Красимир Вълчев: Защо се вдигат заплатите на учителите?!

Защо се вдигат заплатите на учителите, след като резултатите са слаби, пита Любомир Каримански, а вероятно и доста други сънародници. Въпросът звучи логично, но има и своите основателни отговори (според мен, но всеки читател си преценява колко са основателни).

Това коментира във "Фейсбук" бившият министър на образованието Красимир Вълчев.

Ето някои от тях:

1. Защото, ако учителските възнаграждения не се увеличават, те изостават от средната заплата за страната, а през 2022 и 2026 г. - и от инфлацията. През последните 10 години средната заплата в страната нараства с между 10 и 15 процента годишно. Тоест, учителските заплати не стават относително по-високи, а в най-добрия случай запазват съотношението си към средната заплата за страната.

2. Защото, когато базовите учителски заплати изостават от другите сектори, предимно ученици със слаби резултати ще стават учители. Минималните заплати имат сигнално значение към младите хора дали се включат в една професия.

В рейтинговата система на висшите училища на МОН има един индикатор - “среден успех от ДЗИ“ на студентите. Преди увеличението на учителските заплати най-ниските стойности по този индикатор бяха именно в педагогическите професионални направления. И ако преди десетилетия във висше образование са продължавали 30% от завършващите средно образование и всички са били с относително високи резултати, то днес във висше образование продължават 80 на сто. Ако искаме ученици със средни и по-високи резултати да се включват в педагогическото образование и педагогическата професия, трябва учителските заплати да са над средните за страната.

3. Защото в днешните модерни общества привлекателността и репутацията на учителската професия са относително ниски. Много по-ниски отпреди 50 или 100 години, когато да бъдеш учител е било далеч по-престижно. Причините за това са доста, но основните може би са три: подкопаването на традиционните авторитети, свръхочакванията и прегряването, и увеличените възможности за реализация пред младите хора. Системата днес е в трудна, бих казал неравна конкуренция с далеч по-платежоспособни сектори и индустрии. Няма как завършващият математика да предпочете да стане учител, ако в ИТ сектора може да започне с 5 пъти по-висока заплата.

Проблемът се задълбочава и от факта, че на 100 души, които се пенсионират ежегодно, едва 60 млади хора ги заместват отдолу в масата на работната сила. Казано с други думи, имаме огромен общ недостиг на хора, който изостря конкуренцията между секторите.

4. Защото инвестициите в образованието не са като инвестициите в овощна градина. Периодът на възвръщаемост на инвестициите в учители е над 50 години. Днес около нас във всяко човешко взаимоотношение, във всеки квадратен сантиметър се проектират резултатите от нашето образование и работата на учителите ни отпреди 20, 30 или 40 години. Учители, в които държавата е инвестирала още по-рано. Ще го кажа по друг начин - учителите, които обучаваме днес, ще бъдат активни до 2070 година, а учениците, които те ще подготвят, ще бъдат активни до 2110 година. Несъобразяването с факта, че инвестициите в образование и учители са с много по-дълъг период на възвръщаемост, вероятно е и причината иначе добри финансисти (не говоря само за Каримански) да бъркат в изводите. Ако цикълът на възвръщаемост беше 5- или 10-годишен, те биха били прави от чисто финансово-инвестиционна логика. Но инвестицията в образование е различна от инвестицията в земеделие. Въпреки това може да се направи аналогия.

Напълно различно е да кажеш „няма да поливам градината, защото не дава плодове“ от „няма да поливам градината, докато не даде плодове“. Казвайки „няма да увеличаваме заплатите, докато резултатите са ниски“, ние все едно казваме, че няма да поливаме градината, докато не даде плодове. И тя никога няма да даде. Защото плодовете в образованието се виждат след 30 или 50 години. Затова е политически нерентабилно да инвестираш в образование, въпреки че редица международни изследвания доказват, че разходите за образование са инвестициите с дългосрочно най-висока обществена възвръщаемост от всички публични разходи. И затова трябва държавническо мислене.

5. Защото ниските резултати от PISA не означават, че учителите ни не са си свършили работата. Българските учители следват българските учебни програми и образователни стандарти. А те са различни от това, което мери PISA. Ако парафразирам с пример от леката атлетика - ние готвим учениците за тласкане на гюле, а PISA е състезание по спринт. Проблемът е, че нашите учебни програми са прекалено амбициозни откъм предоставянето на знания и прекалено неамбициозни откъм формирането на умения. И възпроизвеждат културата на заучаване. Неведнъж съм признавал тази грешка на МОН. И това трябва да се поправи. А въпросът е: трябва ли, докато променяме учебните програми, да пестим от учители?

И защо вземаме предвид само PISA, която дава негативна оценка на десетокласниците, а пропускаме добрите резултати по PIRLS и TIMSS, където се мерят базови знания на четвъртокласниците? Не трябва ли по тази логика началните учители да получават високи заплати?

6. Защото учителските заплати не са високи. В МВР и службите за сигурност например началните заплати са много по-високи. Младши полицай със средно образование започва с 45 на сто по-висока заплата от младши учител с висше образование. И тази разлика се увеличава за по-високите длъжности.

И като държава не плащаме средно повече от другите държави за работата на учителите. У нас разходите за заплати и осигуровки на учителите са 2,1 на сто от БВП, а в ЕС - средно 2,4.

7. Защото, ако искаме да имаме добро образование, трябва да имаме добри и мотивирани учители. А ако искаме да имаме добри и мотивирани учители, трябва минималните възнаграждения да не изостават от средните за страната. Това е базова предпоставка. Не единствено, но задължително условие за добро образование.

Да, трябва да говорим и за диференцирано заплащане, но то е надграждащо - след като си осигурил конкурентно минимално възнаграждение. И в момента има диференцирано заплащане в системата, но няма единна обективна числова оценка на работата на всеки един учител. Такава не може да се направи по ред причини - външното оценяване не дава достатъчно надеждна и безспорна информация за работата на всеки един учител, не дава и информация за всички учители (НВО е предимно по БЕЛ и математика), учителите работят с различни деца и техните резултати не отразяват само работата на учителя, резултатите на един ученик са функция от работата на редица учители, резултатите не са само в оценките, най-важните резултати могат да дойдат след десетилетия и др. Затова се разчита на субективно оценяване, което често е несправедливо и чиято роля е неуместно да бъде разширявана.

8. Защото учителската професия е в основата на всички останали професии. Всички професии са важни, но ако имаме добри и мотивирани учители, ще имаме и добри специалисти във всички останали сектори.

9. Защото на учителите оставяме най-ценното нещо в живота ни - децата. И очакваме те да компенсират всички дефицити на социалната, семейната и информационна среда и да ги направят знаещи и можещи хора. Работейки със средно 25 деца, докато ние като родители не сме се справили със средно 2.

P.S. По-късно в друг пост ще се опитам да изясня защо учителските заплати не са 125, а 110 процента от средната заплата за страната.