Изгубеният град - невиждано подводно чудо, криещо тайните на началото на живота

Близо до върха на подводна планина, намираща се западно от Средноатлантическия хребет, се издига зашеметяващ ландшафт от каменни кули, които пробиват мрака на дълбините. Кремавите карбонатни стени и колони, осветени от прожекторите на дистанционно управляван апарат, излъчват призрачно синьо сияние.

Структурите варират от малки купчинки, наподобяващи гъби, до внушителен монолит, висок почти 60 метра. Това е известният Изгубен град – хидротермално поле, открито от учени през 2000 г. на дълбочина над 700 метра. Изгубеният град е най-дълготрайното вентилно средище, познато до момента, и никое друго подобно образувание не е било установено.

Ship Brings Clues in Mantle to Life’s Origins Up From Ocean’s ‘Lost City’

Scientists in an expedition to the Mid-Atlantic ocean ridge lifted almost a mile of precious rocks from beneath an exotic feature linked to life’s possible beginning. pic.twitter.com/MZcedPVlUC

— Soul of the Universe (@056994ae098245a) August 8, 2024

За поне 120 000 години – а може би и по-дълго – въздигащата се мантия в този регион е в постоянна реакция със студената морска вода, което води до отделяне на водород, метан и други разтворени газове в океана. В цепнатините и пролуките на тези вентилни структури се развиват уникални микробни общности, които оцеляват дори в условия на липса на кислород, като се хранят с хидрокарбони.

От вентилите, от които излизат газове с температура до 40 °C, се наблюдава изобилие от малки организми – охлюви и ракообразни населяват този свят. Въпреки че по-големите животни – като раци, скариди, морски игленки и змиорки – се срещат рядко, тяхното присъствие също е потвърдено. Въпреки екстремните условия, Изгубеният град се оказва истински пристан за живот, което според учените го прави изключително ценен и заслужаващ защита.

През 2024 г. изследователи съобщиха за рекордно извличане на ядро от мантийна скала с дължина 1268 метра, добито от Изгубения град. Надеждата е, че този пробив ще разкрие ценна информация за това как е възникнал животът на Земята преди милиарди години – данни, запазени в минералите от тези древни процеси.

The Lost City Hydrothermal Field, located close to the summit of an underwater mountain west of the Mid-Atlantic Ridge, is the longest-lived venting environment known in the ocean.

#lostcity #thelostcity #ventingenvironment #oceanlife #atlantic pic.twitter.com/VueeKWMWMD

— Causes (@causes) November 23, 2023

Въпреки че подобни хидротермални полета вероятно съществуват и в други региони на световния океан, до момента Изгубеният град остава единственият, локализиран с помощта на дистанционно управлявани апарати. Хидрокарбоните, отделяни от вентилите на този уникален обект, не се формират чрез фотосинтеза или от атмосферния въглероден диоксид, а са продукт на химични реакции, протичащи на дъното на океана. Тъй като хидрокарбоните представляват основните градивни елементи на живота, тази среда отваря възможността за произход на живота в подобни условия – не само на Земята, но потенциално и в други части на Слънчевата система.

„Това е пример за екосистема, която може да бъде активна в момента на Енцелад или Европа“, отбеляза микробиологът Уилям Бразелтън към The Smithsonian през 2018 г., имайки предвид спътниците на Сатурн и Юпитер. „И може би и на Марс в миналото.“

За разлика от подводните вулканични вентилни структури, известни като „черни пушачи“, които също се разглеждат като потенциални първични местообитания, екосистемата на Изгубения град не зависи от топлината, идваща от магмата. Докато „черните пушачи“ отделят минерали, богати на желязо и сяра, вентилите на Изгубения град произвеждат до 100 пъти повече водород и метан. Освен това карбонатните вентилни образувания са значително по-големи, което предполага, че те са активни от по-дълго време.

Най-високият монолит, наречен Посейдон в чест на гръцкия бог на морето, се издига над 60 метра. Непосредствено на североизток от него се намира склон, белязан от краткотрайни, но интензивни изригвания – според изследователите от Университета във Вашингтон, вентилите в тази зона „се струпват“, образувайки групи от деликатни, разклонени карбонатни образувания, които се простират като пръсти на обърнати ръце.

За съжаление, научната общност не е единствената, привлечена от този необикновен подводен свят. През 2018 г. беше обявено, че Полша е спечелила правата за добив на ресурси от дълбоководната зона около Изгубения град. Въпреки че самото хидротермално поле не съдържа ценни минерали, нарушаването на околната среда може да предизвика нежелани последствия. Учените предупреждават, че добивните дейности могат да предизвикат изхвърляне на облаци и разливи, които да окажат пагубно влияние върху този уникален хабитат.

Поради тези опасения, някои експерти настояват Изгубеният град да бъде обявен за обект на световното културно наследство, за да се осигури неговата защита преди да е станало твърде късно.

В продължение на десетки хиляди години Изгубеният град е свидетелство за издръжливостта на природата и силата на живота – феномен, който заслужава нашето внимание и опазване.