3 октомври 1929 г.: ражда се Кралство Югославия

На 3 октомври 1929 г. Кралството на сърби, хървати и словенци получава името, с което остава познато през по-голямата част от XX век – Кралство Югославия. Промяната не е само административна. Тя е част от опита на крал Александър Караджорджевич да замени политическото представяне на отделните народи с единна югославска идентичност.

Държавата е създадена на 1 декември 1918 г. след края на Първата световна война. В нея се обединяват Кралство Сърбия и южнославянските територии, отделили се от Австро-Унгария. Новото кралство включва Сърбия, Черна гора, Хърватия, Словения, Босна и Херцеговина, Македония и други области. Още от началото обаче спорът за бъдещото устройство разделя политическия живот – сръбските среди защитават централизиран модел, а хърватските сили настояват за федерална държава.

Кризата стига до парламентарна стрелба

Конфликтът се изостря през 1928 г. На 20 юни депутатът Пуниша Рачич стреля по представители на Хърватската селска партия в парламента. Двама депутати са убити на място, а партийният лидер Степан Радич е тежко ранен и умира през август същата година. Хърватските депутати напускат парламента, а политическата система изпада в дълбока криза.

На 6 януари 1929 г. крал Александър отменя Видовданската конституция, разпуска парламента и забранява политическите партии. В прокламацията си той обявява: „Няма и не може да има посредник между народа и краля.“ Така започва периодът, известен като Шестоянуарска диктатура.

Името трябва да създаде единна държава

Девет месеца след установяването на личната власт държавата е преименувана на Кралство Югославия. Думата „Югославия“ означава „земя на южните славяни“ и от години се използва неофициално. Новото име премахва от официалното название изброяването на сърби, хървати и словенци – трите народа, които дотогава са представяни като основни съставни части на кралството.

На същия етап Александър променя и административната карта. Старите 33 области са заменени с девет бановини, чиито граници са прокарани така, че да не съвпадат с историческите национални територии. Те носят имена на реки – Драва, Сава, Върбас, Дрина, Зета, Дунав, Морава, Вардар и Приморска. Според Библиотеката на Конгреса на САЩ тази реформа има за цел да насърчи идеята за единна югославска нация и да отслаби старите регионални разделения.

Политиката получава названието „интегрално югославянство“. Тя трябва да създаде обща държавна и национална идентичност, но на практика предизвиква ново недоволство, особено сред хърватските политически сили. За противниците на режима промяната на името не решава основния спор – кой и как трябва да управлява многонационалната държава.

Кралството просъществува по-малко от 12 години

През 1931 г. Александър налага нова конституция, но тя не връща парламентарната демокрация. Кралят запазва решаваща власт, а политическата опозиция остава ограничена. Самият Александър е убит на 9 октомври 1934 г. в Марсилия по време на държавно посещение във Франция.

Кралство Югославия съществува до април 1941 г., когато Германия, Италия и техните съюзници нападат и разделят страната. Така името, въведено на 3 октомври 1929 г. като инструмент за политическо обединение, остава свързано едновременно с идеята за обща южнославянска държава и с нейния най-авторитарен период.

Източници: БТА