Ответни мерки и стратегически маневри след аферата „Панама Пейпърс“

Задълбочен анализ на проф. Кръстьо Петков

Публикувана: 11 Април, 2016 13:27
1 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1550
Ответни мерки и стратегически маневри след аферата „Панама Пейпърс“
ШРИФТ ПЕЧАТ
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

На седмия ден от взривяването на мега-бомбата „Панама Пейпърс“ картината на глобалните реакции се очерта. В регионите с авторитарни режими отбиха или омаловажиха атаката, определяйки я като поръчкова, имаща за цел да дискредитира националните лидери. Другаде – главно в Европа, се стигна до искане на оставки, предсрочни избори и прочее публични  процедури за санкциониране на обвинените в машинации топ-политици. САЩ не останаха незасегнати, както се предполагаше. Именно там, където е световното средоточие на мигриращите капитали, беше подновена кампанията за осветляване на  парите, замаскирани в офшорни скривалища, коментира икономистът проф. Кръстьо Петков.

Рухна хипотезата, че сме свидетели на режисиран спектакъл, интересът към който ще отшуми за броени дни. Под въпрос е и другата хипотеза – ефектите щели да се почувстват локално, в засегнатите страни, но глобалната конструкция на офшорната икономика ще остане непокътната. Предстои през следващите месеци да видим дали ще се сбъдне прогнозата, с която се ангажирах в първата статия в блога: трусовете в глобалната/сенчеста икономика са в състояние да предизвикат верижни реакции и преразглеждане на финансовата архитектура и правната инфраструктура, върху които се крепи постиндустриалният капитализъм.

Тук продължавам с анализа и привеждането на аргументи в подкрепа на споменатата прогноза. Ползвам коментарите и препоръките, които получих след като моята статия беше публикувана във в-к „Труд“ (7.4.2016) , както и натрупания архив от публикации в специализирани международни  издания.

В началото се налага да се направят две методологични уточнения:

едното е за понятието „офшорна икономика“. Чрез него се визират случаите на масирано и системно изнасяне на капитали извън територията на държавата, към която принадлежат реалните собственици и концентрация на ресурсите  в компании със специален правно - юридически режим, освобождаващ собствениците от плащане на данъци, или предлагащ символично данъчно облагане. Което на свой ред създава условия, наред с легитимния, разрешен от закона бизнес,  да се избегнат данъчните задължения в страните на произход; отделно в и  чрез офшорните зони се извършва пране на мръсни/криминално спечелени пари.

Другото уточнение е за по-широкото понятие „конспиративна икономика“, което ползвам по нататък в изложението. То влезе сравнително отскоро в оборот – като обозначение на онези методи, инструменти и операции, посредством които се извършва непрозрачно (често практически непроследимо) движение на капитала. Прикриването става не само в черупката на офшорни компании. Формите на укриване на доходи и ненаказуеми нарушения на данъчните правила са многобройни, пръснати в сложно преплетени мрежи от финансови центрове по света. Така износът на капитали създава паралелен/нарастващ, а впоследствие и доминиращ  сегмент в разпределението и използването на агрегатната парична маса в света. Ако трябва да определим кой от двата сегмента доминира в световното пазарно стопанство днес – явният или конспиративният бизнес – няма да сбъркаме, ако кажем, че преимуществото е на втория.

Предисторията на офшорната икономика води началото си от първата половина на миналия век. Но масовият старт беше даден преди около четири десетилетия, за да получи своя разцвет през 80-те и 90-те години, когато в световната икономика – в макроикономика и в стопанската практика - триумфираше доктрината на неолиберализма. Така се стигна до онзи момент, в който анализаторите и потърпевшите от Новата Голяма Депресия поставиха ребром въпроса за ролята на укрития капитал в генерирането на кризата.

Казусът с досиетата от Панама е именно такъв прецедент, най-мащабен от началото на глобалната криза. Не случайно влиятелното издание „Икономист“ го нарече „Изтичане на века“!

Политиците и данъкоплатците са онези, които имат пряк интерес да се хвърли светлина върху ролята и последиците от размножаването на офшорните черупки по света и настъплението им към по-светлите зони на глобалния бизнес. Това е така, защото парите на данъкоплатците винаги се използват, за да се спасяват провалилите се мега - играчи на  глобалния пазар; политиците на свой ред винаги попадат под натиск да използват предоставената им власт, за да минимизират загубите от сенчестите операции. Медиите (респ. разследващите журналисти) и специализираните антикорупционни НПО - та играят инструментална роля в тази неравна битка между сенчестия/спекулативен капитал и обществото.

Скандалът с „Панама Пейпърс“ показа колко ефективна може да бъде намесата на подобен род обединения в международния финансов ред. Независимо от съмненията и упреците (част от които основателни) за участие в  съзаклятието на заинтересувани спецслужби и поръчкови  мрежи, замаскирани като автентични граждански формирования.

Но да вървим поред!

