Казахстан залага на транспорта

В края на декември 2014г. в ефира на водещите телевизии в Казахстан бе излъчена срещата на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев с представителите на казахстанските медии. Държавният глава даде разгърнато интервю по актуалните въпроси от външната и вътрешната политика на Казахстан, укрепването на държавността, на международната сигурност и привличането на чуждестранните инвестиции и технологии.

Уважаеми господин Президент, Вашето ново обръщение „Нұрлы жол – Път към бъдещето” разсея съмненията на обществеността. В какво се заключава историческата необходимост от приемането на толкова важно решение? Доколко се оправдават средствата, които ще бъдат заделени за развитието на инфраструктурата? (Нурсултан Курман, агенция „Хабар")

Когато народът избира своя ръководител, той предава управлението в неговите ръце, за да създава той съответните условия за развитието на страната. В това се заключава тежестта на теглото, което носи президентът. Той трябва да разбира, да анализира събитията и да предприема изпреварващи действия, за да не допусне влошаване за населението.

Както виждате, излязох с обръщение преди един месец, когато още ги нямаше сегашните събития в Русия. Но ние предвидихме, че в световната икономика може да има подобни усложнения. Затова „Нұрлы жол” това, от една страна, е предварително взета изпреварваща мерка.

От друга страна, това е необходимата за населението програма, изготвянето на която отдавна назряваше. Ако нямахме събрани необходимите средства, не бихме могли да предприемем такава стъпка.

Пътищата играят важна роля в развитието на икономиката. Без тях, предвид големите пространства на Казахстан, нямаме възможност за контакти. Бизнесът не може да заделя собствени средства за строителството на пътища, тъй като връщането на такива инвестиции става за много години. Това е по силите само на една здрава държава, разполагаща с финансови ресурси.

По-рано всичките ни железопътни линии бяха насочена в посока Русия. Днес построихме близо 400 километра нов железен път, намалявайки разстоянието и времето за пътуване, който сега преминава само през казахстанска територия. Близо до тази железопътна линия вече има нови селища.

Всичко това е направено, за да се осигури интегритетът на маршрутите, без да се налага да напускаме територията на страната. Така Казахстан е напълно осигурен с железопътна мрежа.

Сега трябва да подобряваме автомобилните пътища и другите комуникации. Транспортът е основен компонент от програмата „Нұрлы жол”. Комуникациите – това са кръвоносните съдове на икономиката, това е общуването на хората помежду си, връзката на регионите с центъра, контактите между различните области.

По програмата „Нұрлы жол – Път към бъдещето” ще работи не едно и две поколения. И това, което построихме и което ще построим, също ще работи още десетки години за нашите деца.

Освен това, „Нұрлы жол” обхваща не само железния път и автомобилните пътища, а и нови електростанции, жилищно строителство.  

По време на предишната криза от 2007-2009 година ние вече имаме опит, тогава имахме ефективна, световно призната антикризисна програма. Нейната основна точка бе подкрепата на малкия и среден бизнес. Той създава работни места, производството му е гъвкаво.

Програмата е насочена към това, бизнесът да произвежда всички стоки, които ни трябват в Казахстан. Ние ще построим десетки нови преработвателни предприятия, особено за преработка на нашата селскостопанска продукция, за да задоволим собствения пазар. Смятам, че всички ние трябва да сме ориентирани и мобилизирани за изпълнението на програмата „Нұрлы жол”.

През следващата година ще отбелязваме 20-та годишнина на Асамблеята на народа на Казахстан. Разбира се, тази организация вече доказа своето важно значение, дори въпреки някои скептични изказвания в неин адрес. И като че ли в тази връзка всичко ни е наред. Но Вие пак и пак се връщате към тази тема. В новото обръщение Вие пак акцентирате върху необходимостта от укрепване на междунационалното разбирателство и единство. Има ли необходимост от това?   (Майя Бекбаева, 7 канал)

През изминалите 20 години Казахстан постигна невероятни успехи. Икономиката нарасна 16 пъти, а доходите на населението – 17 пъти. Тоест всичкото това време ние градяхме. И това е възможно само в условията на мирен живот в страната, в условията на хаос не е възможно.

През 1995 година, когато мина съвсем малко време след обявяването на независимостта, времето беше много неопределено. Тогава още не знаехме, в каква посока да се движим, къде да водим хората. И по това време представителите на различни етноси се вълнуваха. Те се питаха, какво ще стане с националностите, езика, религиите. И тогава се роди идея да се съзадде Асамблея на народа на Казахстан – съвещателен орган при президента, една трибуна за всички етнически групи в нашата страна. По време на сесията на Асамблеята всеки има право да се изкаже пред правителството, а правителството ще чуе, какво безпокои хората.

