Виждате ли добрините?

В далечните времена, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Имало един дребничък старец-фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче.

Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали "джудже", а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.

Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:

- Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления.
- Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно - отвърнал старецът. - А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере по живо по здраво вкъщи и вътре в душата си ще ми каже "Благодаря". Това ми стига.

И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем.

Никой не забелязал, че е изчезнал.

Но всички знегодували, че е тъмно.

***

По същия начин, ние правим добро за други, които не го забелязват. Или на нас ни правят добрини, които не забелязваме. Но това не означава, че трябва да спрем. Малките добри дела в света са важни, защото те ни правят по-добри хора и макар някои да не го забелязват, винаги има някой, който вижда доброто и вярва в него.