“Залагам на „Спотлайт“ като лентата, която ще спечели „Оскар“ за най-добър филм. Това не означава, че например „Завръщането“ няма да има достатъчно награди. Леонардо ди Каприо ще вземе награда, за да можем всички най-сетне да се успокоим. Нещата много зависят от това коя тема ще вземе превес като предпочитания, защото филмите, които са номинирани общо взето са равностойни като краен резултат.“ Това заяви пред Факти.бг филмовият критик Петя Александрова.
Според вас кой филм има най-големи шансове да излезе като големият победител на тазгодишните награди „Оскар“?
Като победител за „Оскар“ за най-добър филм аз залагам на „Спотлайт“. Това не означава, че например „Завръщането“ няма да има достатъчно награди. А и цялата тази история около наградата за Леонадро ди Каприо – аз смятам, че той ще получи „Оскар“ за най-добра мъжка роля, за да можем всички да се успокоим най-сетне. В общи линии той си е заслужил наградата със своите предишни филми. Ди Каприо има добри роли и е нормално да получи тази награда. Вярно е и това, че поне аз не смятам, че това е ролята, заради която си заслужава наградата. Иначе след една или две години основният въпрос отново ще е: „Защо Леонардо не взима Оскар“. За наградите „Оскар“ аз смятам, че нещата много зависят от това коя тема ще вземе превес като предпочитания, защото филмите, които са номинирани горе – долу са равностойни като краен резултат. Аз намирам, че „Лудият Макс“ е една доста интересна антиутопия. Ще е своеобразен пробив този филм да бъде награден по някакъв начин. Всичко ще се определи не толкова от чисто филмовите качества, защото няма филм, който да е значително по-добър от всички останали. Ще надделеят вкусовите предпочитания.
Възможно ли е един толкова силно комерсиално насочен филм като „Лудият Макс: Пътят на яростта“ да получи „Оскар“ за най-добър филм?
Възможно е. Това би било едно примирение между това, което е гледаемо и това, в което има действителен смисъл. В „Лудият Макс“ има послания, които въобще не са за пренебрегване. Става въпрос за екология, феминизъм и въобще за начина, по който общуваме помежду си. Този филм е по-дълбок, от колкото външните ефекти предполагат и заслужава добра съдба.
Ако разгледаме историята на тези награди има и други много комерсиално насочени филми, които са и достатъчно сериозно насочени и получават награди. Не гледаемостта определя артистичните качества на даден филм. Ако той е комерсиален и добър, значи е наистина качествен.
Можем ли да кажем, че през тази година Академията заложи на по-комерсиални филми, като се има в предвид големият касов успех на „Завръщането“, „Лудият Макс“ и „Марсианецът“?
Не мога да кажа такова нещо. Има други филми като „Стая“, „Бруклин“ и „Карол“,които не предполагат голям зрителски успех. Има филми и от двата типа. Няма отявлен фаворит, който върху себе си да фокусира всичко. Можем обаче да споменем един филм като „Мълчанието на агнетата“, който имаше „Оскар“ във всички големи категории. Той е и касов и масово ориентиран, като в същото време е и един много добър филм.
През тази седмица за пръв път голямата награда на Берлинале беше спечелена от документален филм. Може ли подобен пробив да бъде направен и на наградите „Оскар“?
В историята на Оскар-ите най-много награди има Уолт Дисни със своите анимации. Щом подобен пробив може да бъде направен с анимационни филми, защо да не бъде направен и с документални такива?
Не остава ли впечатлението, че при тазгодишните награди „Оскар“ ще надделее идеята за компенсиране?
Съмнението, че при тези награди има компенсации винаги стои. Винаги има едни правилни решения, при които ако филмът е добър, но е и удобен, като говоря за политическа коректност или важно значима тема, в зрителя остава впечатление, че той получава награда и за това. Винаги има съмнения и в тази посока.
Как ще коментирате недоволството, за това, че няма номинирани чернокожи актьори. Не създава ли това условия за цензура по време на номинациите?
Мисля, че това е обратната страна на медала. Създава се едно изкуствено разделение, в което на всяка цена трябва да има номинирани чернокожи или жени – режисьори. Винаги ще има един опит за помощ по други линии, а не спрямо качеството на самите филми. След като няма добър филм на чернокож режисьор, значи просто няма. Така и през тази година няма добър полски филма, за сметка на унгарски такъв. Тук няма нищо репресивно или съмнително. Това е нормално.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА