Къде в България е характерно "мекането"?

Българският език има различни форми на говор в различните краища на страната. Една от тях е т.нар. "мекането". Вижте откъде произхожда този типичен за някои региони говорим български диалект:

За кои райони в България е характерно "мекането"?

Мекане е характерно за западните региони. В тези части на страната се говори на българския, а за правилна форма, мн. число на глаголи от I и II първо лице, спрежението се образува с окончание „-ме“ (пример за това е: ядеме, говориме).

Според изискванията на литературния български език мекането в писмен вид не е удачно и дори се приема за неправилно. То е един вид диалектна форма, при която глаголите от първо и второ спрежение на 1 л. мн. число се окончават на „-м“ (пишем, ядем), а не на „-ме“ (пишеме, ядеме). За разлика от правилата в нормата на македонската литературна, където окончание „-ме“ е граматически прието за правилно (мислиме).

Мекането не трябва да се бърка с друго мекане, където е меко произношението на някои гласни.

Произход на мекането

Мекането е форма на диалекта. То е част от спрежението в западните диалекти на родния ни език. При тях глаголите се спрягат по следния начин: говориме или говоримо в мн. ч. или говорим или говорам в единствено число.

Изоглоса -м, -ме на глаголни окончания в мн. число върви успоредно с ятовата граница от западна страна. Това може да се счете за права линия (приблизително мислена от Оряхово към Своге и на изток малко от Искъра до Елин Пелин, Девин, Велинград и Смолян. В цяла Пиринска Македония се срещат и окончания на – м, които са правило за Санданско и Петричко.

Разпространение на мекането

Мекането е характерна черта за град София. Наред с това на територията на съответните диалекти, за които е характерно мекане, то се среща все по-често в масови български медии. Мекат хора, които са професионално задължени да спазват книжовна норма. Такива са учители, писатели, преподаватели, актьори, журналисти, политолози, политици и други. Мекат и родените в Източна България (където по право мекане не се среща), но има такива преселили се в столицата.

Всичко това е плод на факта, че се приема, че в София се говори по-правилно, отколкото в провинцията. Не са и рядкост подигравателните нотки, които софиянци отправят за хората от провинцията, относно мекия говор. Реално такъв може да е по-близък до книжовния и дори самия софийски диалект. И все пак, масово се схваща като по-селски и по-неправилен. Някои езиковеди, дори все по-често сравняват мекането и го приемат за все по-престижно.

По право мекането е смята за проява на ниска езикова култура и на лошо образование на хора, които са длъжни да ползват официалния стил. Това са политици, журналисти и други.

Забранено: Формите от този вид, завършващи на -ме – говориме, четеме, пишеме, ходиме са допустими в разговорна реч. Такива се допускат в устна, но не и писмена форма или в мерената реч. Те не бива да се употребяват в официалния стил на общуване.

В заключение:

Съобразно текста от речника, мекането е вид говорим и проява на ниска езикова култура. То е приемано за лошо образование от страна на хора, които са длъжни да използват официалния стил.

От друга гледна позиция, мекането е лингвистичен процес, който е близко до разбиранията и вкуса на голяма част от населението. В подкрепа на подобно твърдение е и фактът, че еквиваленти на мекият завършек на глаголите биха могли да се срещнат, в повече славянски езици – словенски, сърбохърватски, чешки, полски, словашки, украински и горно и долно лужишки. Подобни сравнения, обаче не могат да се направят с руския, където не присъства такава лингвистична характеристика.