Тракийският език и старославянският

Изкривеното представяне на българската история не е от полза на никоко - нито за обществото, нито за научната общност. Въпреки това изкривени понятия и представи продължават да се преподписват упорито в научните трудове, а оттам и в учебниците по история, в продължение на много десетилетия. Така в крайна сметка ние развиваме от една наука заради самата наука, която има понякога твърде слаба връзка с историческата действителност и на практика не може да обясни логично който и да е от историческите процеси. От друга страна развиваме едни изкуствено създадени комплекси в обществото, по отношение на нашето минало, което хем е наследник на своите предци, хем не е, хем е потомък на траки, на прабългари, на славяни, хем не е потомък на нито едни от тях. Изобщо да се чуди човек и да се мае как да разреши тази загадка…

В този смисъл въпросът за езика говорен от древното население по нашите земи, траките, е ключов за разбиране на нашата българска история. Понеже когато разберем, че тракийският език не е друго, а основа на онова, което наричаме славянски езици, много други спорни и важни въпроси ще отпаднат от само себе си. Ще стане ясно защо днес говорим език, който се числи към славянската езикова група, без да е нужно обаче да доказваме преселението на милиони славяни на Балканите, което впрочем е недоказуемо. Ще разберем къде са се загубили и т.нар. траки, заедно с тяхната култура и техният език, и че те всъщност съвсем не са изчезнали, още по-малко безследно. Ще се намерят ясни и логични отговори и на много и много други въпроси.

Мнението за това че тракийския език е всъщност славянски, както и езика на илири, даки, венети е много старо и преобладаващо сред учените богослови-историци в периода от времето на Средновековието (по конкретно още от 12-13 век), чак края на 18 век. Едно от най-важните и известни произведения по този въпрос е съчинението на хърватския историк Винко Прибоевич „Слово за произхода на увенчаните със слава славяни” отпечатано на латински във Венеция през 1532 г. Винко Прибоевич доказва с научни и библейски аргументи това, че славяните са коренни жители на по-голяма част от Европа, още в периода преди основаването на Рим. Тази приемственост между илири (така е наричано местното население в Западните Балкани, а в Източните е наричано траки) и славяни е застъпена в трудовете на много изследователи, още от тринадесети чак до осемнадесети век и това мнение е водещо. То обаче не среща подкрепа в създаващата се немска научна школа, с център град Виена, в края на 18 и началото на 19 век. Тази немска (австро-унгарска) школа оказва впоследствие и решаващо влияние над младата историческа наука започнала да се развива в предосвобожденска България.

Постепенно дори и учени славяни, работещи в немскоезичната среда на Австрийската империя, започват да отричат приемствеността между трако-илири и славяни. Още през 1810 г. в едно свое писмо известния славист Йозеф Добровски, казва че се радва на изследвания, които доказват подобна близост, но самият той стига до съвсем други изводи. За него славяните не се явяват даки, гети, тракийци, илирийци, панонци… славяните са славяни и най-близки до тях са литовците. Така те трябва да бъдат търсени около река Днепър или зад нея.

В съчиненията от Античността, написани основно на старогръцки и латински език, се срещат и немалко думи от езика на траките, или по-точно казано от диалектите на многобройните тракийски племена, обитавали огромната част от Балканите и немалка част от земите на Мала Азия. Тези думи са най-различни, от различни сфери на бита и са записани по най-различен повод. В науката са известни под наименованието „глоси” или тракийски глоси. Техният брой се определя от няколко десетки думи, ако говорим само за тракийските такива и достига до няколко стотици ако включим и глосите определени като македонски, фригийски, дакийски, скитски, илирийски.
В по ново време авторите отбелязват, че именно глосите са най-надеждният материал за изследване на тракийския език, като например професорите Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, едни от най-добрите български езиковеди, изследвали тракийския език.
По известните тракийски глоси, изброени в азбучен ред са аргилос – със значение „мишка”; аса – растението подбел; болинтос – див бик; бонасос – друг вид бик; брия – град; бриза – житно растение, лимец или ръж; брюнхос – вид китара; брютос или брютон – вид ечемичено пиво; гентон – месо; дева – град; динопула – дива тиква; залмос – кожа; зейра – вид горна дреха; зетрайа – гърне; зелас или зейла – вино; зибютидес – благородните тракийки или траки; каламиндар – платан; кемос – вид шушулков плод; колаброс – песен която съпровожда колабризмос – танц с оръжие; ктистас – безбрачни тракийски монаси; магадис – триъгълен музикален инструмент; мандакес – превръзка за сноп; питюе – съкровище; полтюн – дървена крепост; ромфайа – копие или дълъг тънък меч; скалме – нож, меч; скарке – сребърни монети; спинос или маритан – камък който издава съскащ звук и дим, когато се полива с вода; тореле – траурна песен.

На пръв поглед думите изглеждат доста необичайни и непознати. Това е и причината нашите и чужди изследователи да не са сигурни по отношение на точно място на тракийският език в голямото индо-европейското езиково семейство. Той е определян от немските учени като междинен между групата на иранските (арийски) езици в Азия и тези говорени на територията на Европа. Като правило не се отчита и фактът, че тези тракийски думи са записани от чужди автори, с ограничения набор от гръцки букви – двадесет и четири, или по-рядко и с латински – двадесет и шест.

