На границата между Русия и Украйна: какво видяхме там

На границата между Русия и Украйна, в Сумска област, е последният действащ граничен пункт между двете воюващи страни. Украинците от окупираните области могат да влязат в Украйна само оттам. Репортаж на ДВ.

Ежедневно от град Суми до украинско-руската граница и обратно кръстосват доброволчески автобуси. Те взимат хората от граничния пункт Колотиловка-Покровка – две села, от които първото е в Русия, второто – в Украйна. Между тях от 2022 година съществува хуманитарен коридор, по който украинците от окупираните области могат да стигнат до Украйна. Това е единственият участък, открит за пресичане на границата по време на войната. Но между двете села има т.нар. „сива зона“, която трябва да се премине пеша, а багажът да се носи на ръце.

Решил да пълзи: историята на инвалида Виктор

„Всички заминаха, но аз съм много по-бавен“, казва пред ДВ пенсионерът Виктор от Луганска област, описвайки как се е придвижил до автобуса. И двата крака на мъжа са ампутирани, единият до бедрото, другият – до коляното. Той има инвалидна количка, но я дал на жена си Людмила, за да превози с нея багажа. А Виктор решил да пълзи с помощта на подръчно средство – постелка от възглавници и дървени ръчки, с които се оттласквал от земята. Мъжът се придвижвал по този начин в двора си, но разстоянието от два километра се оказало непосилно.

Людмила стигнала до украинския граничен пункт и помолила за помощ доброволците, които ежедневно посрещат украинците и могат да влизат в „сивата зона“. Те докарали Виктор с инвалидна количка и му помогнали да стигне до украинската страна на хуманитарния коридор.

Виктор и Людмила: „На украинска земя... Това е щастие“

През 2014 година Виктор и Людмила напуснали окупирания Луганск и заживели в село Царевка в Луганска област, която тогава била под контрола на Украйна. Там си купили къща, ремонтирали я и си засадили градина. Виктор, който преди години загубил крайниците си след тежко заболяване, се занимавал с домашната работа. Няколко дни след началото на войната обаче селото било окупирано.

По думите на съпрузите, в село Царевка почти няма проукраински настроени жители – повечето заминали, а тези, които са останали, се съгласяват с действията на окупационната администрация. Виктор и Людмила така и не взели руски паспорти, поради което не им оказвали медицинска помощ в болницата. Първоначално двамата отказвали и руските пенсии, но гладът ги принудил да ги приемат.

Дълго не се решавали да заминат, тъй като на мъжа му е трудно да пътува. В крайна сметка стигнали до извода, че единственият вариант за тях е да стигнат пеша от Колотиловка до Покровка. Проверката на границата минала бързо. Мъжът описва преживяванията си със сълзи на очи: „Даже от майка си не съм получавал толкова топлина. Като че ли се оказах сред приятели. Това е щастие“. Виктор и Людмила се готвят да продължат към Киев, където ги очакват децата им.

Как приемат пристигналите от окупираните територии

В Суми приемат бягащите от окупация украинци във временни убежища

В Покровка граничарите преглеждат документите и вещите на пристигналите, след което проверяват самоличността им в базите-данни на държавните органи. Както казва пред ДВ Роман Ткач от заставата в Суми, всичко това се прави от съображения за сигурност.

След събеседването с правоохранителните органи хората биват регистрирани от социалните служби, получават помощ за оформянето на документите, дават им се безплатно карти на украински телефонни оператори, както и храна. Новопристигналите имат възможност да останат на място да пренощуват, а и по-дълго, след което безплатно могат да стигнат до Киев, Полтава, Харков или Днипро с влак.

Историята на Михаил: „На душата ми олекна“

Пенсионерът Михаил, който е шофьор по професия, ще замине при дъщеря си в Харков. Разказва, че домът му в село Таволжанка в окупираната Харковска област бил под постоянен обстрел, в селото било пълно с руски войници. „Те измъкнаха всичко от къщите – вратите, подовете, килимите, за да си построят блиндажи“, споделя пенсионерът.

Михаил иска да замине при дъщеря си в Харков

Той не е заминал по-рано, защото се грижел за болната си съпруга, която наскоро починала. Пътувал от Харковска област до Суми повече от три денонощия. „Толкова леко ми стана на душата – като че ли се родих отново“, така описва мъжът чувствата си след преминаването на границата.

В някои дни през коридора са минавали по 200 души

18-годишната Анастасия решила да избяга с приятеля си Петър (имената са променени), който през март получил повиквателна за армията. „Той получи повиквателни на два пъти, но не ги подписа. Решихме бързо да избягаме, за да не го вземат.“ В окупираната Херсонска област са останали майката на Анастасия, седемгодишният ѝ брат и 80-годишната баба. „Майка ми има къща, крава, стопанство. Тя чака украинците да се върнат.“

Доброволците, които работят в организацията „Плуритон“, са оказали от март 2023 година до днес съдействие на 21 000 души, заминали от окупираните територии. Случвало се е да приемат и по 200 души на ден – след взрива на язовира в „Каховка“.

Днес по коридора минават между 20 и 40 души дневно, казва Роман Ткач от заставата. Границата може да бъде пресечена само по светло, а коридорът работи само едностранно – от Русия към Украйна и само за граждани на Украйна. За да влязат на украинска територия, те трябва да имат паспорт или друг документ, удостоверяващ самоличността им, но дори да го нямат, граничарите не могат да им откажат влизането. „Гражданите на Украйна имат конституционно право да се върнат в Украйна“, обяснява граничарят.

Хуманитарният коридор Колотиловка-Покровка продължава да работи, независимо от усиления руски обстрел на граничните региони в Сумска област. По думите на граничарите и доброволците, досега нито един човек не е пострадал при пресичането на границата в Покровка.