Във всички области са създадени малки Асамблеи, работят културни центрове. Асамблеята, на която съм председател, сега стана конституционен орган. Тя издига 9 депутати в парламента, това е техният глас във висшия представителен орган. Нито един закон или изменения в законодателството не трябва да се приемат без съгласието на тези депутати, а също ако те накърняват нечии права в Казахстан.

Има резултат от тази работа. През 1994-1995 година имаше масово изселване от Казахстан, а сега има обратен приток на хора. Асамблеята вече осезаемо  присъства в нашия живот. Тя обединява всички казахстанци, не само етническите малцинства, чрез нея ние обсъждаме различни въпроси и знаем за нуждите на народа. Затова Асамблеята е важен орган на държавата, това е важен фактор на стабилността на Казахстан. Затова, предлагайки големи задачи, аз винаги се обръщам към Асамблеята, за да получа подкрепата на целия народ.

Известно е, че през последните две десетилетия, от придобиването на независимостта, ние на първо място поставяхме тъй наречената мултивекторност. Благодарение на нея, ние не враждуваме с нито една държава, с всички държави водим взаимно изгодно сътрудничество. Но последните световни събития показват, че за съжаление, държавите пак започнаха по един твърд начин да се разделят на блокове. Във връзка с това, не е ли време да преразгледаме външнополитическата стратегия и да се откажем от мултивекторността? (Ярослав Красиенко, телевизионен канал «КТК»)

В света има немалко страни, които се придържат към неутралност. В действителност, всички държави могат да се нарекат мултивекторни. Това означава, че като независима и суверенна, всяка държава може да общува, да сключва политически договори с всички, с които й е изгодно.

Нашата мултивекторност доведе до това, че ние наистина имаме приятелско обкръжение. Ние нямаме неразрешими конфликти с нито една държава. Всички наши граници са отбелязани, делимитирани, демаркирани, и това е международен закон.

Страните могат да членуват в различни блокове, но в съвременния свят това не пречи на широко взаимодействие. Например, НАТО е военен блок, но страните-членки на тази организация също така подържат контакти с всички други държави.

Казахстан членува в ОДКБ. Това е военно-политически блок, който бе създаден срещу съвременните заплахи – тероризма, екстремизма, наркотрафика, международната престъпност. В договора има клауза, според която държавите взимат решение за съвместна защита, в случай ако спрямо една от тях има агресивни действия.

Ние не се отказваме от мултивекторността на нашата политика, нямаме основания за това. От 1 януари Казахстан влиза в Евразийския икономически съюз. В същото време ние сме в навечерието на влизането ни в Световната търговска организация. Ние приключихме преговори по проекта на споразумение за разширено партньорство и сътрудничество с Европейския съюз. Във всички договори, които ние подписваме, в това число за Евразийския икономически съюз, е отбелязано, че това не пречи на нашето общуване с трети държави.

Днес един от проблемите, които вълнуват населението, е тероризмът. Много се говори за заплахата от „ислямския тероризъм”. Какво е Вашето мнение по този въпрос? (Аида Боранбай, «31 канал»)

Проблемът с екстремизма и тероризма особено остро се прояви в края на ХХ – началото на ХХI век. Няма обаче никакви причини да го свързваме с исляма. Ислямът носи мир, в същото време тъй нареченият „ислямски тероризъм” няма нито религиозна, нито национална принадлежност. Например, за ИДИЛ сега отпътуват европейци, в това число англичани, французи. Има граждани от Централна Азия, Турция, други държави. Това са хора, обединени от някакви принципи, които работят за пари. И аз не подкрепям позицията, когато тероризмът се свързва с исляма.

В Корана е записано, че убийството на един човек е равно на убийството на цялото човечество. Затова трябва да се отнасяме към тероризма като към явление, враждебно на цялото човечество.

За съжаление, сега има все повече начини за въвличане в екстремистки организации. Например, те оказват материална помощ на хора в неравностойно положение, безработни, социално слаби, болни и след това ги взимат със себе си. Някои пътуват със семействата си, а жените и децата не ги пускат обратно.

Обръщайки се към младежите, към всички граждани, искам да кажа – стойте по-далеч от това зло. Ние трябва да призоваваме нашето население да разбират правилно същността на исляма. За това трябва да имаме грамотни имами, които ние обучаваме сега.

