Ново начало или добре забравеният стар край?

Последните седмици България е съсредоточена в политическия си живот и всички усилия са насочени за подобряване на положението там. Междувременно на хоризонта се задават и други не особено лицеприятни тенденции, които като че ли, остават незабелязани покрай еуфорията от протести и недоволства.

Наскоро великият Умберто Еко обяви,че България е пред тотално заличаване, а българинът – пред прeтопяване. Естествено, изказването беше насочено отново към полето на политическите „екшъни“, но всъщност то може да се окаже напълно вярно и в други аспекти от реалността.

Криворазбраното патриархализиране

Интересно е как дадена идеология ( защото това спокойно може да бъде разглеждано като такава), която е с „изтекъл мандат“ (нали това е наболяла тема в момента) преди доста години, днес отново се възкачва на модния подиум, но с по-различна визия.  Използам понятието „криворазбрано патриархализиране“  с оглед именно на тази нова визия. Всички познаваме основните характеристики на традиционните патриархални общества, а също техните отминали традиции, привички и т.н.

Днес, в XXI в., могат да се наблюдават известни прилики.

Последни изследвания показват, че възрастта за започване на полов живот става все по-ниска и сред двата пола. Апропо се увеличава и броят на абортите, което е всичко друго , но не и неразбираемо и нелогично.  Някой биха разглеждали появата на все повече телевизионни продукции, благотворителни кампании и прочее, свързани със сексуалното образовани, в полето на парадоксалността.  Тези тенденции не остават чужди и за нашата страна. Междувременно последното преброяване на населението у нас не регистрира увеличаване на родните българи, напротив. Естествено тук е моментът да заговорим и за малцинствените проблеми, но те са тема на друг разговор. Да, българският народ е на изчезване, заедно със заличаването на държавата ни, за което говореше и Еко.

Междувременно патриархалният модел днес се проявява в своята криворазбраност и в още една интересна тенденция, свързана с предходната. Модерност може да се търси и във все по – честите случаи на съвместно съжителство на лица , ненавършили пълнолетие. За сметка на това обаче, бракът (като институция) сякаш залязва, а стъпилите в брак изхранват доста по-успешно юристите, специализирани в бракоразводните дела.

Като рефрен от миналото тук се явяват и отношения „по сметка“. Всички сме чували истории и сме чели книги, които ясно обрисуват модела, по който се е избирал жених за дъщерята в миналото – род, потекло, статус. Макар и все още непроведени изследвания на тази тематика в България, резултатите поне на пръв поглед биха изглеждали същите.  Според други любителски изследвания възприятията, че нежната половинка трябва да носи отговорността за възпитанието на потомството, домакинските задължения и нищо друго, отново се разраства. И сигурно мнозина ще се запитат къде отиде еманципацията - нея си я има и се корени в равните права между половете ,но остава някак в сянката на нежеланието на жените да се ползват от някои от тези права,а именно да са заети (по смисъла на „работещи“).

Тези теми тепърва започват да се „проблематизират“ в границите на много страни и се очаква да станат водещи и за България. А може би в навечерието на избори за това кой да ни управлява, българинът ще съобрази избора си с това какви хора трябва да се управляват. Все пак мнозина от протестиращите (макар и бвинявани , че сами не знаят за какво се борят и каква промяна очакват) излизаха с плакати, гласящи, че се нуждаем от нови парадигми, нови идеологии. А голямата промяна започва отвътре навън...на малки стъпки.

 Призив: нека първо се огледаме, превъзпитаме  и в личностен план да сменим идеологията си, но не с нови форми на стара такава, а изцяло нова!