„Да царуваш или да загинеш“: уроци от Екатерина Велика как да достигнеш върха на властта

Игор ГАШКОВ

На 2 май 1729 г. се ражда момиче, което е по-вероятно да получи короната на Швеция, отколкото на Русия: племенница на крал Адолф Фредерик, принцеса на Цербст София-Фредерика-Августа. Променливата съдба я прави царица Екатерина и ѝ позволява през 1790 г. да победи шведите. Не само тях: най-известната от императриците сякаш привлича успеха към себе си.

Пътят към властта за жените в монархиите от 18 век започва с успешен брак, а това от своя страна става с обикновен късмет. През 1742 г. руският дипломат Яков Ефимович Сиверс изразил желанието си да види със собствените си очи 13-годишната София Августа Фредерика. В тогавашните условия това означавало директно предложение за брак: семейството на тийнейджърката принцеса знае, че наследникът на руския престол Петър Федорович - е връстник на София. Според правилата на монархията той трябва да създаде семейство в близко бъдеще.

„До 14-15 години бях убедена, че съм напълно грозна“ - пише тя в зрелите си години. Но дори и външната красота да не се взема предвид, най-важното препятствие оставаше. Позицията на княжество Анхалт-Цербст на картата на монархическа Европа е изключително скромна. А бащата на София, Кристиан Август, дори не носи тази корона: след като отива на служба при краля на Прусия, Фридрих II, той служи като комендант в морския град Щетин.

Комбинация от обстоятелства позволява на Екатерина да направи първата крачка към трона, която тя не би могла да направи сама. Императрица Елизабет, която управлява в Русия, е противоположността на Екатерина: красива по рождение, но с нисък произход по майчина линия, тя иска да коригира това — да се сродят с благородна, но невлиятелна фамилия. Елизабет се нуждае от снаха, която да зависи от нея както финансово, така и лично — чиито роднини няма да се месят в управлението на Русия, но ще се страхуват, че ще бъдат изгонени от Петербург в родината си. Когато Елизабет разбира, че принц Чарлз от Любек, в когото е била влюбена на младини, има племенница на същата възраст като наследника, съдбата на Катрин беше решена.

В своите популярни мемоари "Бележки" Екатерина Велика твърди, че от ранна детска възраст страда от студенината на майка си Йохана Елизабет. Тя не само дава предпочитание на сина си (което е по-скоро правило при патриархалните порядки в Европа), но и осмива дъщеря си за грозния ѝ вид. Когато София узряла и започна да се отървава от комплекса си за малоценност, между двете жени се развиха отношения на съперничество.

В зряла възраст императрицата твърди, че майка ѝ е направила всичко, за да изглежда глупава пред Сиверс във фаталния ден на посещението му. И след като научава, че руският представител не се отказва от сватовството, тя започна да убеждава баща си да не дава съгласието си. „Знам, че тя отблъсна баща ми от идеята за нашето пътуване до Русия и аз бях тази, която накарах и двамата да решат“, пише Екатерина. Когато бъдещата кралица и нейната майка посещават Фридрих II в Берлин, ситуацията се повтаря: София отново започва да чувства, че майка ѝ прави всичко, за да ѝ навреди в очите на краля.

Студените отношения в семейството се оказват от пряка полза за бъдещата кралица, когато през 1744 г. Йохана Елизабет и София се отправят към Русия. В двора на Санкт Петербург лоялността към новата родина се цени, а застаряващата принцеса от Анхалт-Цербст вече не може да я демонстрира. Във водовъртежа на придворните интриги тя прави грешния залог: поверява на вестник собствените си небрежни забележки за личността на кралицата. Работещият в столицата математик Голдбах разгадава кода на буквите и Елизабет се запознава със съдържанието им. Нейното искрено възмущение означава, че обратното броене е започнало за по-голямата от двете германски принцеси в Русия.

В променящите се обстоятелства в двора Катрин се научава да маневрира много по-добре от майка си. От първите дни на престоя си в Санкт Петербург тя посвещава поне няколко часа всеки ден на изучаване на руски език. Противно на съвета на баща си (Кристиан Август е убеден лутеранин), София Августа слуша с внимание проповедите на православния изповедник, който ѝ е назначен. Скоро се потвърждава, че тя е готова да промени вярата си. Снахата на кралицата се включва в религиозния живот на двора: пътувания на поклонение, многочасови служби и почитане на реликви.

Само по себе си това не е изненада. Ако София Фредерика беше отказала да приеме православието, престоят ѝ в Русия щеше да приключи. Но бъдещата кралица успява да превърне неизбежната стъпка в убедителна демонстрация на своята лоялност. Когато през 1745 г. булката на наследника е поразена от неизвестна болест (говори се за отравяне), тя извикала за изповед православен свещеник, а не лютерански. Хората от 18 век били впечатлени от подобно действие. С риск от смърт София, която става Екатерина, дава предпочитание на православието пред религията на своите предци. Катрин печели политически точки много по-бързо от годеника си Пьотр Фьодорович — внук на Петър I, но син на лутеранина Карл Фридрих Холщайн-Готорпски, който смята позицията си за стабилна и до края на дните си не проявява интерес към православието.

