3 897

Още една идея за смисъла на името Плиска

  • плиска-
  • име-
  • произход-
  • милена върбанова

Българските имена на селищата Палоско и Полуска на Апенините свидетелстват, че записът "Плюска" на името на първата столица на Дунавска България не е случайност или някаква грешка

Още една идея за смисъла на името Плиска - 1
Снимка: historymuseum.org

Автор: Милена ВЪРБАНОВА

Тази идея се основава на факта, че в средновековните български исторически извори Плиска е наречена и Плюска градь ( например в Апокрифния български ръкопис от 11 в.). Нашата историография приема това название за "славянски вариант" на името Плиска и наистина в контекста на определението, което дадох за понятието "славянски" в предишната си статия, то е "славянско", сиреч пеласго-тракийско и директно българско. В това, че имаме пълното основание да смятаме и "варианта" Плюска на името Плиска, за категорично български, ни убеждават следните примери:

Само на пет километра от многократно споменаваното от мен село Болгаре, в провинцията на град Бергамо, област Ломбардия, в Италия, се намира село Палоско, което, както и много селища от околния ареал, е основано, според лангобардския историк Павел Дякон, от същия народ, който е създал и Болгаре - т.е. българите. Това става през 7 в. след Христа, когато лангобардите се заселват в Северна Италия. Още когато посетих този район и научих името на Палоско, ме впечатли звуковата прилика с Плиска. По-късно дадох друга интерпретация на името Палоско - Бяловско, но сега имам причини да смятам, че двете тълкувания не са толкова далеч едно от друго.

В историята на продължителните войни на римляните с волските - народ, който в ред статии определям като част от българския етнос - навлезли в началото на 5 в. преди Христа в решителната си фаза и свързани с името на благородния волск Атий Тулий ( забележете приликата с името Дуло ) и на римлянина Гней Марций Кориолан, Тит Ливий и Плутарх споменават редица волски градове - Цирцеи, Сатрикум ( чието име произхожда от кшатрии - воини ), Лонгула, Кориоли, Мугила ( Могила, Мугла?), Лавинии - а сред тях и Полуска. Името на волския град Полуска е удивително сходно с името на Плиска във вариант "Плюска".

Българските имена на селищата Палоско и Полуска на Апенините свидетелстват, че записът "Плюска" на името на първата столица на Дунавска България не е случайност или някаква грешка.

Имената Палоско и Полуска показват удивителна звукова близост с латинската дума palus - блато. Но внимание - palus ( кол ) на латински означава и чучело, върху което се тренират бойците, а впоследствие понятието е разширило своя смисъл - поле за военни учения. Ако се спрем на второто значение на palus, обяснението на името Плиска във вариант Плюска като че ли става ясно. Но основният смисъл на palus - " блато" носи по-загадъчна и интересна информация. Още повече, че името на средновековната ни престолнина, е известно най-вече като Плиска, а в словенските земи се наброяват множество водни басейни и селища с названието Плиса или с корен "плис".

Реки и езера, носещи името Плиса съществуват и днес в Беларус и Русия. Най-известната река с това название е десният приток на Березина, в Минска област, Беларус. В Беларус се наброяват няколко села и градчета с това име. Село Плисковица съществува в Словения, близо до границата с Италия, в община Сежана.

Явно името е свързано с вода, с водно пространство - "плискам ( се )". А следователно и с "блато"? Изглежда се връщаме към първоначалното мнение на историците за смисъла на словото Плиска - блато, тресавище. Подобна околност може би е специално търсена от стратегическа гледна точка, за да предпази града от вражески нападения?

Може би, но в словесната археология и езиковия анализ, не трябва да се спираме в повърхностните пластове на понятието, а да стигнем до самия грунд. Какво всъщност ще рече "блато"?

Руските тълковни речници извеждат произхода на тази дума - блото,болото, блато, biel ( полски ), palus - от "бял". Без да са единни в мненията си, етимолозите обясняват подобно тълкуване с общия вид на застоялата вода и с цъфтежа на растението пушица, което често покрива блатистите пространства. Удивително е обаче британското название bog на блатата, особено на торфените блата. То ме навежда на мисълта, че "бял" и "бог" като определение за "блато" вероятно идва от характерните светлини, които нощем се виждат в блатата. Вече сме наясно, че британската лексика има общи семантични корени с тракийската, което е обяснимо с общия произход - според британския хронист от 12 в., Галфрид Мънмътски, бритите са бежанци от опожарената Троя.