Някои от известните тракийски думи са дискутирани вече нашироко в последните години в научните среди и особено сред любителите историци и онези хора, които виждат явната несправедливост на написаното в учебниците по история и търсещи път към отхвърлянето на тази несправедливост, а в някои случаи и откровена глупост. Една от тези думи е глосата „ктистас”, т.е. „чисти” – безбрачно живеещи монаси, светци. Връзката между тази „ктистас” и старобългарското „чистъ”, дава още в средата на 19 век руският учен Александър Чертков в книгата си "Тракийските племена на север от Дунав" 1851. Действително с набора от гръцки букви е трудно да се предаде звукът „ч” (както и ж, ш, ц, щ, ъ и други), който тук е записан с помощта на две букви – „к” и „т”. Професор Владимир Георгиев през 70-те години на 20 век в трудът си „Траките и техният език” дава същото значение на думата – „чист”, но бърза да се „застрахова”, че тази етимология, т.е. обяснение на думата, не може да се счита за сигурно. Многократно дискутирана е и една друга тракийска глоса „колабризмос” – бавен танц с оръжия, която пък прави „неочаквана” връзка с прабългарската жреческа титла „колобър”. Все пак подобни примери не са достатъчни, за доказване връзката на тракийския език със старобългарския и съвременния български език. Само че, на практика всички т.нар. тракийски глоси, имат ясно обяснение с български и славянски думи, което понякога е скривано, а понякога не е търсено в правилната посока. Наши и чужди академични изследователи, срамежливо скриват очевидните старобългарските и старославянските съответствия на тракийските глоси на по-задно място, като пред тях дават примери от старонемски, староисландски, старопруски, албански и какви ли не други съответствия – измислени и реални. Например езиковедите Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, подминават факта, че тракийската глоса „бриза” – брица – вид житно растение, се среща и използва и до днес в нашия език. Така се назовава вид пшеница в някои области на България и в наши дни.

Друга глоса „гагюла” – вид патица, при очевидното сходство с руската дума „гоголь” – патица звънарка (оттам идва името Гогол) е отбелязана от Владимир Георгиев като нетракийска, въпреки по-ранните изследвания на академик Димитър Дечев, написал фундаментален труд върху тракийския език. Подминати без коментар са и глоси като „зомброс” – зубър, посочени още в края на 19 век от чешкият учен Вилхелм Томашек като тракийски. Тази тракийска дума очевидно е аналогична на раннославянската дума „зомбру” – голямото тревопасно животно зубър, живял на големи територии в Централна Европа.

Още тракийски глоси посочени от Вилхелм Томашек, който въпреки че е бил част от немската школа е бил от славянски произход, което му е позволило един по-точен поглед върху характера на глосите, са думи като пинон – ечемично пиво, бира; сирос - склад за жито, наземен или вкопан в земята; канабис – растение коноп, също и канап, отново имат връзка със славянските езици.

При няколко тракийски думи учените не отчитат вероятността за неточно записване на думата или разместване на отделни звукове. Така например тракийски глоси „зелас” и „зейра”, означаващи съответно „риза” и „лозе” са именно такива две думи записани чрез разместване на съгласните букви. Това явление се нарича метатеза от езиковедите – разместване на звуковете или сричките в дадена дума, за по-лесен изговор.
С тракийската глоса „спинос” или „маритан” (от „мор” и „моря”) е наричана силитрата, поради опасната и задушливата миризма, която се получава при заливането и с вода.

Глоси като аса – подбел (староб. остръ); скарке – сребърни монети (староб. скръгати – скърцам, но възможно и „сгорка”, която се получава при обработка на среброто); брюнхос – китара (староб. бръцати - бръмча), болинтос (волинтос) – див бик, вол; полтюн – плот; пелта – плетен щит; (с)калме – кама; торе(в)ле – рев, са разяснени във връзка със славянските езици. Същевременно, глосата „бонасос” (вонасос) – див бик, който се „защитавал” чрез изпражненията си, според описанието на ученият и филосов Аристотел, т.е. нещо като „вонещник”, наскоро беше сполучливо обяснена. Връзка между думата „аргилос” – мишка и използваната и до днес в Северна Македония дума „глухче" – мишка, и в България дума „глухар” (табуистично име използвано за мишките, наричани още и поганци) е също резултат от записване на труднопроизносимата за гръцките автори тракийска дума чрез разместване на сричките. Зибютиди били наричани „знатните” траки, според едно сведение от 6 век, а всъщност това е понятието „животен”, т.е. сговорчив, общителен, отстъпчив, използвано сравнително доскоро и записано в речника на Найден Геров върху българския език, през 19 век.
Всички тези примери обаче, все още не са събрани от изследователите на едно място. Така ще стане веднага ясна връзката на това, което наричаме тракийски език с това, което днес наричаме старославянска реч. Ще се разбере че тези, т.нар. глоси не представляват нищо друго, освен древни старобългарски (старославянски) думи, записани със старогръцки букви. Разбира се като по-древен език и по-близък назад във времето до това, което наричаме арийски (или индо-европейски език), тракийският език е притежавал лексикални и граматични особености, които не са се срещали в старобългарския, а и днес не се срещат в съвременния български език. Обаче значителната и забележителна близост между т.нар. тракийски език и това което днес наричаме славянски езици, и в частност българския език, е несъмнена. Този факт пак да повторим би обяснил по един ясен и смислен начин едни от най-трудните за решаване въпроси в българската история. И би дал известно самочувствие на българския народ, от което ние днес много се нуждаем.