Археолози откриха нови ценни находки в морето край Несебър

Древни каменни стени, останки от жилищни сгради, предмети от бита, оцелели хилядолетия на морското дъно. Това са само част от ценните находки, открити това лято от подводните археолози край бреговете на Несебър.

Изследователите от единствения по рода си у нас Център по подводна археология от над 60 години търсят артефакти в акваторията на древна Месамбрия.

Месамбрия - така траките нарекли селището, което изградили преди 3200 години на мястото на днешния Несебър. Векове по-късно полуостровът станал елинска колония, а след това бил завладян от римляните. В началото на 9-ти век след обсада, водена от хан Крум, градът станал част от българската държава.

След като няколко пъти морето поглъщало територии от полуострова, днес огромна част от древния Несебър все още е под вода. Това лято обаче подводните археолози успяват да отвоюват от морското дъно нови архитектурни свидетелства за мащабите на античния град. Открити са крепостни стени и вълноломи, разказват изследователите от Центъра за подводна археология в Созопол.

„Изследваме една антична стена, направена от големи квадри. Особено интересно през този сезон е, че под нея открихме система от дървени греди, изключително големи и масивни дървени греди, много добре запазени от Античността до днес, с които е бил укрепен глинестият терен в тази част около полуострова. И освен това откриваме много забити колове в терена около крепостта, с които допълнително се е заздравявал този крайбрежен терен. Предстои да вземем проби от дървените греди и колове, за да ги изпратим за радиовъглеродно датиране и по този начин ще установим кога е била построена тази стена”, обясни пред NOVA д-р Найден Прахов, директор на Центъра за подводна археология в Созопол.

Подводните археологически находки и в момента са защитени от режимите за опазване на културните богатства, но вече се планира да бъдат включени и в границите на архитектурно-историческия резерват на Месамбрия. А още тази есен ще продължат по-задълбочените проучвания на потъналия град.

Заедно с българските археолози, в изследванията това лято се включиха и осем чуждестранни студенти. Те идват чак от Канада и САЩ, за да усвоят тънкостите на подводните разкопки.

„Избрах тази школа в България, защото тук под водата могат да се изследват едновременно различни периоди от античната история. Да бъдем част от подобни открития – това е възможност, която се получава веднъж в живота”, казва Конър.

„Всички те подготвят отчети за своята работа в рамките на тази школа пред техните университети и институти и по този начин представят подводното културно наследство на България пред една много широка международна аудитория”, обясни д-р Прахов.

След задължителния инструктаж на сушата, на морското дъно археологическите мисии изискват отлично усвоени леководолазни умения. Обучението включва също и прецизно търсене с уреди, разпознаване и внимателно съхранение на всички артефакти, открити в процеса на обучението.

От важно значение е и точният опис на находките, както и картирането на цялата акватория, така че подводните археолози да не пропуснат нито едно ценно откритие в потъналото пристанище.