100 г. от рождението на Леда Тасева: Актрисата, която не се побираше в обичайните категории

На 22 август се навършват 100 години от рождението на една от най-необикновените български актриси - жена с ярко сценично присъствие, труден житейски път и талант, който превръщаше дори един поглед в цял монолог

„Не ми харесва тази поговорка, че между вълците се вие като вълк. Това е философията на безсилните.“ Думите са на Леда Тасева - актрисата, която трудно се побира в познатите категории за сценично присъствие. При нея един поглед, една пауза, начинът, по който се обръща, или едва забележимо движение на лицето могат да кажат повече от дълъг монолог.

Тя може да бъде сервитьорка, кантонерка, ексцентрична възрастна жена, интелектуалка, комична фигура или драматичен персонаж, без зрителят да усеща рязка промяна. Нейната индивидуалност винаги остава разпознаваема. Именно затова колегите ѝ я определят като нетипична звезда - актриса, която не се нуждае от традиционната представа за блясък, за да остави трайна следа.

Как Виолета става Леда

Виолета Тасева - истинското ѝ име - е родена във Видин на 22 август 1926 г. Баща ѝ Цветко Тасев е родом от белоградчишкото село Раяновци, а майка ѝ Зора е от Дунавци. Част от детството си бъдещата актриса прекарва именно там, в дома на баба си и дядо си по майчина линия.

През 1944 г. завършва Първа девическа гимназия в София. Още като ученичка избира артистичния си псевдоним Леда, вдъхновен от древногръцката легенда за етолийската принцеса и спартанска царица Леда.

Първите ѝ професионални стъпки са свързани с театъра във Видин, където започва работа като актриса през 1951 г. Година по-късно е приета във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев. Сред състудентите ѝ са Емилия Радева, Гинка Станчева и Татяна Лолова.

След дипломирането си през 1956 г. Тасева започва поредица от ангажименти в различни театри в страната. Играе в Драматичния театър „Гео Милев“ в Стара Загора, Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, Бургаския и Пловдивския театър, театър „Българска армия“, Драматично-кукления театър във Враца, театъра в Пазарджик и в театър „София“, където остава до края на живота си.

Пътят ѝ обаче далеч не е лесен.

„Животът на Леда никак не беше лесен, беше непрекъснато назначавана и уволнявана. Зачерквана и заслужила артистка, аплодирана френетично и оклеветявана… Съдбата ѝ беше много тежка“, разказва режисьорът Павел Павлов.

От Жана Д’Арк до Аномалия

Тасева създава десетки запомнящи се образи на сцената. Сред най-силните ѝ роли са Жана Д’Арк в „Чучулигата“ на Жан Ануи, Клер в „Посещението на старата дама“ на Фридрих Дюренмат, Малама във „Вампир“ на Антон Страшимиров, Антония в „Няма да платим“ на Дарио Фо и Аномалия в „Човекоядката“ на Иван Радоев.

Особено място в творческия ѝ път заема телевизионният театър. Тя участва във „Вечери в Антимовския хан“ по Йордан Йовков, „Напразни усилия на любовта“ от Шекспир, „Смуглата лейди от сонетите“ на Бърнард Шоу, „Тойфеловата кула“, „Страстната неделя“, „Разплатата“ и „Харолд и Мод“, където играе заедно със Стефан Данаилов.

Именно Мод тя определя като най-близката до самата нея роля.

„Мод в „Харолд и Мод“ е единствената роля, в която съм играла себе си. Да ми се случи такава роля бе просто щастлив дар от небето. Никога преди и след това не съм го имала. Аз много приличам на тази Мод!“, казва актрисата.

34 филма и още един свят на сцената

След 1960 г. Леда Тасева започва активно да се снима и в киното. Тя участва в 34 български филма и продукции с чуждо участие.

Сред тях са „Бъди щастлива, Ани!“, „Сиромашко лято“, „Трудна любов“, „Самодивско хоро“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Мигове в кибритена кутийка“, „Прозорецът“, „Черно-бяло“, „Черните лебеди“, „Да обичаш на инат“ и „Ганьо Балкански“.

Особено скъпа за нея остава ролята на Венера в „Прозорецът“ на режисьора Георги Стоянов. За нея през 1980 г. получава наградата на Съюза на българските филмови дейци за най-добра женска роля.

Същата година е отличена и от Съюза на артистите в България за ролята си в „Човекоядката“. През 1986 г. получава орден „Кирил и Методий“ - първа степен, а година по-късно е удостоена със званието „Заслужил артист“.

Актриса, поетеса и джаз изпълнител

Леда Тасева не се ограничава само до театъра и киното. Тя е солистка на джазовата формация „Бели, зелени, червени“, изнася рецитали и се появява в телевизионния и радио ефир.

Пише и стихове. Единствената ѝ стихосбирка „Изповеди“ е издадена посмъртно през 1994 г. В стихотворенията ѝ се срещат теми като любовта, приятелството, очакването, самотата, живота и смъртта.

В „Десперада“ тя разказва за несбъдната среща и очакването, изпълнено с надежда. В „На Стойно“ се връща към спомените за старите приятели, а във финалната поема „Отговор“ търси отговори на най-трудните въпроси за човешкото съществуване.

Последният поклон

На 21 юни 1989 г. е последната среща на Леда Тасева с публиката. Тя играе в постановката „Самоубиецът“ на Николай Ердман. След падането на завесата припада в ръцете на своите колеги.

Умира на 4 юли 1989 г. в София, едва на 62 години.

Леда Тасева остава в историята и с необичайния начин, по който е изпратена. Тя е първият български актьор, изпратен в последния си път с аплодисменти. По време на поклонението нейната близка приятелка и колежка Илка Зафирова започва да ръкопляска и приканва присъстващите да отдадат последна почит на актрисата именно така – с аплодисменти.

Сто години по-късно

На 4 юни 2024 г., по повод 35 години от смъртта ѝ, на родната къща на майка ѝ в Дунавци е поставена паметна плоча.

През 2026 г., когато се навършват 100 години от рождението ѝ, паметта за Леда Тасева отново е във фокуса на културния живот. На 21 март в Камерната зала „Стефан Данаилов“ на Драматичния театър „Николай О. Масалитинов“ в Пловдив е представен спектакълът „Леда и думите“ в рамките на колекцията „НезабравимиТЕ“. Проектът на журналиста Георги Тошев преплита спомени, стихове и документалния филм „Загадката Леда“.

На 25 март в градската градина пред Народния театър е открита документална изложба, посветена на творческия ѝ път. Архивни снимки, документи, рецензии и интервюта проследяват многообразието от роли, които актрисата оставя след себе си.

А между 26 и 30 август 2026 г., по време на 34-ия международен филмов фестивал „Любовта е лудост“ във Варна, 100-годишнината от рождението ѝ ще бъде отбелязана с филма на режисьорския тандем Акташева-Писков. На Леда Тасева ще бъде посветена и срещата с книгата „Тишина от думи“ на Георги Тошев.

Леда Тасева си отива твърде рано, но оставя след себе си нещо, което трудно се измерва с брой роли, награди или филми. Остава усещането за човек, който никога не се е опитвал да се вмести в готова форма.

И може би точно затова думите ѝ продължават да звучат толкова съвременно:

„Не ми отнемай простите неща. Не ми разказвай за успехите си, не те разбирам.“

Източник: Ladyzone.bg.