Преосмислянето на Русия – беседа със Стивън Коен

Дан Ковалик, Huffington Post

Миналата неделя имах честта да побеседвам със Стивън Коен, специалист по история на СССР, почетен доктор на Нюйоркския и Пристънския университети, където в продължение на много години е чел курс лекции по история на съветска Русия. Професор Коен, стар приятел на Михаил Горбачов, е един от най-авторитетните в света съветолози и член на учредителния съвет на директорите на американския комитет за споразумение между Запада и Изтока – организация, която се застъпва за намаляване на международното напрежение, за преосмисляне и обществено обсъждане на политиката на САЩ към Русия.

Въпреки внушителния си опит и дълбоките познания по история на Русия, вие рядко ще срещнете публикации на Коен във водещите печатни средства за масова информация. И не защото той не иска да бъде печатан, просто неговите възгледи и гледната точка на подобни на него хора просто се игнорират и не се пропускат в пресата, която – както и почти всички политици в САЩ – реши да поставя руснаците и Путин в неизгодна светлина като абсурдно го сравнява с такъв тиранин като Хитлер. Ето какво казва Коен по този въпрос: Даже Хенри Кисинджър, мисля че това беше през март 2014 г. във вестник „Вашингтон пост”, написа следното: „демонизацията на Путин – това не е политика. Това е оправдание за липсата на такава”. А после в отговор на това аз написах: „Това е така, но първото е много по-лошо отколкото второто, защото демонизацията на Путин е пречка за рационалното мислене, за разумния диалог или за дискусията за американската национална сигурност. И става дума не само за катастрофата в Украйна и новата студена война – всичко това е свързано със Сирия, с Афганистан и с разпространението на ядреното оръжие и борбата с тероризма. Демонизацията на Путин лишава САЩ от толкова необходим партньор в Кремъл, независимо кой седи там”.

Коен ни напомня, че въпреки разпространената в нашата страна  и изкуствено създадената представа, имено сега в Москва, ние имаме ефективен и готов на сътрудничество партньор. Както Коен обяснява „Бил Клинтън неотдавна заяви, че доколкото познава Путин и съдейки по личното му общуване с него, не е имало нито един случай, в който Путин е говорил това, което не мисли или е отстъпвал от направени по-рано заявления, или е нарушавал дадено на Клинтън обещание”.

Още повече, както напомня Коен, когато се случи терористичния акт на 11 септември, Путин първи от чуждестранните лидери предложи помощ на президента Буш. Путин позвъни на Джордж Буш и каза: „Джордж, ние сме с вас и сме готови да помогнем с каквото можем”. А фактически направи много повече като оказа помощ на американците в сухопътната операция в Афганистан, за да изтласкат талибаните от Кабул... Русия все още имаше в Афганистан много военни сили и средстава, в това число и военното формирование „Северен алианс”. Тя в сравнение с другите страни имаше най-доброто разузнаване, действащо в Афганистан и най-точните разузнавателни данни за страната. Тя предостави и въздушен транспорт за прехвърляне на американски войски в Афганистан. Той предостави всичко това, Путин го предостави на Буш. Путинският Кремъл, който не е член на НАТО, направи повече от която и да е страна в НАТО, за да помогне на Америка в сухопътната операция, а това значи и да спаси живота на американци в Афганистан.

Наистина, обяснява Коен, Буш по много странен начин се отплати на Путин: първо, той по едностранен начин излезе от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, на които бе основана системата за национална сигурност на Русия. И второ, започна втора вълна на разширяване на НАТО към границите на Русия.

И това, както подчертава Коен, не беше първият случай за последните десетилетия, когато САЩ нагло предаваха Русия. Т.е., отбелязва той, всички президенти – Клинтън, Буш и Обама – нарушаваха ясните споразумения за разрешеното от Горбачов обединение на Германия срещу неразширяването на нито един сантиметър на НАТО към границите на Русия. Освен това САЩ навредиха на тогавашния президент Медведев (който по наши изявления предпочитахме пред Путин) като свалиха Кадафи в Либия (с произтичащите от това катастрофални последици) независимо от дадените на Русия обещания това да не се прави, ако Русия подкрепи резолюция на Съвета за сигурност на ООН за създаването над Либия  на зона, забранена за полети.

Всичките тези събития трябва да се имат предвид, когато разглеждаме днешната криза в Украйна, която както предупреждава Коен, рязко води до „гореща война” с Русия. Ето как Коен описва ситуацията:

Даже и накратко да опишем събитията, свързани с украинската криза, и като ги разгледаме, започвайки от ноември 2013 г., тогава легитимно избраният президент на Украйна Янукович в крайна сметка не се отказа да подпише споразумение за асоцииране към ЕС. Той поиска време за размисъл. Това предизвика улични протести. Те доведоха до незаконно отстраняване от власт на Янукович, което между впрочем днешният президент Порошенко учудващо сега също го признава за незаконен...

След това се случва анексията или както руснаците го наричат обединение на Крим с Русия. След което в източна Украйна започват на пълна скорост протести срещу това, което се случва в Киев, а изтокът на Украйна беше по принцип основният електорат на Янукович. Той беше техен „роден президент”. След това започва война с чужди ръце, в която Русия помага на източноукраинските опълченци, а САЩ и НАТО помагат на въоръжените сили на Украйна.

И това продължи и нататък. А сега се огледайте назад и питайте кой първи предизвика агресията. Това са само мои разсъждения, за които ме наричат „защитник на Путин”, въпреки че това не е така. В действителност Путин реагира на ситуацията. Позволете да повторя това: реагира на ситуацията. Ако имахме повече време щях да ви обясня защо въпреки благородното и безобидно предложение, направено от ЕС на Киев през 2013 г. всъщност не беше безобидно. Не би го приел нито един украинец, който иска да преживее. Между впрочем в него имаше такива скрити точки, според които Киев трябваше да приеме политиката на НАТО по въпросите на военната сигурност...

Украинският въпрос бе в дневния ред на Вашингтон твърде дълго и това не бе тайна за никой. Тази политика се провеждаше толкова открито, че Путин реагира и предприе ответни действия. Той действаше като се опасяваше, че следващата цел на новите киевски власти, свалили законно избрания президент и ползвайки се от подкрепата на НАТО, ще бъде Крим и разположената там руска военноморска база. Но той само реагира на ситуацията, когато Киев с благословията на Вашингтон започна мащабна война срещу източна Украйна като я нарече „антитерористична операция”.

Беше съвършено ясно, че под това се разбира разрушителна война. Използвайки случая НАТО започна да увеличава своето военно присъствие. Във всеки етап от развитието на тези събития при по-голямо детайлно разглеждане, което по мое мнение прави всеки историк, вглеждайки се в миналото, може да се види, че Путин като цяло  предприема ответни мерки. Възможно е реакция му, неговите ответни мерки да са грешни. Не изключвам, че те са твърде агресивни. Но всичко това би трябвало да се обсъжда...

Изявленията, че всичко това е путинска агресия или агресия на Русия, са грешни. Грешни, ако не на 100%, да кажем – за баланс и да има мир – на 50%. И ако Вашингтон признае, че неговото изявление  е на 50% грешно, а значи изявленията на Русия на 50% справедливи, само тогава могат да се започнат преговори и да се разчита на техен успех.

Мога само да се надявам, че политиците в нашата страна ще чуят гласа на такива хора като професор Коен и ще започнат разумни преговори с Русия, за да ни избавят и спасят от това, което в днешно време заплашва да се превърне в катастрофална война в Европа.