Български художник преобрази изумително втората най-голяма катедрала във Виена (СНИМКИ)

До 29 май жителите на австрийската столица Виена и гостите на града могат да видят изложбата - инсталация "Кръстопът. Цената на избора" на българския художник и иконописец Диан Костов. Тя преобрази вътрешното пространство на втората по големина катедрала във Виена - Вотивкирхе или Оброчната цъква и изуми посетители, представители на Българския културен център Дом Витгенщайн и културната общност, които бяха дошли на откриването.

Изложбата - инсталация е осъществен по специалната покана на Йозеф Фаруджия, енорийски свещеник на Вотивкирхе. Той кани българския художник Диан Костов да реализира свой проект още през 2019 г., но пандемията става повод плановете да бъдат осуетени. След края на кризата свещеник Йозеф Фаруджия подновява инициативата и този път изложбата е осъществена успешно.

"Кръстопът. Цената на избора" включва платна, които достигат размер 11 на 7 метра. Над 70 икони, фрески и плакати на автора ще бъдат подредени под формата на лабиринт, в който зрителят да съпреживее чрез творчеството търсенето на смисъл и уповаването във вярата в трудни времена.

Авторът Диан Костов е познат с това, че използва техниките на иконописта, но дава смел и мащабен поглед към големите проблеми на нашето съвремие — война, епидемии, но и сблъсък на ценности например. В неговата лична творческа вселена вярата винаги присъства особено силно.

През 2019 г. инсталацията му "Кой си ти?" беше представена на XII. Международно биенале на съвременното изкуство (Biennale Internazionale dell'Arte Contemporanea) във Флоренция, а по време на ковид пандемията той подари на лекарите в Пирогов иконата Света Богородица-Закрилница в знак на преклонение пред техния труд.

ДИАН КОСТОВ

е роден през 1971 г. в Стара Загора. Художник и иконописец. Една икона на Света Богородица в стаята на баба му, го очарова от ранна възраст. На 13-годишна възраст той посещава за първи път ателието на Анастас Константинов (1956 - 2017). Международно признат за своя мистичен експресионизъм, Константинов ще бъде негов учител по живопис от 1984 до 1992 г., който също така го учи на важността на вярата. До смъртта на Анастас Константинов двамата са съмишленици и споделят близко приятелство. След като завършва гимназия през 1989 г., Диан Костов кандидатства да учи живопис в Художествената академия в София, но не е приет. Това го отвежда до иконография в Богословския факултет в Търново. Първоначално иска да учи само една година и след това отново да кандидатства в Академията за изящни изкуства в София. Но само няколко месеца след началото на обучението си открива своето призвание и се потапя в библейската археология, тълкуването на Стария и Новия завет и технологията и техниката на иконописта и иконографската композиция. Творбите му се занимават с вечните въпроси. В иконописите и платната си Костов се впуска в търсене на образи, в които присъстват символите на нашето време, в което живеем. През 2019 г. инсталацията на Диан Костов "Кой си ти?" беше представена на XII. Международно биенале на съвременното изкуство (Biennale Internazionale dell'Arte Contemporanea) във Флоренция. От 2021 г. инсталацията "Животът е по-силен" е на силоз на пътя между София и Видин. Инсталацията показва иконата на Божията майка Мария - Покровителка и снимки на деца, родени през пандемичната 2020/2021 г. Творбите на Диан Костов могат да бъдат видени по целия свят и се намират в частни и обществени колекции в Европа, САЩ и Япония.

ВОТИВКИРХЕ

Оброчната църква "Zum göttlichen Heiland" се смята за една от най-важните неоготически сакрални сгради в света. Изграждането на "Катедралата на Рингщрасе" до главната сграда на Виенския университет е свързано с покушението срещу младия император Франц Йосиф I на 18 февруари 1853 г., извършено от шивашкия чирак Янош Либени. Ерцхерцог Фердинанд Максимилиан, брат на императора и по-късен император на Мексико, призовава за дарения след покушението "в знак на благодарност за спасението на Негово величество", за да се построи нова църква във Виена. Църквата е трябвало да бъде построена като "благодарствен дар" (вотив) от народите на монархията за спасението на Франц Йосиф. Всички народи на Дунавската монархия трябвало да намерят своя духовен и политически "дом" във вотивната църква. На 2 април 1854 г. във Wiener Zeitung е обявен международен архитектурен конкурс. Журито решава в полза на проекта на едва 26-годишния тогава архитект Хайнрих Ферстел.

След 23 години строителство Вотивкирхе е открита на 24 април 1879 г. по случай сребърната годишнина от сватбата на императорската двойка. С височината си от 99 метра построената от пясъчник Вотивкирхе е втората по височина църква във Виена. Унищожените по време на Втората световна война витражи са временно остъклени и преработени по време на реставрацията на църквата от 1960 до 1973 г., с изключение на голямата роза на главната фасада и прозореца на императора от Едуард фон Щайнле, тъй като оригиналните чертежи липсват. В хода на препроектирането е монтиран витраж на тема "Съпротивата и Франц Йегерщетер" като първото произведение на свещеното изкуство, изобразяващо мъченическата смърт на горноавстриеца, отказал се по съвест от военна служба. Друг прозорец свидетелства за сцена от концентрационния лагер Маутхаузен. Затворникът с благославяща ръка е капелмайсторът Хайнрих Майер, който е екзекутиран във Виенския провинциален съд в последния ден преди освобождението на Австрия.

В периода 2002-2023 г. Вотивкирхе е изцяло обновена. Изложбата “Кръстопът. Цената на избора" е едно от първите събития, които се провеждат в църквата след демонтирането на скелето.