Майстор по Тай Чи за ФАКТИ: Не съм боледувал сериозно от 21 години

Знаете ли какво е Тай Чи? Чували ли сте изобщо за това изкуство? Ако сте чували, някога замисляли ли сте се да се потопите в неговото изучаване? С какво Тай Чи може да помогне за едно по-добро ежедневие на всеки човек и по-добро ли е това бойно изкуство от фитнеса? За тези и още редица неща от ФАКТИ разговаряхме с един българин, отдал се на Тайдзицюан или Тай Чи, както е по-популярно у нас и в останалата част от Европа. Той се казва Светослав Сомов и притежава титлата Майстор по Тай Чи.

- Какво трябва да знаят хората за бойното изкуство Тай Чи, Майстор Сомов?

- Тай Чи е една много комплексна и много полезна в много отношения система. Тя е насочена към високоинтелигентните и сериозните хора, които търсят нещо по-добро за себе си. По-високи постижения в живота, по-добро развитие като личности. Системата на Тай Чи е полезна в много отношения и тъй като това е бойно изкуство, човек добива възможности за реакция в критична ситуация, освен това е много полезна за човешкото здраве в много отношения. В традиционната система ние познаваме медитативната практика. В резултат на медитативната практика нервната система се успокоява в много чувствителна степен. Болшинството от движенията в практиката на изкуството са бавни и плавни движения, болшинството, но не всички. Макар да са бавни и плавни движенията, те носят много комплексно натоварване по цялата мускулатура и като цяло мускулатурата се заздравява по доста балансиран начин цялата, човек става доста здрав физически. Влиянието върху имунната система е много ефективно, това не значи, че човек не се разболява, а означава, че ако това се случи, то е голяма рядкост. Ако човек упражняващ Тай Чи се разболее, той го понася много по-лесно. Моят личен пример е показателен, защото аз не съм бил сериозно болен от 1998 година. Под сериозно болен разбирам температура над 37 градуса. Това не означава, че не може да ми се случи утре, но е показателно, че вече 21 години не ми се е случвало. Практиката е изключително полезна за гръбначни изкривявания, изкривявания във врата, полезна е като цяло за съвременния човек, който води доста заседнал начин на живот.

- Как открихте това бойно изкуство и как решихте да му се посветите? Имало ли е момент, в който сте искали или Ви е минавало през главата да се откажете?

- Аз се занимавам с бойни изкуства от 1988 година, в началото преминах през доста от тях, Тайдзицюан беше нещото, което ме задържа вече 30 години към себе си. През цялото това време не е имало момент, в който да ми е минавала мисълта да се откажа от него. Аз практикувам това нещо всеки ден и черпя непрекъснато ползите му. Виждайки и усещайки ползите на Тай Чи, това е една естествена мотивация да продължа да го правя.

- За кого е подходящо изучаването на бойно изкуство като Тай Чи и може ли това бойно изкуство да помогне на човек да намери себе си или да преодолее тежък житейски момент?

- Както казах част от нашата практика е медитацията и чрез нея ние постигаме много неща. Успокояваме и балансираме съзнанието, позволяваме чувствителността на тялото да се изостри доста, дава ни възможност да познаваме и да разбираме процесите в телата ни. Медитативната практика ни помага да преосмислим и да видим от различен ъгъл много от нещата, които са се случвали в живота. Медитативната практика ни помага по-лесно да посрещаме бъдещите неща от живота, човек започва да гледа от различен ъгъл, да разбира повече себе си. Конкретно в отговор на Вашия въпрос, със сигурност Тай Чи системата може да помогне на човек да преодолее тежък житейски момент от живота, защото бойното изкуство има много проявления и част от тях е способността човек да става по-фокусиран и дисциплиниран. Бойните изкуства не са само физическо изражение и техника, те са философия, поглед върху живота, отношение между хората.

- Какъв тип хора са занимаващите се с Тай Чи в България?

- На първо място при нас няма деление на мъже и жени. Горе-долу в процентово отношение имаме равенство между мъжете и жените, които се обучават в Тай Чи при нас. При нас идват високоинтелигентни хора в активна възраст, здраво стъпили на земята, хора с високи търсения за себе си и такива, които искат да развиват себе си, както професионално, така и като личности.

- Колко души обучавате и колко пъти седмично се случва това?

- Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация България има тренировки в София и Пловдив. Имаме ралзични групи, като в София тренировките са в неделя, а в Пловдив тренировките са през седмицата след работно време в сряда и петък. Достатъчно много хора дойдоха при нас и видяха какво се случва при нас, оцениха ни и останаха при нас. Респективно на това, Световната Чън Сяоуан Тайдзицюан Асоциация България е най-голямата школа по Тай Чи в България, упражняваща своята дейност в София и Пловдив. Ние сме клона на Световната Асоциация, която е в 40 държави по света и практически е най-голямото обединение на клубове и хора, които тренират Тай Чи по целия свят. Важно е да отбележа, че коректното китайско наименование на изкуството е Тайдзицюан, а в Западна Европа, САЩ и Южна Америка има огромен брой хора, които практикуват или се мъчат да практикуват това изкуство. По последни статистики, доколкото можем да им се доверим, 200 милиона човека се мъчат да практикуват това изкуство. В Западния свят им е доста сложно наименованието Тайдзицюан, променят го първоначално на Тай Чи Чуан, а след като и то не им допада и им се струва дълго, те започват да използват израза ТаЙ Чи. Съответно Тай Чи е термин, който е по-популярен в англоговорещите държави, но и България влиза в това число. Все пак обаче става дума за едно и също нещо.

- Кога, как и къде възниква бойното изкуство Тайдзицюан?

- Тайдзицюан или Тай Чи, както е по-известно, възниква през 1650г. в Китай, а точната дата не е ясна. Достоверни източници сочат, че създател на практиката е Чън Уантин. За времето на почти целия си съзнателен живот, генерал Чън Уантин е командвал армията на тогавашната династия Мин в Китай и в момента, в който се пенсионира и се връща в родното си място, генерал Чън Уантин систематизира целия боен опит, който е придобил в службата си, комбинира го с Даоин и Туйна системите, които са системи за контрол и работа с вътрешната енергия на тялото и по този начин създава бойното изкуство Тайдзицюан, широко познато днес като Тай Чи. От 9-то до 14-то поколение във фамилия Чън изкуството се преподава от баща на син, а на дъщерите не се преподава, за да не излезе тайната на изкуството от фамилията. След това се решава секретността на знание за изкуството да се прекрати и всеки проявяващ интерес към Тай Чи е добре дошъл при фамилия Чън, за да бъде въведен в него. Във времето по-успешните ученици на фамилия Чън, са започвали да се отклоняват от традиционната система на Тай Чи, ''режейки'' нейни компоненти и създавайки нови течения в изкуството. В момента въпросните разклонения на класическия стил Чън Тай Чи афишират, че техните стилове са подходящи за хора на всякаква възраст и едва ли не изкуството се приравнява с пенсионерска гимнастика. То определено не е пенсионерска гимнастика и всеки, който навлезе сериозно в традиционното Тай Чи, сам ще може да се увери в това, а респективно и да усети наистина ползите от практиката. Глава на фамилията, глава на школата Чън стил Тай Чи е Грандмайстор Чън Сяоуан, който е 19-то поколение представител на фамилията Чън. Той е познат като най-високото ниво сред живите майстори по света в областта на Тай Чи. Той задава стандартите на Тай Чи в Китай и по целия свят. Грандмайстор Чън Сяоуан ме прие в кръга на вътрешните си ученици на една официална церемония в Китай. След този момент, той започна да ми преподава лично. В този смисъл, аз имах уникалната възможност да видя от първо ръка уникалната семейна традиция, присъединявайки ме към 20-то поколение на фамилията. Виждайки от първа ръка спецификата и дълбините на Тайдзицюан, самият аз дълбоко посветил се на това бойно изкуство, абсолютно всеки ден практикувам Тай Чи.

- Колко време Ви отнема дневно практикуването на Тай Чи?

- Всичкото възможно свободно време, което мога да намеря през деня, аз го влагам в практика. Правя го на фона на това, че аз се занимавам с още много неща, работя си моя професия, преподавам, водя школата на Грандмайстор Чън Сяоуан в България.

- Споменахте, че хората в Европа се мъчат да практикуват Тай Чи, какво искахте да кажете с това?

- Мъчат се, мъчат се. Това е така, не заради липса на желание за постигане на високо ниво, а заради ниското ниво на преподаващите. Дори те да имат желанието да преподават добре, те просто нямат уменията да го направят. Има много голяма разлика между искането на това да покажеш нещо и това да имаш уменията да го направиш. В България квалифицираните учители по Тай Чи са с още по-високо ниво на дефицит.

- Смятате ли, че Тай Чи изкуството е достатъчно популярно в България? Ако смятате, че не е, опитвате ли се да го популяризирате?

- Не, определено не е достатъчно популярно. Опитваме се да го популяризираме по всякакви възможни начини, но когато едно нещо не е масово познато, то просто не е масово познато. Поради това популяризацията е много трудна. Хората са чували Йога, чували са за Карате, чували са за Айкидо и тези неща имат някакъв образ в тяхното съзнание. Част от хората в България са чували за Тай Чи и първата им асоциация за съжаление е пенсионерска гимнастика. Това е така поради дефицита, който в България и останалата част от Европа има що се касае до квалифицирани учители по Тай Чи. Ако няма такива добри специалисти, то се получава неприятната ситуация ''сляп да води сляп''.

- Тай Чи по-скоро бойно изкуство учещо на самозащита ли е или предлага на обучаемите се и прийоми за атака?