Днес една от основните теми в световния дневен ред е ситуацията в Украйна и около нея. Как тези събития могат да засегнат Казахстан, какви са рисковете пред нашата страна, предвид старта на ЕАИС? Ще се отразят ли на нашата страна санкциите, от които страда икономиката на Русия? (Виталий Попов, телевизионна компания «СТВ»:)

Дестабилизацията в държавата се случва заради слабо социално положение и ниско жизнено равнище на народа, когато лошо работи икономиката, не са достатъчни работните места, трудовите възнаграждения и доходите. Всичко това поражда недоволство, а в такива моменти различни сили могат да поведат народа. Виждам причината на целия конфликт в това, че през годините на своята независимост Украйна не изработи съответна икономическа политика и не осигури устойчив ръст на страната.

Украйна е близка на Казахстан. Аз лично добре познавам тази държава. Нас винаги са ни свързвали много неща. Навремето украинските преселници са работили за разораването на пустеещите земи, на промишлените предприятия в нашата страна. Аз винаги съм смятал, че манталитетът на украинците в някаква степен прилича на казахския. Исторически нашите народи имат допирни точки, защото Великата степ обхваща територии до южната част на Украйна. Неслучайно в езика на украниците и казаците има много тюркски думи.

За съжаление, украинският народ бе поведен към конфронтация, братоубийствена война. В резултат на това Източна Украйна, в която са разположени основните промишлени предприятия, е разрушена. Голяма част от икономиката на страната, която формираше брутен вътрешен продукт, сега е извън експлоатация. За възстановяването на Източна Украйна е необходимо да се влагат средства. Задачата сега е да се спре тази война, да се укрепи независимостта на Украйна, да се признае целостта на нейната територия и да се седне на масата за преговори.

Смятам, че Казахстан еднакво се отнася и към Русия, и към Украйна. При нас няма конфликт на интереси. Аз съм обективен мениджър, който не заема никоя страна, придържа се към неутрална позиция и може да даде своя принос.

Необходими са преговори по онези точки, по които стремежите на Украйна, Русия и Европа съвпадат: прекратяване на войната, освобождаване на пленниците, помощ за възстановяването на Източна Украйна, определяне на статута на езика. Тези въпроси трябва да се отнесат до равнището на президентите и заедно с европейците да стигнем до споразумение.

Относно влиянието на санкциите, те пряко не влияят на Казахстан. В същото време няма нищо добро в тази ситуация, защото Русия е наш основен партньор. И сега в условията на Митническия съюз и Единния икономически съюз ще бъдем принудени да гледаме какво да внасяме на територията на нашите страни, какво да ограничаваме, тъй като това може да подведе нашите предприятия.

Всичко върви по реда си. Казахстан търгува със страните от Европейския съюз и други държави. Ние работим със световните финансови институции, инвестициите пристигат както от изток, така и от запад. Затова ще работим и ще следим отблизо всичко случващо се.

Вие нееднократно предупреждавахте, че световната финансова криза още не е преминала. И днес мнозина водещи анализатори смятат, че ще има „втора вълна”. За икономиката ние имаме отговори, чухме ги от обръщението Ви. А как негативните събитие могат да се отразят върху социалната област? Дали ще се наложи да си „затегнем коланите”? (Руслан Смъков, телевизия «Първи канал «Евразия»:)

Разбира се, казахстанците се опасяват от това. Обаче сегашната криза има съвсем друг произход. Кризата от 2007 година започна в САЩ, сега те вече спокойно живеят и работят. Сегашната криза е предизвикана от намаляването на цените на нефт и газ и санкциите срещу Русия.

Сътресенията в икономиката могат слабо да продължават 10-20 години, а острите кризи не продължават дълго. Ако си спомним, през 2007-2009 година имаше криза, а през 2010 година вече започнахме да се съвземаме. Този път кризата може да е през 2015-2016 година. Но след кризата обикновено следва ръст на икономиката, увеличава се консумацията на нефт и газ, а това повлиява върху тяхната стойност.

Вече обявих, че социалните ангажименти на нашата държава няма да се намаляват. Това касае пенсиите, трудовите възнаграждения на работещите в бюджетните организации и други социални плащания. Населението на Казахстан не бива да се вълнува. Ние имаме план за случаи, ако цената на петрола стане 70, 60, 50, 40 долара за барел. Имаме си резерви, с които можем да подкрепим населението, да не допуснем влошаването на живота.

Ние сега наблюдаваме, какво става с валутите, икономиката, виждаме ситуацията в Русия. Но в Казахстан днес нищо тревожно не се случва, затова не трябва да се вълнуваме и да създаваме паника. За тези, които сеят паника, вдъхват страх у хората, ние сме приели съответния закон. Безопасността на депозитите в банките е гарантирана, за това е създаден специален фонд.

