Откриха обновената Алея на творците в Централните софийски гробища

Министърът на културата Вежди Рашидов, кметът на София Йорданка Фандъкова, председателят на Парламентарната комисия по култура и медии Полина Карастоянова, представители творческите гилдии и граждани се поклониха днес заедно пред паметта на великите българи в изцяло обновената Алея на творците в Централните софийски гробища. В знак на почит те поднесоха цветя пред техните надгробни паметници.

„Моралът започва именно оттук. Ако искаме да имаме родина, трябва да имаме и памет, трябва да се научим на почит към родовете си“, изтъкна министър Вежди Рашидов по време на церемонията на алеята на Централните софийски гробища, която е последният дом на редица забележителни български творци и интелектуалци. Той подчерта, че обновяването на Алеята на творците е станало възможно и благодарение на изключително доброто партньорство на Министерството на културата с кмета на Столична община Йорданка Фандъкова и нейния екип.

Безкрайно съм благодарен на г-жа Фандъкова за сътрудничеството ни, през годините ние работихме буквално като един екип, за да се случат тези добри неща, за да може днес да имаме и една много по-подредена алея, едно изцяло променено място, където ще идваме, за да отдаваме почит на големите българи, отбеляза Рашидов.

Столичният кмет Йорданка Фандъкова посочи, че именно това е моделът, по който трябва да бъдат организирани и уредени гробищните паркове на територията на София.

На церемонията днес в „Алеята на творците” присъстваха също и министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров, тук бяха и главният проектант на обновяването и реконструкцията на алеята - архитект Здравец Хайтов, както и заместник-кметът на София с ресор култура д-р Тодор Чобанов. Всички те, заедно с представителите на творческите гилдии, сред които бяха и акад. Светлин Русев, председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, председателят на СБХ Любен Генов, фотографът Иво Хаджимишев, Нешка Робева и много други, се поклониха пред паметта на забележителните и незабравими български творци, артисти и музиканти. Председателят на СБЖ Снежана Тодорова също поднесе цветя в знак на почит пред паметниците на големите българи на Алеята на творците.

През 2013 г. теренът с Алеята на творците, чието начало през 2002 г. поставя вечното жилище на големия писател Николай Хайтов, беше предоставен на Министерството на културата за срок от 10 години. Водено от убеждението, че последният дом на именитите българи, които са дали толкова много на държавата ни и на българската духовност, трябва наистина да е достойно място, МК реализира проект за цялостно оформяне на Алеята на творците с главен проектант арх. Здравец Хайтов.

Днес Алеята в гробищния парк вече е коренно променена и благоустроена. Тя заема близо 7 дка площ, теренът притежава и сакрално пространство – тип ротонда, с четири скулптурни фигури. Изградени са и покрити стени с урни, които представляват двуетажна конструкция, покрита с колонада, монтирани са фонтан и пейки. Мястото на вечния дом на забележителните наши творци и артисти вече е и с изградено парково осветление и с оформени алейни мрежи.

Разширението е част от Национален мемориален комплекс – ЦСГ, разположено в неговия югоизточен ъгъл, в съседство с Военните гробища. По продължение на оста север-юг са площите за класически погребения с ротондата за единение и размисъл. Под купола й са разположени места за сядане и водна площ, а в големия диаметър са предвидени места за почивка и размисъл на открито, поясни за Факти.бг арх. Здравец Хайтов.

Четирите затревени сектора, затварящи пространството около ротондата, са озеленени с  ниска храстовидна вечнозелена растителност и високи дървета в периферията. Във всеки един от тях е поставена на пиедестал мраморна фигура на една от класическите музи на изкуството.

Другата ос, перпендикулярна на главната, свързва съществуващия ритуален дом в западната част на разглеждания обхват и новия източен входен портал. Това е същинската част на новия парков комплекс, като от двете страни на алеята се разполагат зелени модулни елементи, предимно затревени площи с цветни лехи. От южната й страна са ситуирани музите – пет мраморни скулптурни фигури върху пиедестали, изобразяващи родовете изкуства.

По оста изток-запад, зад алеята с музите, са покритите урнови стени – коломбариум, раположени на две нива в покрито пространство, отворено към алеите. Фасадите са рустицирани в ъглите и завършват с  профилиран корниз.  Сводовете с декорирани фризове са подпрени с класически колони. Общата визия внушава едновременно лекота и достолепие. Мястото между урновите стени и алеята на музите е оформено с овални кътове за сядане, рамкирани с чимширени бордюри и цветни партери, с визуален контакт към урновата сграда.

На изток комлексът завършва с нов главен вход - колонада, обкантена с профилиран корниз, засводен над портала. Ограда от ковано желязо и  чугунени декоративни елементи осигуряват поглед от улицата към комплекса. Класическо парково осветление за площите и декоративно насочено за обемите подчертават архитектурата.