Изтърсачето – късното дете, което трябва да спаси брака

То идва последно – след големите деца, след натрупаната умора и понякога след първите сериозни пукнатини между двамата родители. В семейството го наричат „изтърсачето“, глезят го, пазят го повече и често говорят за него като за последния шанс всичко отново да стане както преди.

Тъкмо там започва проблемът. Късното дете може да донесе радост, но не може да бъде семейният миротворец. То не е родено, за да компенсира изневяра, да спре развод или да върне близостта между двама възрастни, които вече са се отдалечили.

Когато бебето стане „последен шанс“

В някои семейства появата на дете действително променя ритъма на живота. Родителите получават обща грижа, нови ежедневни задачи и повод да прекарват повече време заедно. Това обаче не означава, че самото раждане поправя натрупани конфликти.

Американската психологическа асоциация посочва, че човек, чието първо дете се ражда след сключването на брака, по-често остава женен в сравнение с човек, който е влязъл в брака, вече имащ дете. Данните са свързани с вероятността за запазване на брака, но не доказват, че едно дете може да реши проблеми, които са съществували преди появата му.

Разликата е съществена. Детето може да бъде част от общия живот, но не и негов терапевт. Когато родителите му казват или показват, че от него зависи дали ще останат заедно, то започва да носи вина за решения, които не са негови.

Не всяко „изтърсаче“ е еднакво

Редът на раждане отдавна се използва, за да се обясни защо най-малките деца често изглеждат по-свободни, общителни или разглезени. Обобщение на Националната библиотека по медицина обаче отбелязва, че доказателствата за трайна връзка между мястото в семейството и характера са смесени. По-важни са семейната среда и начинът, по който детето разбира собствената си роля в нея.

Най-малкото дете може да получава повече внимание от всички останали. Понякога то има по-възрастни братя и сестри, които го защитават, учат го и дори поемат част от грижите за него. В други случаи се оказва самотно, защото останалите деца вече са напуснали дома, а родителите са по-изморени и по-възрастни.

Затова думата „изтърсаче“ не описва характер. Тя описва позиция в семейството – позиция, която може да бъде топла и привилегирована, но може да бъде и натоварена с очаквания.

Бракът не трябва да зависи от детето

Детският и юношеският психиатър Харолд Коплевич съветва родителите да не позволяват трудностите около детето да превърнат брака в още една жертва. Той посочва, че последователната реакция на двамата родители намалява напрежението у детето и между самите възрастни. „Повече от една двойка ми е казвала, че това е спасило брака им“, пише Коплевич за работата с родители.

Важната дума е „работа“, а не „дете“. Семейството се задържа не защото най-малкият му член е успял да го спаси, а защото възрастните са поели отговорност за отношенията си. Късното дете може да бъде ново начало. Но не бива да бъде последният шанс.

Източници: apa.org, childmind.org