 Приключва първата петилетка от индустриално-иновационната програма. Според Вас, колко успешни и сполучливи са били тези 5 години и съответстват ли на Вашите очаквания? (Виталий Попов, телевизия «СТВ»)

 След придобиването на независимостта, ние на няколко пъти се опитвахме да започнем индустриализацията, но не се получаваше. Сегашната програма стартира през 2010 година. Индустриализацията е сложен процес за всяка държава. Навремето, също като нас, започваха индустриализацията такива страни като Южна Корея, Китай и други. При някои това отне 30-40 години, защото изграждането на промишленото производство изисква време.

Ние направихме сериозен старт: създадохме в Казахстан първите близо 700 предприятия, близо 70 хиляди нови работни места и 400 абсолютно нови за страната видове продукция.

Всичко това нямаше да го има без програмата за индустриализация. Сега, когато приключваме първата петилетка, е разработен втори етап с иновативна насоченост. Ние ще строим предприятия по друг принцип. Днес близо сто от най-големите компании в света са готови да вложат средства в нашите проекти.

Сега главният въпрос в света са работните места. На планетата живеят 7 милиарда души, от тях три милиарда искат да работят но такава възможност имат само 1,2 милиарда, а останалите чакат подходяща работа. Това поражда социални конфликти, предизвиква миграционни потоци.

Големите предприятия ще съкращават работни места. Използването на роботи, иновации, автоматизацията на поточните линии ще намаляват обема на работата, увеличава се производителността, минимизират се разходите и се намалява себестойността на труда. В същото време в малкия и средния бизнес ще се създават работни места за всички.

Индустриалната програма няма алтернатива. Сферата на услугите е част от постиндустриалната ера, но за да стигнем до нея, страната първо трябва да стане индустриална.

Днес в целия свят расте конкуренцията. В този контекст, в какво е нашето конкурентно предимство? (Оксана Петерс, телевизия Астана)

Днес нашето предимство са нашите земни недра, т.е. нефт, газ и метали. По износа на някои стоки, включително уран, хром, брашно, ние заемаме водещи позиции в света.

Също така, в рамките на индустриалната програма ние развиваме преработващата промишленост, за да изнасяме и потребителски стоки. В селското стопанство, например, ние трябва да продаваме не само пшеницата и брашното, но и хляб, макаронени изделия, не само месо, но и колбаси и различни месни изделия.

Произведените при нас леки коли вече се продават на световните пазари. В други държави изнасяме локомотиви.

Преговаряйки с Китайската народна република, ние постигнахме договореност да построим нови 15-20 завода за преработка.

Например, строителство на голям нефтохимичен завод означава, че от въглеводородите ще получаваме полимелни материали, основа за лекарствата. Преработката на метали ще се задълбочава до производството на качествена стомана, качествени кабели. Всичко това повишава добавената стойност. Преработената продукция ще увеличава доходите на страната.

 В своето изказване на тържественото събрание в навечерието на Деня на независимостта говорихте за единството, миролюбието и приятелството. Между множеството ценности бих искал да отделя една – труда. Вие казвате, че независимост – това е труд. Как са свързани тези две понятия? (Жайнагул Толемисова, РТРК «Қазақстан»)

Запазването на независимостта е много по-сложно, отколкото придобиването й. Има страни, които не можаха да я удържат. За запазването на суверенитета трябва да има силна икономика, мощна отбранителна способност, образовани граждани. Всичко това се създава с труд. Човекът работи, за да осигури себе си, семейството си, с труда на човека се строят заводи, развива се наука, публикуват се книги. Трудът дава на човека възможност да се постигне мечтата си, да се издигне в обществото и да е независим. Затова казвам на младежите, че това е най-важното.

Не е важно, каква професия е избрал един човек, той трябва да я овладее до съвършенство, да стане майстор и професионалист в работата си. И тогава ще го уважават, ценят и той ще създаде себе си.

Знаете, при нас в последно време се създава такова впечатление, че младежта иска бързо да забогатее. Но всичко, което лесно се печели, лесно се губи. А професията, знанията никой не може да ти вземе.

При нас също така има неправилно разбиране на положението на трудовия човек. Ние подготвихме много юристи, финансисти, те сега нямат работа. В същото време не ни стигат инженери, програмисти. Кой ще работи на тези 700 предприятия по програмата за индустриализация?

Ние избрахме десет вуза, които ще обучават инженери. Например, университетът в Тараз ще подготвя инженери-химици, защото там ще има голям химически клъстер. На изток – машинни инженери, защото там се произвеждат автомобили. Също тук подготвяме металурзи.

Някои работници, примерно, в производството на локомотиви, печелят сега повече от всеки икономист и финансист. Имайки професионален опит, квалифицираният човек може да живее достойно. Много хора засега не могат да го разберат.

Но в същото време все повече казахстанци осъзнават важното значение на техническото образование.Бивши юристи, счетоводители се обучават и получават инженерна специалност.

Предлагам на младежите никога да не се боят от физически труд.