БДЖ поезия: Пътуването с влака Варна-Своге вдъхновява

Първа гара

Мре глупак, простак и умен - поздрави от гара Шумен

Втора гара

Четат ФАКТИ - те в Търговище! Сгушили се по петима, в сайта цъкат, де що има. Искат да дадат импулс на градивния дискурс. Няма хък и няма мък, новини на тъгъдък. Някой изнасилил баба, друг пребил невеста млада, Христо Иванов се секне, тричат псета, без да трепнат. И така денят минава, всред тъпни, мъгла и врява.

Трета гара

Дойде гара с име кодово, някой я е кръстил Попово. Ни свещеник, ни клисар, с двеста лева тук си цар. Тежък, многопластов ад, на униние богат. В лепкавата безнадеждност пиян шлосер търси нежност от девойка мургавелка с пет мастики хубавелка. А отгоре сив екран, трезвен или пък пиян, няма никакво значение, нека имаме търпение.

Четвърта гара

Ужасът си няма граница, ето я и гара Стражица. Туй градче от селски тип, изградено в соц тертип, земетръс го нявга тръсна, че на бог съвсем му втръсна. В кланицата за надежди Стражица хоро повежда, оглавява и билборда по живеещи аборти. Но за хленч не му е време, пък и на кого му дреме. Циганин премята бойлер, видимо със синдром на Блойлер. Бягай бързо ти оттука и въобще да не ти пука.

Пета гара

Кат' изплакана вдовица сива е Оряховица. Казват - важен жепе възел, ключово парче от пъзел, за мнозина е енигма като думичката стигма. Спират влаци всевъзможни с хора просто невъзможни. Цялото разнообразие си е чисто безобразие. Но да млъкнем ний сега, без причина - хей така.

Шеста гара

Ако търсиш ти промени, не живей във Павликени. Тука всичко е заспало, ни е живо, ни умряло. Щъкат твари в хибернация, тъпи са извън класация. Имбецили слабоумни, нито спят, нито са будни. И на припек, и по мрак, тука всеки е простак. Да се чудиш, майко мила, имат ли си тука BILLA, пътници изпадат в транс пред безсмъртния прованс.

Седма гара

Тука, друже, не е кефско, думам ти за гара Левски. Кал и локви, мръсотия, шок и ужас са до шия. Пиян слезе за цигари на опърпаната гара, влакът пък не го изчака и го изостави в мрака. Ако ти се днес напрегнеш гара Левски да избегнеш, ще си преблажено сит, и доволен, и честит.

Осма гара

Ясно е - богат и беден гледат да не са във Плевен. Не че е чак толкоз лошо, но от времето на Тошо с лошия прованс го свързват и да бягат всички бързат. Градът днес е холограма, но си има Панорама. Дупе знае две и двеста, кихна над мустак невеста, а кондуктор се изкиска и запаса синя ризка.

Девета гара

Тук изтръпва всеки пътник, дойде гара Долни Дъбник. Отвън вятър, лед и мраз, вътре хващат се на бас двама полуидиоти, дали тотото работи във неделя до обяд, Криско пусна "Малка гад".

Междинна гара

В тоалетна на Телиш влезе дядо, имал пиш. Чурна уж, но - леле, виж, по-добре да зажумиш.. Ако минеш през Телиш, не се спирай и за пиш, щото чурнеш ли и виж... по-добре да зажумиш.

Десета гара

Време в непрекъснат бяг, само не и в Червен бряг. Да се каже, че е спряло, малко е и много рано всеки гледа да се махне, дето и да е - ще ахне. Дали дядка или бебе, всеки тук е непотребен, изолиран и самотен като потник хвърлен потен.

11-та гара

Туй не е летище Внуково, а е гарата в Карлуково. Долу в ниското са те -лудите от все сърце. Шизоиди, паранои и неврози, и психози, всички тука са събрани, диагноза всеки брани. Кой е луд и кой е здрав, не гадайте, ще е гаф. Всички ний сме пациенти - и простаци, и доценти. Маркс, Наполеон, Пол Пот - важно е да ни е гот.

12-та гара

Тука не е раждан Банкси, сукал е Калин Врачански. Гара Роман е роман, само с епилог постлан. Всичко тука е приключило, отпреди да се е случило. Въпреки, че е така, някой прави мусака, друг се влюбва, трети хърка и животът тихо мърка.

13-та гара

Падам във душевна бездна... Не, това е гара Мездра. Хем е близо, хем далеч от софийския гювеч. Видиш ли я ти веднъж, просто веч си станал мъж. Дали Пенка или Станка - страшно е с жена врачанка. Ако можеш, измъкни се, ако не - просто пропий се.

14-та гара

Тука не ядат пататник, стигнахме и до Лакатник. Зъбери, скали, река, скупчени са ей така. Влакът с писък се промъква, че започва да се мръква. А отсреща в "Пещерата" скара топла се премята.

Финална гара

Не върви на лимонада във града на шоколада. Водка, джин, ракия, бира, страшна гледка, дъхът спира. Ром, мастика и вермут, сякаш скачаш на батут. Сутрин почвай със коняк, за да бъдеш вечно як. Своге е съдба и клетва, Своге е висока летва, за непиещата сган, дайте туба и тиган.