеството на извършените дейности по спечелените търгове, каква част от поръчките са изпълнени с български стоки и каква с чуждестранни. Очаква се със създаването на специална Агенция за обществените поръчки да се подобри ефективността на процеса, но законът за нея още не влязъл дори в парламента. Самата БСК вече поддържа седмичен електронен бюлетин за обществени поръчки, който съдържа данни за възложителя, предмета на поръчката, условията за покупка на документите за участие. От бюлетина компаниите ще могат да научават критериите за оценка на предложенията им, изискванията за гаранция, сроковете за подаване на предложения за участие.
Предприемачите искат преди провеждането на процедурите представители на браншовите организации заедно с възложителите да обсъждат параметрите на поръчките и да имат свои представители в оценяващите комисии, а специален арбитражен съд да решава по бърз начин споровете. Друго искане на бизнеса е правото на достъп до решението на възложителя за некласиралите се кандидати, когато жалбата им е обоснована. Сега те мога да се запознаят само с протоколите от решението на комисията. Обтекаеми са текстовете, с които се ограничава правото на спечелия търга впоследствие да променя цената чрез анекси към договорите. Камарата предлага да бъде вписан изричен текст, който да забранява анексите за краткосрочните поръчки като доставка например на химикали или лекарства. Според Камен Колев липсата на статистика за това кои фирми най-често печелят конкурсите по браншове, както и за дела на чуждестранните участници, е причина за необоснованото според него трикратно увеличение на праговете. По думите му промените не отчитат средния размер на поръчките в даден сектор, а самоцелно се се върви към изравняване с европейските прагове.Той даде пример със строителството, където минималният праг от 1.8 млн. лв. ще ограничи силно кръга на кандидатстващите компании до десетина.
Към края на юли в регистъра за обществени поръчки има вписани 15 356 поръчки, от които 1329 са отворени, 5421 са затворени. Договорените поръчки са 6656, а прекратените 2677, показва справка в регистъра. Разделянето на процедурите на "отворени" и "затворени" става по датата на подаване на предложенията, уточниха от дирекция "Обществени поръчки". Регистърът не разполага с информация за процедурите, които не са приключили поради подадена жалба и незавършено съдебно производство. Справките в регистъра не посочват дали участниците са български или чуждестранни фирми, а само техния брой. Това може да се проследи само ако се избере номера на отделната поръчка.