Прогресът на мрежата не трябва да се спира

В памет на Умберто Еко  - големият италиански писател, философ-семиотик и медиевист, Факти.бг ви предлага една негова статия за интернет "Прогресът на мрежата не трябва да се спира" , публикувана в  L'Espresso през 2014 г.

Умберто Еко го е казал добре: „Ако не тренираш паметта си, ставаш идиот, а ако я обогатяваш, ще изживееш хиляди животи“.

В древността даже умението да се пише е всявало страх. А сега дискусията се разгаря около интернет. Ако правилно го използваме, той може да допринесе голяма полза на младежта, въпреки че неизбежно ще има и такива, които ще изпаднат в зависимост от мрежата.

Неотдавна Espresso отпечата мое писмо до измисления ми внук, когото убеждавах да тренира своята памет, да не се опира винаги на информацията от интернет. Веднага в един от блоговете ме обвиниха, че съм враг на интернет. Това е все едно да критикуваш човек, който се е противопоставил на карането по магистралата в пияно състояние или кара със 180 км в час.

Такова изпълнение съвсем не означава призив за отказ от използването на автомобила. А неотдавна на страниците на Espresso Еудженио Скалфари (бел.на р. италиански журналист, писател и политик)  учтиво ме упрекна, че прекалено се доверявам на интернет като източник на информация. Това стана след последната ми статия, в която споменах невежите, които в предаването "Наследство" заявиха, че според тях Хитлер и Мусолини са живели през 60-те или 70-те, или 80-те години.

Скалфари отбеляза, че именно изкуствената памет "онлайн" е създала поколение, неспособно да задържи в главата си някаква информация. Той смята, че използването на мрежата създава илюзията, че си в контакт с всички и с всичко, но в действителност те обрича на самота.

Съгласен съм, че това са две от болестите на нашето време. Писал съм много за това. Скалфари обаче не цитира пасажа от "Федър" на Платон (бел.на р. „Федър“  е един от диалозите на Платон), в който фараонът упреква бог Тот, че е изобретил писмеността, заради която хората могат да изгубят навика си да използват паметта. Но впоследствие се е оказало, че писмеността кара хората да запомнят прочетеното. Само благодарение на писмеността е създадена такава възхвала на паметта като "По следите на изгубеното време" на Пруст. Искам да кажа, че човек може спокойно да използва интернет и едновременно с това да развива паметта си, като се опитва да запомни информацията, която е открил в мрежата.

Работата е там, че интернет съществува и не можем да го отхвърлим. Подобни спорове вече са възниквали и заради механизацията на производството, и заради телевизията. Мрежата е факт и никакви спорове няма да я унищожат. Проблемът е не само да признаем очевидните рискове, свързани с появата й, но и да научим младите как да я използват правилно.

Да си представим един добър учител, който предлага изследване по определена тема. Той знае, че учениците му ще се опитат да открият готови решения в интернет, за да не полагат каквито и да е усилия. Но учителят може да предложи те да потърсят сведения най-малко в десет сайта, да сравнят получената информация, да открият различията и противоречията и да определят кой сайт е най-надежден източник на информация, като за целта данните бъдат сверени с писмени източници или поне с някоя енциклопедия. Така децата ще получат информация от интернет – би било глупаво това да се забрани – но в същото време ще трябва да се позамислят и да запомнят нещичко. Освен това учениците ще могат да сравнят получените резултати, дори да поспорят и да избягат от самотата. Постепенно те ще придобият вкус към дискусиите помежду си.

Разбира се, ще има такива, които ще изпаднат в зависимост от мрежата и  които няма да са в състояние да се откъснат от самотното общуване с монитора. Ако училището и родителите не са съумели да ги опазя от това, ще трябва да ги включим в списъците на наркоманите, онанистите, расистите, ясновидците, клиентите на хиромантите и всички останали привърженици на дегенеративните форми, на които обществото трябва да се противопоставя с цялата си отговорност. Но така е било във всички епохи.

Ако днес ни се струва, че "болните" са твърде много, то е защото за 50 години населението на планетата се е увеличило от 2 на 7 млрд. души. А причина за това не е самотата, причинена от мрежата, а прекомерният излишък от човешки контакти.