- Няма нито едно традиционно бойно изкуство в света, в чиято идеология да е заложена агресията. Бойните изкуства са за защита, всяко едно традиционно бойно изкуство и Тай Чи в частност включително. Тай Чи тренира фокуса на човека, прави реакциите на ума му по-бързи, повишава интелигентността, ако искате и така да го наречем. Тай Чи дава възможност за защита на улицата, но далеч не е само това. При един пожар не дай боже, земетресение или някаква друга стресова ситуация, при която е необходима бърза реакция, дори в едни бизнес преговори, в които даден човек защитава интересите на своята компания, посветеният в Тай Чи има своите предимства пред останалите.

- Къде се намира храната в Тай Чи? Питам Ви това, защото много хора предпочитат да опитват да се грижат за тялото си, подбирайки специални храни за това. Вие спазвате ли някакъв определен хранителен режим, изискващ се от бойното изкуство Тай Чи?

- Първият принцип в Тайдзицюан гласи - естественост. Естественост означава много неща. Естественост означава, че в ежедневието ние слушаме тялото и даваме на тялото необходимото. Една от най-важните цели, които си поставяме с практиката на Тай Чи, е постигането на баланс. Постигане на баланс във всичко. Баланс в психиката и съзнанието, баланс във физиката, баланс в отношенията между хората, баланс в отношението към тялото, а именно, че тялото ни има нужда, и от месо, и от зеленчуци, и от плодове. Не би било нормално човек да работи по 20 часа ден и да спи 4 часа, нормално и балансирано ще е човек да почива в рамките 7-8 часа, да отдели 2-3 часа за физическа активност и да се отдаде на работа между 8-10 часа.

- Колко по-ефективно и полезно би могло да бъде бойното изкуство Тай Чи за хората, сравнено с традиционния избор на хората, а именно фитнесът?

- Много пъти по-ефективно. Един фитнес от чисто физическа гледна точка би позволил на тялото да натовари определени мускулни групи. Най-малко само от тази страна погледнато, практиката на Тай Чи развива и заздравява цялото тяло, а не само конкретни мускулни групи.

- Вероятно Тай Чи напълно отрича изкуствено стимулиращите вещества?

- Категорично сме против. Още веднъж казвам, че в основата на тази практика е естествеността. Ние се учим да слушаме тялото, ние позволяваме на тялото да направи това, което е естествено за него. По този начин ние даваме възможно най-дългия път за живот на тялото.

-.Всички ние виждаме реалността в човешкия ни бит. Напрежение, стрес, липса на време, как може да се пребори съвременният човек с това според Вас?

- Много хора не осъзнават в момента нашия съвременен начин на живот. Повечето си време през деня, хората прекарват на компютър. Резултатът от над 8 часа прекарани пред компютър и придружаващото съвсем логично стоене на стол е, че тялото се сковава, започват проблеми с вътрешни органи. Средностатистическият българин отива на лекар и лекарят евентуално казва, че пациентът има проблем с бъбреците, черен дроб или нещо друго. Лекарят предписва едни таблетки и праща пациента да ги купи и пие. В някои случаи таблетките може и да помогнат, но в повечето случаи човек започва да пие повече таблетки и проблемите вместо да затихват, те се усложняват и увеличават. За съжаление нашата съвременна европейска медицина третира проявлението, а не източника, както би трябвало да бъде. Изключително важна е превенцията, ако я няма нея и не се лекува източникът, то той може да отваря нови и нови проблеми пред конкретния човек. Вероятно на повечето хора е известно, че повечето болести възникват в резултат на не добро функциониране на нервната система. Казано по друг начин и с една дума - стрес. В този смисъл практикуването на Тай Чи е една перфектна превенция, перфектен начин да се борим с тези неща. Ако трябва да обобщя същността на Тай Чи, то това е една система за контрол на тялото и съзнанието. Такъв аналог в европейската култура няма. Казвайки това, използвам трибуната, която ми давате, за да приветствам всеки, който прояви интерес и да го насърча да се свърже с нас. Възможностите за практикуване са в Пловдив и София, както вече отбелязах.

- Българската Асоциация по Тайдзицюан участва ли в състезания и въобще това бойно изкуство предполага ли състезание между практикуващите го?

- В момента по света има много състезания на всякакви международни федерацийки по китайски бойни изкуства. Аз преподавам традиционна система, аз преподавам нещо, което се е преподавало от баща на син във вековете. Ние правим тези неща, за да развием себе си. Ние не се занимаваме с това, за да парадираме по състезателни подиуми. За да излезем на състезателен подиум, би следвало да има кой да ни оценява. Когато нивото на практикуващия е по-високо от нивото на съдиите, излизането на състезателен подиум е меко казано лишено от смисъл. На състезанията в България и навсякъде другаде по света - китайски майстори не участват. Нито като състезатели, нито като съдии.