Цените в Северна Корея: как живеят обикновените хора

В Северна Корея килограм ориз вече струва около 43 000 вона, а царевицата – около 14 000 вона. Това са пазарни цени, отчетени на 25 септември 2026 г., когато един щатски долар се разменя за приблизително 72 000 вона. Самата държава не публикува официална потребителска инфлация, затова картината се сглобява от независими проучвания на пазарите и сведения от хора в страната.

Тези числа не означават еднакъв живот навсякъде. Пхенян има по-добро снабдяване и по-голям достъп до чуждестранни стоки, докато в провинциалните градове доходите и изборът са значително по-ограничени. Именно там Asia Press е проследила цените и семейните бюджети през май и юни 2026 г.

Храната поглъща всичко спечелено

Най-показателен е моделът на тричленно семейство от град Хесан. Мъжът работи в държавна фабрика, а съпругата изработва перуки по договор. Една перука носи 35 000 вона, но отнема около седмица, така че семейството успява да произведе четири на месец. Заедно със заплатата на мъжа общият месечен доход достига 210 000 вона.

Разходите са изчислени на 444 900 вона – повече от два пъти над приходите. Само за основна храна семейството би имало нужда от около 50 килограма зърно месечно. При цена от 8500 вона за килограм царевица през май целият доход би стигнал за 24,7 килограма. Работното място предоставя допълнително пет килограма, но недостигът остава голям.

„Сега вместо кесия за пари хората буквално трябва да носят раница, пълна с банкноти“, разказва жител на провинция Янгандо, цитиран от Радио Свободна Азия. Медията посочва, че през 2025 г. килограм слънчогледово олио е достигнал 75 000 вона, захарта – 40 000, а свинското месо – 87 000 вона.

Когато парите не стигат, семействата заменят ориза с царевица, намаляват храненията от три на две или едно дневно и приготвят рядка каша със сушени листа от репички, сол или соев сос. Евтиният заместител на месото е изсушена соева пресовка. Между май и август цената на царевицата се е удвоила, което допълнително е намалило покупателната способност.

Дрехите се купуват рядко и се носят дълго

В държавните магазини се предлагат местни дрехи, обувки, чорапи и други потребителски стоки. Asia Press е проследила 15 категории изделия в северните провинции. На практика обаче много от тях са произведени с китайски суровини или опаковки. Според местните сътрудници на медията именно затова жителите ги възприемат като „полукитайски“ стоки.

Местните продукти са около 30% по-евтини от китайските, но това не ги прави лесно достъпни за домакинствата. Намаляващите доходи водят до продажба на употребявани дрехи, размяна на вещи и многократно кърпене на чорапи и бельо. Приоритет имат храната, отоплението и транспортът, а ново облекло се купува най-вече при необходимост.

Почивката струва повече от няколко месечни заплати

Севернокорейската власт започна да продава на местни жители пакети за курортите във Вонсан, Самджийон и Янгдок, след като чуждестранният туризъм остана ограничен. Тридневен престой с храна в санаториум с минерални извори започва от около 350 000 вона.

Сумата е седем- до десет пъти по-висока от месечната заплата на обикновен работник в държавно предприятие, която според Asia Press е около 35 000–50 000 вона. Затова курортите са достъпни основно за хора с допълнителни доходи, за по-заможни търговци или като награда, предоставена от властите.

Новият комплекс Вонсан-Калма може да приема близо 20 000 души, но отварянето му не променя ежедневието на повечето севернокорейци. За тях разликата между рекламираната почивка край морето и действителността започва още от пазара – при цената на ориза, царевицата и всяка банкнота, която губи стойност.

Личните автомобили са за богатия елит

Севернокорейците вече могат законно да притежават и карат лични автомобили, но това право е достъпно единствено за изключително тясна група от обществото – богатия елит. След мащабни промени в законодателството на страната (актуализирано в края на 2024 г. и началото на 2025 г.), държавата официално позволи на граждани над 24 години с шофьорска книжка да регистрират превозни средства на свое име, което доведе до безпрецедентен бум на трафика в столицата Пхенян. Личните автомобили се разпознават лесно по жълтите регистрационни номера.

Въпреки правната реформа, пазарът е под абсолютен държавен контрол. Автомобили могат да се купуват само от сертифицирани държавни автокъщи на фиксирани от властта цени. Тъй като Северна Корея има слабо вътрешно производство (например марката Pyeonghwa Motors), повечето коли се внасят от Китай (марки като Geely, Changan, Chery) или се сглобяват на място с китайски части. Цената на нов компактен или среден клас автомобил (официално внесен или пребрандиран) започва от около $20 000 до $25 000, а луксозните SUV модели, карани от висшата класа (donju – местните новобогаташи), достигат много по-високи суми. Купувачът трябва да докаже легален произход на средствата в чужда валута.

Цена на горивото

Горивото в Северна Корея е изключително скъпо и цените му варират силно поради международните санкции, черния пазар и глобални кризи. Поради засилен държавен контрол и външни шокове, цената на бензина в Пхенян се движи около $1,50 – $2,00 за литър (или малко над $1,10 за килограм по данни от местни източници). Това прави зареждането на пълен резервоар непосилно за средностатистическия гражданин, чиято официална заплата често е символична.

Източници: asiapress.org, apnews.com