В интерес на Катрин е да може да угоди на Пьотр. Отначало изглежда просто. Далечни роднини, съпруг и съпруга (бракът се състоял през 1745 г.) волю или неволю се противопоставят на останалата, по-руската част от двора. Но с напредването на възрастта на Пьотр Фьодорович Катрин все по-трудно прикрива разочарованието си. Заради проблеми с репродуктивното здраве престолонаследникът не проявява интимен интерес към нея. Отравянето, което претърпява, прави Катрин още по-малко красива: „Аз самата се оказах страшна като плашило и не можах да се позная“ - пише тя след това. Когато Пьотр на свой ред се разболява - преболедувал едра шарка - той вече е загубил външната си привлекателност. Освен това престолонаследникът е изключително нетактичен: в присъствието на съпругата си той не се поколеба да признае интереса си към други жени.

И все пак Катрин едва ли би се осмелила да наруши верността на съпруга си, ако обстоятелства извън нейния контрол не я бяха тласнали да го направи. Като възрастен Пьотр е диагностициран със сексуална дисфункция, което поставя под съмнение способността му да възпроизвежда потомство. Когато новината е съобщена на Елизабет, тя потъва в ридания: няма нито собствени деца, нито други наследници. Тогава Елизабет ѝ определя любовник - с политическа цел за продължаване на династията Романови.

Не искайки да постави снаха си в напълно нелепо положение, кралицата ѝ дава избор между двама: придворният джентълмен Лев Наришкин и дипломатът Сергей Салтиков. Това, което ги сближава, е далечното им родство с династията. Майката на Петър Велики идва от семейство Наришкини, а Салтикова е съпруга на брат му Иван V и майка на скорошната царица Анна Йоановна. Дете, родено от извънбрачна връзка, може да наследи черти, които смътно го свързват с Романови.

Екатерина избра Салтиков и той прави всичко, за да разбие сърцето ѝ. Щастливо женен от дълго време, той нарича брака си грешка и се кълне във вярност на Катрин, „поразен на място“ от нейната доброта, благородство и умствени качества. Бъдещата императрица не е била напълно наясно, че се преструват пред нея. Но веднага щом детето се ражда — бъдещият Павел I - Елизабет отстранява Салтиков от двора като изпълнил мисията си. Освен това отношенията между съпругата на наследника и нейния любовник неусетно преминават нова хлъзгава линия. Законният съпруг, Пьотр Федорович, все пак се осмелява да се подложи на хирургическа интервенция, което го направи способен да създава потомство. Вероятно тогава той е поел правата си на съпруг на Катрин. Поради тази причина въпросът за бащинството на бъдещия Павел I остава неясен.

Предателствата на Катрин продължават дори след като Салтиков е изпратен от Санкт Петербург. Следващият ѝ избор падна върху полския дипломат Станислав Понятовски, но скоро бъдещата кралица го разпознава като слаба личност. Под влияние на разочарование тя е привлечена от гвардейския офицер Григорий Орлов — герой на Седемгодишната война и участник в неприятна история: хванат с благородна любовница, принцеса Куракина, Орлов не го отрича, но избира да бъде затворен и изпратен на фронтовата линия като наказание за престъплението. Той е твърд, груб, но честен мъж: Катрин не се съмнява, че това е точно мъжът, от който се нуждае сега.

Императрица Елизабет умира бавно: първият ѝ пристъп на заболяване, завършил със загуба на съзнание, се случва с нея в края на 1740-те години, когато остава повече от десетилетие до смъртта ѝ. Дългото чакане стимулира интригата. Противниците на Катрин и Пьотр, чиито пътища все още не са били разделили, възнамеряват да се отърват от тях. За тази цел те предлагат да издигнат малкия Павел на престола, като установят регентство над него. В този случай властта в Русия ще бъде съсредоточена в клана Шувалов.

За разлика от съпруга си, който е слабо запознат с дворцовата политика, Катрин разпознава заплахата и разработва план за противодействие. Продължителната агония на императрицата оставя време да придобие необходимите връзки. Екатерина се сближава с подполковник от гвардията и хетман Кирил Разумовски и получава гаранции от него, че ако Елизабет не обяви Пол за наследник предсрочно, тогава завещанието ѝ ще бъде скрито, а Шувалови, ако се наложи, ще бъдат арестувани.

Щастието се усмихва на Катрин: умиращата Елизабет се колебае до края и не взема окончателно решение. След нейната смърт през 1761 г. Петър III наследява трона, без да осъзнава какво му крои жена му.

През следващите месеци нетактичното отношение на новия император към съпругата му се променя в откровено обидно. Петър знае за изневерите на Катрин, не вярва в бащинството си на Павел и крои планове за нов брак. През лятото на 1762 г. той заповяда да арестуват жена му, но не могъл да принуди охраната си да направи това: сметнали го за твърде пиян. За Катрин това означава, че няма време за чакане. Гвардейският преврат през юли 1762 г. прави възможна смяната на властта в Русия без кръвопролитие. Разчитайки на любовника си Григорий Орлов, столичните полкове и руското обществено мнение, което смята Пьотр III за неспособен да управлява империята, Екатерина поставя короната на главата си.

Текстът е публикуван в ТАСС