Разследването на убийството на Георги Марков приключва поради давност

Случаят с разследването за убийството през 1978 г. в Лондон на дисидента Георги Марков приключва без резултат, поради изтекла давност. Това съобщи говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова.

"На 11 септември съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност. Никакво конкретно действие – заповед за арест, задържане, обвинение – по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишния срок на давност, не е предприето", обяснява Арнаудова пред АФП.

Георги Марков (роден на 1 март 1929 г. в София) работи като писател и сценарист в България. През 1962 г. издава романа „Мъже“, с който спечелва годишната награда на СБП. Голяма част от творчеството му обаче е сприрано от печат. Пиесите му се свалят от сцената. Марков е един от авторите на сценария на първите серии от популярния сериал „На всеки километър“, като създава образа на умния полицай Велински. След незавръщането му в България името му е свалено от надписите на филма и не е включено в Указа за удостояване на авторите с Димитровска награда.

През 1969 г. по време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ (режисьор Методи Андонов) в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата не получава разрешение. По-късно на същия ден Георги Марков напуска страната и заминава за Италия при брат си, който живее там.

Първоначалното му намерение е да изчака преминаването на скандала около пиесата, но постепенно решава да остане завинаги, особено след като през септември 1971 г. не получава подновяване на задграничния си паспорт.

Установява се в Лондон, където учи английски. Започва работа като журналист в българската секция на Би Би Си (1972). Опитва се да влезе във филмовата индустрия, като разчита основно на помощта на Петър Увалиев, но не успява. По-късно започва да сътрудничи и на радиостанциите „Дойче веле“ и „Свободна Европа“.

През 1972 г. Марков е изключен от СБП. На 27 декември 1972 г. е осъден от българския съд задочно на 6 години и 6 месеца затвор като невъзвращенец. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.  Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“.

След като емигрира на Запад, той започва работа като радиоводещ в английските радиостанции „Би Би Си“, американската „Свободна Европа“ и германската „Дойче веле“. От 1975 г. до 1978 г. Марков работи над своите „Задочни репортажи“ — очерци и анализи за живота в социалистическа България. Те се излъчват всяка седмица по Радио „Свободна Европа“. Критиките, отправяни към недостатъците на социалистическия строй и лично към Тодор Живков стават причина Марков да си навлече гнева на българското политическо и държавно ръководство. Предполага се, че това е причината българските тайни служби да решат да го премахнат, за което иска помощ от КГБ.

В България публикуването на „Задочни репортажи за България“ става възможно едва през 1990 г.

Награден е посмъртно (2000 г.) с орден „Стара планина“ — първа степен „за яркия му принос към българската литература, драматургия и публицистика и за изключителната му гражданска позиция и противопоставяне на комунистическия режим“.

На 7 септември 1978 г., рождения ден на Тодор Живков, непознат мъж се сблъсква с Георги Марков на моста “Ватерло” в Лондон. Писателят усеща убождане отзад в дясното си бедро. През нощта здравословното му състояние се влошава, настанен е в болница, където умира на 11 септември. Лекарската експертиза констатира, че причината за смъртта е отравяне на кръвта, а при аутопсията от дясното му бедро е извадена миниатюрна сачма от платинено-иридиева сплав с каналчета за отрова.

По-късно английските медии пишат за чадъра носен от евентуалния убиец на Марков и предполагат, че той е използван като оръжие на нападението. Така убийството на дисидента става известно като случая с „българския чадър”.

През 1993 българските следователи предават на Скотланд Ярд документи замесващи датчанина от италиански произход Франческо Джулино (известен като агент „Пикадили”), сътрудник на българските тайни служби. Той е заподозрян, че е убил Георги Марков. През 1977 г. „Пикадили“, посещава четири пъти Англия.

При по-късните си разследвания Скотланд Ярд установяват, че при всичките си посещения Гулино винаги е отсядал в непосредствена близост до жилището на Георги и Анабел Маркови.

Въз основа на намерените в архива на Първо главно управление два тома лично дело на Франческо Гулино като сътрудник на ДС той е издирен и арестуван през февруари 1993 г. в Копенхаген. Проведен е деветчасов разпит от британски и български следователи в присъствието на датските власти.

Впоследствие българските прокуратура и следствие отказват да предоставят официално исканите от датските правови органи документи и това ги принуждава да освободят от ареста Франческо Гулино. Седмици след това той напуска Копенхаген и изчезва от полезрението на следователите и медиите.