Проучване: Италианците „говорят“ и с ръцете си - използват средно по един жест на всеки пет думи

От Вито Корлеоне в „Кръстникът“ до София Лорен в „Брак по италиански“, героите италианци в киното често са изобразявани като използващи прекалено много жестове с ръце. Ново проучване потвърждава, че тези класически примери от италианските филми наистина са валидни и в реалния живот, съобщава Мейл онлайн, цитиран от БТА.

Учени от университета в Лунд са изследвали обстойно и сравнили жестовете на хора от Италия и Швеция по време на разговор.

Те установили, че италианците използват повече от 40 жеста в минута, докато говорят - два пъти повече от средния швед.

И докато други култури използват жестове, за да илюстрират части от историята, италианците ги използват като своеобразен съпровождащ коментар на всичко, което казват.

Шведските изследователи накарали 12 италианци и 12 шведи да разкажат историята на 90-секунден клип от „Пингу“ на приятел, който не е гледал анимационния филм.

Те установвили, че италианците използват 22 жеста на 100 думи в сравнение с 11-те жеста на шведските участници.

Предишни проучвания са показали, че италианците говорят със скорост от около 188 думи в минута, което означава 41 жеста.

Д-р Мария Грациано от екипа каза: „Италианците жестикулират повече от шведите, което беше очаквано. По-интересното обаче е, че доказахме, че хората от различните култури използват жестове по различен начин поради различните реторични стилове и различните начини на изграждане на повествованието“.

В допълнение към честотата на жестовете изследователите разгледали и причините, поради които жестовете се използват по време на разказването на истории.

Когато разказваме истории, ние комбинираме няколко вида информация: представяме герои и събития, описваме действия и обясняваме причини. „Докато разказваме, проверяваме дали слушателят ни разбира. Ако разказваме история, базирана на анимационно филмче, ние се позоваваме и на акта на гледане“, поясняват от екипа.

Изследването е установило, че италианците са склонни да използват по-прагматични жестове - такива, които коментират историята и представят новите моменти на слушателя.

В същото време шведите са склонни да използват по-демонстративни жестове, които предимно илюстрират събитията и действията от историята.