Хвърлиха кръста за първи път и в Белгия

За първи път в Белгия бе отслужен Велик водосвет за Богоявление (Йордановден) на открито и се хвърли кръст в река Лейе (Leie) край Дейнзе за българска общност. Тържествената литургия бе отслужена от отец Стоян Бербатов, който обгрижва Църковните ни общини "Св. Иван Рилски" в гр. Люксембург и „Св. Патр. Евтимий“ в гр. Хаселт, както и Българската православна църковна мисия „Св. Злата Мъгленска“ в Антверпен. „Господ вижда нашата вяра и ентусиазъм. Той ни подкрепя и благославя в тези наши начинания. Хубаво е, че и на Божествените Литургии, които служим на тези три места, се събират достатъчно българи, за да прославяме Бога.“, споделя отец Стоян.

36-годишният Томислав Рачев от Русе е първият българин, който хваща кръста в река Лейе. Живее в Дестелберген, Белгия. Смелчагата не скача за първи път в ледени води за кръста. Няколко пъти вече го е вадил от водите на р. Дунав в Русе. Не се е разболявал от години и вярва, че хващането на кръста на Йордановден е благословия за крепкото му здраве.

„Хубаво е да уважаваме такива моменти, които ни напомнят за българските традиции. Радвам се, че съм първият българин, пионерът, който хвана кръста на белгийска земя. Надявам се да има повече ентусиасти през следващата година. Тези празници са рядка възможност за нас, българите, да се съберем и да се запознаем“, изрази надеждата си за бъдещи срещи със сънародници Томислав Рачев.

Зад всяко благородно, общественоугодно начинание стои един ентусиазиран доброволец. Адвокат Йордан Маринов е причината в Белгия да се проведе за първи път хвърляне на кръста на Йордановден. Поводът е личен, но празникът е всеобщ. Младият българин е адвокат, специализирал и работещ в областта на фирменото и търговско право. През годините разрешава всякакви казуси на сънародниците и е приет като „адвокат на българите“ в Брюксел. Брат му Николай Маринов също поема щафетата да помага юридически на българите в Белгия.

„Идеята е изцяло моя. Винаги съм бил силно заинтересован от хвърлянето на кръста на Йордановден. Аз съм кръстен на дядо ми Йордан и преди три години исках да участвам в празника в България. За зла участ дядо ми почина три седмици преди Йордановден. Оттогава търся варианти тук, но хвърляне на кръста до момента не се е правило. Срещнах много негативизъм и убеждения, че това не може да се направи тук. Казах си, че след като не е възможно, ще го направим възможно. Захванах се с организацията. Беше много трудно, защото трябваше да намеря свещеник и подходящ водоем. С голяма доза упоритост стигнах до отец Стоян, който се отзова с голяма готовност и отслужи тържествения водосвет днес. Не беше лесно да намеря и подходящо място за хвърлянето на кръста. На повечето места, след като чуеха „българи“ и „религиозно“, отзивите бяха скептични. От басейн в Гент получих забавен отговор, в който ми припомняха, че е забранено да се хвърлят във водата всякакви предмети, включително и кръстове. Слава Богу, тук ни приеха с голям ентусиазъм и позитивно отношение. Има осигурен спасител и достатъчно паркоместа. Виждам, че хората са много заинтересовани и водихме разговори за организиране и на други традиционни празници. Трябва да ценим уникалната възможност да живеем в друга държава и да се обогатавяме с културата на двете страни – да познаваме, пазим и тачим нашите традиции, но и да се учим и от позитивното на местната култура.“