Кръвта на Вазов кипва заради 7-годишно момиче

В началото на XX век едно 7-годишно момиче предизвиква международен скандал. Толкова голям, че Иван Вазов пише стихотворение в нейна защита. Става въпрос за произведението му “Па шта си ти” и малката Васка Зойчева, пише poznanieto.bg.

Това е случка, която се разиграва на 14 октомври 1912 година. По това време българската войска води успешни действия срещу Османците, а сърбите успяват да влязат първи в Македония. На 14 октомври, сръбският престолонаследник Александър Караджорджевич влиза в Скопие.

Бива посрещнат от деца с цветя. Между тях е и 7-годишната Васка Зойчева. Александър решава да я попита – “Па шта си ти”(Каква си ти), а тя отговаря “Българка” за което получава шамар от престолонаследника.

Тази случка не остава незабелязана от българите в Скопие, които смятат, че са посрещнали освободители, но разбират, че не е така. Реакцията е толкова силна, че стига и до българския поет Иван Вазов.

В отговор на тази случка и поредица от други изстъпления срещу българското население от страна на нашите съюзници, той пише следното стихотворение:

“Па шта си ти?”

– такъв въпрос задава във твоя дом безочлив чужденец.

“Па шта си ти?”

– с такваз псувня смущава душата ти некакен пришълец;

“Па шта си ти?”

– туй питане навред

– при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга

о, бъларино, сърбин ти полага и чака с начумерен лик ответ.”

Черно петно остава върху репутацията на Александър Караджорджевич заради скандала. Дори когато става крал на КСХС(Кралство на сърби, хървати и словенци), той се свързва със семейството на Васка Зойчева. Предлага им да излязат публично и да кажат, че такава случвк не е случила, а в зямана той им обещава сериозна парична сума. Въпреки това, семейство Зойчеви отказват тази сума и запазват позицията си.

Разбира се, стихотворението на Иван Вазов не е посветено само на малката Веска Зойчева.

Тя е просто символ на всички репресии, които българите се виждат принудени да изтърпят от техните съюзници. Същият Александър Караджорджевич иска да се отслужи молебен в “цар-Душановата църква” – както той нарича българският храм в Скопие.

Ето още няколко емблематични случки с българи в Македония само в рамките на Балканските войни, които са документирани:

Българин е бит, защото е поздравил роднините си на български при изпращането им на гарата. (Димче Арсов)

Българин е бит, защото се забавил със смяната на надписа на дюкяна си от български на сръбски. (Тома Топалов)

През април 1913 година се разиграва интересна ситуация в Куманово. Сръбските власти карат всички български първенци да подпишат декларация, че са сърби. Те единодушно отказват, но в рамките на следващите няколко дни всички безследно изчезват.

По време на празнуване на рождения ден сръбския престолонаследник на 4 декември 1912 година в Охрид, българският учител Атанас Лютфиев вдига наздравица в честа на Фердинанд. След това изчезва безследно.

Разбира се, това е много малка част от информацията. Най-емблематичен се оказва доклада на майор Йосиф Разсуканов от българската армия, който пише до военния ни министър генерал Никифоров – 31 март 1913 година. В този доклад той разказва случка за среща на българското население пак със сръбския престолонаследник в село Бразда – около Скопие.

Цитираме дословно част от разговора му с възрастна българка от селото:

“Княз Александър:

– Какво перете, откъде сте, как ви казват?

Гайта Павлова:

– Не виждаш ли, господине, оттука сме.

– Шта си ти?

– Българка.

– Шта си ти?

– Българка, господине.

Князът (раздразнен):

– Кой те е учил така да казваш?

– Аз сама си знам, господине. Така си викаме ний в това село.

– Аз зная кой те учи, но и той, па и ти ще разбереш, ако те заудрям с този гърбач (камшик)!

– Нас и турци са ни били, па и вие, ако искате, бийте ни! Аз ви казвам що е право.”