“Беше тежко време.” Във всекидневната на скромната си къща в предградие на Лондон бившият китарист на Genesis Стив Хакет говори за един от определящите албуми на 70-те години на миналия век, The Lamb Lies Down on Broadway, 94-минутен опус, записан преди 50 години.
Той казва: “Бандата растеше и изведнъж всички бяха със съпруги и бебета. Първият ми брак се разпадна, имах дете, пиех твърде много в разгара на този личен водовъртеж.”
Лесно е да си представим Хакет като тихия човек от Genesis, работещ търпеливо, докато колегите му от групата се борят за творчески контрол. Сега на 74, той е деликатна, но уверена фигура, все още с тъмната коса, дълга до раменете, на по-младото си аз.
Той говори с обич за живота като една пета от класическия състав на група, която продаде 150 милиона албума за пет десетилетия, да не говорим за феноменалния комерсиален успех на разнообразните солови проекти.
Хакет е само на 21 години, когато се присъединява към Genesis, оставайки в продължение на шест години между 1971 и 1977 г. Неговото писане на песни и сложна китарна работа допринесоха въображение в класическите ранни албуми на групата. „Много съм горд от това, което направихме заедно“, казва той.
Той остана още три години след Lamb, преди да напусне, за да преследва солови проекти. Днес той поддържа отношения с „ядрото“ – Питър Гейбриъл, китаристът и басистът Майк Ръдърфорд, кийбордистът Тони Банкс и барабанистът Фил Колинс. „Да, все още говорим“, казва той.
Хакет за последен път свири на живо с Genesis през 1982 г., но пропусна по-скорошни събирания, включително това, което беше обявено за последен концерт през 2022 г. Това изглежда го натъжава. „Genesis е странна банда“, казва той.
Но Хакет, който живее с третата си съпруга, писателката Джо Леман, никога не е спирал да работи. Този месец той издава своя 30-ти солов албум, The Circus and the Nightwhale, а от следващия месец ще изпълнява песни от албума на Genesis от 1972 г., Foxtrot, както и скорошен солов материал. През октомври започва турне с 16 дати в Обединеното кралство със сет, включващ акценти от Lamb, което завършва с концерт в Royal Albert Hall.
Genesis винаги са били умна група, движена от високи концепции и музика, пропита с класическа строгост.
„Човек трябваше да създаде съюзи, за да прокарва идеи“, казва Хакет. „Не бях осъзнавал, че се присъединявам към екип, който беше много конкурентен и често се опитваше да измести идеите на другия“, казва той. „Представях си, че присъединяването към кооперация на автори на песни, което означава, че ще си сътрудничим. Но те се познаваха от 11-годишни.
Напускането на Хакет, малко след това на Габриел, означаваше, че той ще пропусне голяма част от ерата на създаването на хитове на групата от края на 70-те и началото на 80-те години, когато Колинс пое поста фронтмен. Хакет настоява, че никога не е съжалявал, че е напуснал.
„Исках да правя музика, която да е антитеза на Lamb – която да звучи на английски, да носи гордо своите класически влияния.“
Хакет е роден през 1950 г. Семейството му живее в огромния и социално прогресивен жилищен комплекс Churchill Gardens в Пимлико, построен в края на 40-те години на миналия век, за да замени разрушените от бомбардировки жилища.
„Поп музиката вече не е за възрастни. Съжалявам, ако звуча реакционно."
"Боже мой. Винаги ще обичам Фил. Съжалявам. Той не заслужава това, което му се случи", казва Хакет за бившия си колега Фил Колинс. Здравето на Колинс се влоши през последните години, с повтарящо се заболяване на гръбначния стълб, което го направи неспособен да свири на барабани или да изпълнява на живо.
Хакет е наясно колко щастлив е да бъде във форма, креативен и да работи като музикант за благодарна публика. „Не мисля за това като за работа“, казва той.
След това прави пауза и добавя нотка скромност: „Това беше подарък от много ранна възраст. Мисля за това като за абсолютна привилегия".
Източник: The Telegraph
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Бай Салам
Както се казва пиян човек, пробит чувал......за нищо не става.
Сам си провали кариерата!
18:23 15.02.2024
2 Сандо
Коментиран от #3
19:43 15.02.2024
3 Меломан
До коментар #2 от "Сандо":
Първият диск, който си купих, когато си взех CD плеър 81-ва година, беше именно на Дженесис, Selling England By The Pound, от който е и парчето по горе Firth of Fifth. Велико! А тогава това са били 22 годишни момчета!18:55 20.02.2024