Запазена в кехлибар: Учени откриха древна хищна оса с корем-капан (ВИДЕО)

Учени откриха древна хищна оса, чийто корем представлява миниатюрен капан, с който тя е улавяла жертвите си, съобщава АП, цитирана от БТА.

По структура тялото на осата от епохата на динозаврите наподобява месоядното растение Венерина мухоловка (Dionaea muscipula), уточняват учените.

Коремът на хищната оса се отличава с набор от подвижни захващащи клапи, обрасли с остри задържащи косъмчета, които оформят „миниатюрен капан“, казва съавторът на изследването Ларс Вилхелмсен от Природонаучния музей на Дания.

Учените открили повече от дузина такива женски оси, запазени в кехлибар на 99 милиона години, в региона Качин в Северна Мианма. Клапите и космите-зъбчета по коремите на осите наподобяват структурата на месоядното растение Венерина мухоловка, което се затваря, за да погълне и смели нищо неподозиращите насекоми, кацнали върху него.

'Venus fly trap wasp' found in chunk of amber in Myanmar.

The ancient parasitic insect, with an unusual 'grasping device' has got scientists excited because it was previously unknown.https://t.co/kugFqwdHkm pic.twitter.com/QzMsBELnAF

— Sky News (@SkyNews) March 27, 2025

Древната оса обаче е пленявала насекоми не за да ги изяде, а за да снесе до тях яйца, от които се излюпват малки оси, които изсмукват жизнените сокове на жертвата, предполагат учените.

Това е биологична схема, прилагана от много съвременни паразитиращи оси като например осата-кукувица (Chrysididae Hymenoptera), която снася яйцата си в гнездата на чужди насекоми. При никое от съвременните паразитни насекоми обаче не се наблюдава телесното приспособление, наподобяващо капан.

„Виждала съм много странни насекоми, но това трябва да е едно от най-невероятно изглеждащите, на които съм попадала от доста време насам“, казва ентомологът Лин Кимси от Калифорнийския университет в Дейвис.

Учените са нарекли новата оса Sirenobethylus charybdis, отчасти заради морското чудовище Харибда от гръцката митология, което предизвиквало бурни водовъртежи, като засмуквало и изхвърляло вода.

Новото изследване е публикувано в списание „Байолъджи“ и в него участват учени от китайския университет „Капитал Нормал“ и музея на кехлибара „Сячун“ в Пекин.