100 години Едит Пиаф

Днес се навършват 100 години от рождението на най-популярната френска певица Едит Пиаф.

Едит Пиаф е една от най-великите певици на Франция, смятана е за символ на страната. Животът ѝ е изпълнен с контрасти и странности — световна слава, лични нещастия, малка и крехка фигура, но мощен и характерен глас.

Съществуват множество публикувани изследвания върху живота на Едит Пиаф, но въпреки това за нея не се знае много. Родена е на 19 декември 1915 година под името Едит Джована Гасион. Според една от легендите е родена на тротоара на ул. „Белвил“ №72. В акта ѝ за раждане като месторождение е посочена болницата Тенон. Прозвището Пиаф получава от думата за врабче (piaf), която се използва в Париж и околностите.

Майката на Едит, Анета Джована Мейар (1895-1945), е улична певица. Бащата на Едит, Луи-Алфонс Гасион (1881-1944), е уличен акробат от Нормандия, с изяви в театъра. Когато постъпва в армията през 1916 г. той завежда малката Едит при своята майка, която държи публичен дом в Нормандия. От 3- до 7-годишна възраст Едит е болна от кератит и е сляпа. Според една от биографиите тя си възвръща зрението, след като няколко от проститутките на работа при баба ѝ, събират пари и я изпращат на поклонение при Sainte Thérèse de Lisieux. Според друга легенда Едит се изцерява от болестта чудодейно.

От 14-годишна Едит Пиаф обикаля с баща си и се изявява като певица. Минава през няколко връзки, обвиняват я за връзки с хора от мафията, а в края на Втората световна война вече е най-известната френска певица.

Едит Пиаф има принос за възхода на Ив Монтан и Шарл Азнавур.

Тя става изключително популярна в САЩ, осем пъти се появява в Шоуто на Ед Съливан.

Известната концертна зала (мюзикхол) „Олимпия” е мястото, където Пиаф се прославя най-много. Тя изнася няколко спектакъла в престижната зала между януари 1955 и октомври 1962 година. Откъси от 5 нейни концерта там (през 1955, ’56, ’58, ’61 и ’62) са издадени на грамофонни плочи. Тя обещава да изпълни концерти през 1961 година, за да предпази „Олимпия” от банкрут. Там тя представя за първи път песента Non, je ne regrette rien, а през април 1963 година записва последната си песен – L'homme de Berlin.

Едит Пиаф умира от рак на черния дроб на 47 години във вилата си в Plascassier на Френската ревиера на 11 октомври 1963 година. Нейните последни думи са: „Плащаш си за всяко проклето глупаво нещо, което си направил в живота си“. Тялото ѝ е положено в гробището Пер Лашез в Париж, до дъщеря ѝ Марсел. Въпреки че е отказано погребение от римокатолическия архиепископ поради начина ѝ на живот, погребалното шествие привлича десетки хиляди опечалени по улиците на Париж, а на церемонията на гробището е посетена от повече от 100 000 поклоници.