Следователно можем да приемем, че понятието "блато, болото, palus" произлиза от "бял, блед - pallens" - бледите светлини, които нощем се появяват над блатата и ужасяват хората, приемащи ги за проява на свръхестествени сили.

Но има и друго, невероятно физическо и духовно съдържание в името Плиска, което ни кара да се преклоним пред знанията на древните и пред величието на Словото. Какво означава "плискам"? Вълнувам се, образувам вълни. Водни вълни, ако става дума за вода, но и - светлинни вълни, защото "плиск" и "плясък" са понятия звуково почти идентични с "блиск" и "блясък". Явно древните българи са познавали тази вълнова идентичност на водата и светлината, щом са изковали еднакво определение за тях.

Ето че по друг път стигнахме отново до тълкуването на словото Плиска като "светла, блестяща", което дадохме в предишната статия, посветена на името на първата българска столица. Но странното е, че това име е неизчерпаемо и дава възможност да се копае още по-дълбоко в същината му.

Има една руска песен със заглавие "Полюшко поле", създадена през 30-те години на 20 в., с автори В.М.Гусев и Л.К.Книпер, която е била много популярна в Съветския съюз. Заглавието на тази песен ме удари като електрически ток. В текста, разбира се, не става дума нито за градове, нито за българи, но думата "полюшко" светна като сигнална лампа пред мен - неведоми са пътищата Господни. В руските тълковни речници е указано, че "полюшко" е просто умалително и ласкаво название на "поле" - " поленце". Но аз не се задоволих с това обяснение. Термините "полюшко" и "поле" са наистина свързани, но в друг, по-дълбок смисъл. Потърсих "Полюшко" като самостоятелно название на топоним и го открих ...в Крим. Полюшко е село в югозападния край на полуострова, в района на Бахчисарай, Севастопол.

Името на това скромно селце може да се окаже, според мен, отправна точка към съвсем ново тълкуване на понятието Плиска - Плюска. Смятам, че то произхожда от думата "полость"- "кухина, празнота", запазила се в руския език, но някога явно съществувала и в българския, ако вземем предвид съхранените нейни производни, например - "плъх" - животно, обитаващо кухините, дълбините. За това, че "полость" е било универсално индоевропейско понятие за "кухина", "празнота", говори фактът, че и днес във всички европейски езици съществува терминът polus - полюс, за означаване на най-северната и най-южната точка на планетата - а според някои нови геофизически изследвания, полюсите са отвори към кухата земна глъб. "Полюс" буквално означава "празно, кухо място". Думата "исполин", чийто произход разглеждам в статията си " Герои и чудовища", юли 2018 г. ( включена и в книгата ми "Атланти и чудовища" ), ще рече "излязъл из полостите - излязъл от кухините, от пещерите, от подземните празноти". Самото слово "поле" означава "място, опразнено от дървета". Същият е смисълът на думата "поляна" - "място, местност, опразнено от дървета".

Дали и "блато" - "palus" не означава всъщност "празнота", измамна почва, която пропада под нозете?

Според енциклопедиите Полюшко е сравнително ново селище. Но как се е наричала местността, преди то да бъде издигнато върху нея?

Смятам, че древното значение на името Полюшко е "празно място" и още по-точно - "място, под което съществува празнота, кухина, пещера". Или лабиринт от пещери. Това е логично заключение, тъй като Крим е известен със своите пещери и пещерни градове.

Впрочем названията на огромен брой топоними на Кримския полуостров, могат да бъдат преведени с лекота само чрез българския език. Докато разсъждавах върху смисъла на името Полюшко, ми хрумна вероятното обяснение на името на пристанищния кримски град Балаклава, който се намира в непосредствена близост до Севастопол и днес даже е негов квартал. Според мен това име може да се преведе като Бяла глава ( древно название на крайбрежна скала?). Скалите около Балаклава са от мраморизиран варовик.

В заключение бих прибавила като възможен вариант на значението на загадъчното име Плиска - Плюска "място, под което съществуват кухини, празноти, пещери". Предвид близостта на Мадарския светилищен комплекс, подобно тълкуване на името Плиска има своите логични основания. Може би такива пещерни лабиринти под Плиска някога ще бъдат открити. Колкото до името Мадара - то означава буквално "Майка" и е точен еквивалент на името на древния скален град Матера, в област Базиликата, в Италия.



Свързани новини