Вергилий: поетът, който искал да изгори „Енеида“

Представата за Вергилий не започва с тържествена рецитация пред римската публика, а с човек, който предпочитал да се скрие. Древната биографична традиция го описва като толкова затворен, че когато го разпознавали по улиците на Рим, той се прибирал в най-близката къща, за да избегне любопитните погледи.

Публий Вергилий Марон е роден традиционно на 15 октомври 70 пр.н.е. в Андес, край Мантуа. Умира на 21 септември 19 пр.н.е. в Брундизий. Между тези две дати създава „Буколики“ или „Еклоги“, „Георгики“ и „Енеида“ – произведения, които превръщат латинската поезия в един от стълбовете на европейската литература.

Поетът, който не обичал да говори пред хора

Вергилий учи реторика в Рим, но публичното слово очевидно не е неговата стихия. Според древната биография, приписвана на Светоний, той пледирал само по едно съдебно дело. Впоследствие избрал философията и уединението пред кариерата на оратор или политик.

В Неапол получил прякора Партиниас – име, свързвано със значението „девствен“ или „скромен“. Светоний пише, че скромността му била толкова голяма, че рядко се появявал публично. Това е необичайна съдба за поет, чиито стихове били слушани от най-влиятелните хора в Рим.

Физическият му образ също не прилича на обичайния портрет на изискан придворен автор. Древните сведения го описват като висок, едър, с тъмен тен и вид на селянин. Вергилий страдал от променливо здраве, стомашни и гърлени проблеми, главоболие и кръвотечения. Според Светоний ядял и пиел малко.

Двустишие на портата и отказ от подарък

Една от най-странните истории за него е свързана с Октавиан Август. Вергилий написал през нощта кратко двустишие, сравняващо императора с Юпитер, и го поставил на портата на двореца. Текстът гласял: „Нощем вали непрестанно, сутрин отново има зрелища; Цезар дели властта с Юпитер.“

Когато Август поискал да разбере кой е авторът, Вергилий не се представил. Друг поет – Батил – приписал стиховете на себе си и бил награден. Според Светоний истинският автор по-късно намекнал за измамата с нови стихове, но отново останал в сянка.

Вергилий не се чувствал удобно и с материалните облаги. Август му предложил имот на изгнаник, но поетът не успял да реши дали да го приеме. Въпреки че разполагал със значително богатство и дом близо до градините на Меценат, той предпочитал да живее извън Рим – в Кампания и Сицилия.

Искал да изгори „Енеида“

Най-известната странност в живота му идва в края. Вергилий работил около 11 години върху „Енеида“, но не смятал поемата за завършена. През 19 пр.н.е. заминал за Гърция, за да я преработи, а по време на пътуването се разболял.

Според сведенията, цитирани от Оксфордския университет, на смъртното си легло той поискал ръкописа, за да го изгори. Вергилий бил недоволен от незавършените стихове и от липсата на последна редакция. Приятелят му Луций Варий Руф отказал да изпълни желанието, а след смъртта на поета Август наредил произведението да бъде публикувано.

Така най-великият римски епос оцелява въпреки волята на своя автор. Вергилий, който избягвал тълпите, не обичал публичните речи и прекарвал живота си в уединение, оставя поема, превърнала се в един от най-публичните текстове на античността.

Източници: academic.oup.com, worldhistory.org, biography.com