27 Май, 2024 11:57 2 234

Още веднъж за Зиези и стига толкова! Засега

  • милена върбанова-
  • зиези-
  • история

Налага се отново да ви върна към прословутия "тракийски прародител на българите"

Милена ВЪРБАНОВА

Аве, многострадален български зрителю на псевдоисторически клипчета! Налага се отново да те върна към прословутия Зиези - "тракийския прародител на българите", защото глупостта и невежеството спирачка нямат.

Ето ни пак в изходната точка, породила полемиката около "Зиези", а това е фразата в Римския анонимен хронограф от 354 г.( "пардон, най-точно е да кажем в Liber Generationis" ) "ZIEZI EX QVO VULGARES", обявена за първото споменаване на етнонима "българи" в писмен паметник.

В настоящата статия изобщо няма за се занимавам с въпроса дали тази фраза е част от първоначалното съдържание на хронографа или е добавена по-късно. В случая дори не ме интересуват мотивите, поради които Vulgares да причислени към потомците на Сем - неволно ли е станало това или съзнателно ( по този въпрос имам собствена идея, която ще изложа по-късно ). Конкретно в настоящия текст за мен е важно дали понятието "Зиези" - "прародител" или нещо друго - наистина е съществувало в някаква форма в древността или хронистът ( респективно авторът на приписката ) го е изсмукал от пръстите си. Или погрешно го изписал, имайки предвид някаква друга дума.

И така, приятели и опоненти, чест за мен е да доложа, че терминът "зиези" наистина е съществувал в дълбоката волска и етруска старина и той наистина е свързан с българите, но това не е име на въображаем "тракийски прародител", а кръвен, родов код, който се повтаря поне на две места в епиграфски паметници от волския град Сатрикум ( някои "изследователи" по-рано наричаха този археологически обект "Сатрианум" и си въобразяваха, че в него все още е цъфтял живот през 20 в. - нейсе! ).

Кодът IEI, който разчитам като ZIEZI, е видим в последните три буквени знака в надписа на волски език с волска писменост върху Accetta Satricum, чийто собствен прочит вече предложих на българския читател. Той обаче е ясно различим и върху друг епиграфски паметник от Сатрикум - т.нар. Lapis Satricanus. Това е надгробен надпис върху жълт камък, който има няколко сходни интерпретации от специалистите и аз смятам, че съдържанието му в общи линии вече е разкрито:

(?)IEI STETERAI POPLIOSIO VALESIOSIO SVODALES MAMARTEI

"Другарите на Публий Валерий поставиха ( в името ) на Марс".

Това, което все още продължава да тревожи лингвистите, са трите буквени знака - IEI - в началото на надписа . Точно тук от камъка е отчупено парче ( да се чудиш нарочно или по волята на злата съдба ), но буквите IEI все пак ясно личат. Някои ги тълкуват като израза "на него" ( близки са по звучене с латинското eius ), други виждат в тях показателното местоимение "този", а трети ги обявяват за окончание на неизвестна дума, която почти изцяло е изгубена поради отроненото парче, върху което е била написана.

Ако обаче местоименията "този" или "нему" ( "на него" ) могат да имат смисъл в надписа върху Lapis Satricanus, то в този върху Accetta Satricum, завършващ с буквосъчетанието IEI, подобни местоимения са нонсенс.

Но фактът е факт - върху две различни реликви от Сатрикум са изписани заедно знаците IEI. Това едва ли е случайно.

Дешифрирам въпросното буквосъчетание като формула за "род и кръв", която вероятно често е фигурирала в надгробията на волските и е била знак за тяхната кръвна общност. Обосновавам това свое предположение в статията си "Тайната на словото Цион", публикувана във в."Словото днес" ( орган на СБП ) и в някои електронни сайтове. Напомням, че понятието Zion, Sion е предеврейско - така се нарича аморейският цар на Есевон, засвидетелстван в Петокнижието.

Zi е прадревно понятие, свързано с "кръвта". Италианската дума zio означава "чичо" - "родственик", "родна кръв". Приели сме, че роднинската терминология в съвременния български език, е наследство от древните българи - нали така? Почти във всяка своя статия давам нови доказателства за близостта на волски, етруски и българи. Ето защо смятам, че отнасящата се към волските формула IEI ( Ziezi ), представлява и български родствен и кръвен код.

Надявам се някой чул-недочул да не раздуха в пространството новината, че "великият тракийски прародител на българите" всъщност се е наричал Чичи - от "чичо"! Но пък кой знае - понякога се шегуваме, а шегите ни вземат, че се окажат ... истина.

И още нещо - за сведение на фалшивите "познавачи" на етруския език. "Мамерций" не значи Мамарчев, а Марс.

Оттам идва името на Мамертинската тъмница, в която да затваряни високопоставени военнопленници и държавни престъпници. Друг е въпросът, че българското фамилно име Мамарчев наистина произлиза от волското название на бог Марс и това е още едно доказателство за кръвното родство между двата древни народа.



Свързани новини