Американският прагматизъм

Формално погледнато, в грамадата от база данни, изтекли от адвокатската кантора „Мосак- Фонсека“ (Панама) към германския всекидневник Зюддойче Цайтунг, САЩ беше бяло петно. Сред  над 3000 имена на граждани с американски паспорти, които са попаднали в списъците, няма нито един крупен корпоративен играч или топ - политик. Но именно  администрацията на президента Обама поведе колоната на онези национални и международни институции, които възнамеряват да се възползват от безпрецедентното изтичане на данни от панамската офшорка, за да стеснят периметъра на конспиративната икономика.

Съзнателно говоря за ограничаване, а не за ликвидация, защото невидимото по дефиниция е невъзможно да бъде унищожено. А и т.нар. светла част на офшорните финанси, където собствениците и посредниците са се придържали към правилата на играта, е формално легитимна и не подлежи на санкции.

Кое  дава основание да се мисли, че именно в Северна Америка ще се направи първия пробив в желязно барикадиралия се конспиративен бизнес?

На първо място, заради подхода към мега - скандала. Вместо да се включи в кампанията, целяща да дискредитира авторитарните лидери и европейските политици, натопени в скандала, президентът на САЩ се обърна с лице към същността на проблема. Още при първите си медийни изяви Барак Обама заговори директно за хазартния бизнес и черупковите/офшорни операции, чрез които се  заобикаля националното данъчно законодателство, а тежестите на вноските в държавния бюджет се прехвърлят върху средната класа. Президентът нарече тези практики „голям, глобален проблем“.

 Що се отнася до аргумента, че законите допускали  подобни „игри“, Обама контрира : „Много от това е законно, но тук точно е проблемът! Той не е, че се нарушава закона, а че законите са толкова калпави“!  Изявлението е деидеологизирано и политически прагматично; с него се поставя пръст в раната, която разяжда постмодерния/глобален капитализъм: наличието на агресивно/лобистко законодателство в почти всички държави от планетарната неолиберална зона, което позволява на супербогатата прослойка да крие своите постъпления и да умножава чрез „допустими“ хватки натрупаното богатство.

На второ място, поради съвпадението във времето с кандидат - президентската кампания. Няма как в публичните дискусии да се пренебрегнат както националните, така и глобалните последици от финансово - информационния ураган, който се завихри около границите на държавата - център на свободната пазарна икономика. „Панама гейт“ е  мащабно доказателство за системни нарушения на икономическата етика, присъща на свободния пазар, така и за огромни щети, нанесени на държавната хазна. Няма как подобни далавери за трилиони долари да останат встрани и от дискусиите, които водят кандидатите за следващ президент. В това отношение вече се очертава предимството  на самообявилия се за демократичен социалист Бърни Сандърс, както и на радикалния оратор Доналд Тръмп (виж повече по тази тема в статията на Валентин Хаджийски, публикувана от сайта „Гласове“ и препечатана в моя блог).

На трето място, Щатите имат сметки за разчистване с държавата Панама - поради отказа й да облекчи външния достъп до  офшорните сметки и сделки. Две поредни президентски администрации – на Буш и Обама, не успяха да пречупят съпротивата на панамските власти, поставена в служба на конспиративните финанси. Сега ще им бъде трудно да отстояват такава позиция. Не е изключено към търговското споразумение, подписано между Панама и  САЩ през 2010 г., да се прибави и юридически акт, регламентиращ офшорните операции. Показателно е, че Панама вече прояви склонност да удовлетвори сходно искане на Франция.

Разбира се, не бива да си правим илюзии, че правителството на САЩ ще успее безпроблемно да наложи смяна на курса, заимствайки подходи и решения  от арсенала на Ню Дийл, когато едрият спекулативен бизнес е бил притиснат в ъгъла и заставен да компенсира поне част от откраднатото. Показателно е, че не друг, а облеченото с много власт Министерство на финансите, на практика е вдигнало бяло знаме, след опитите да проникне в светая светих на офшорните данъчни измами. Ето един показателен цитат в това отношение:

„Ако някой провежда разследване и то го води до компания от Делауер и иска да узнае кой стои зад нея, по принцип си дотук. Няма значение дали си от ФБР, на федерално щатско или местно ниво. Даже департаментът на правосъдието не може да се добере до информация. Нищо не може да се направи“ (Джон Касара, бивш специален агент на Департамента на правосъдието, САЩ). Цитатът е от тук:http://www.nytimes.com/2016/04/08/business/need-to-hide-some-income-you-... (link is external) ).

Тази е и причината, искането на президента Обама за промени в данъчното законодателство, свързано с офшорните измами, да се отправи към конгреса. Ще реагира ли той до президентските избори? Предстои да узнаем до края на годината!

Европейското лицемерие

Как иначе, освен като лицемерно да се квалифицира поведението на евроелита след избухването на мега-скандала „Панама пейпърс!“  Водещ еврокомисар беше уличен в скриване на истината, но светкавично оневинен от колегите си в Комисията. Тази реакция е рецидив на маневрите през 2014 г., когато евродепутати поискаха кандидатът за шеф на ЕК Жан Клод Юнкер да се оттегли, заради прегрешенията му като премиер на Люксембург, превърнало тази европейска държава в предпочитано данъчно убежище.

Връх на политическото лицемерие беше нескопосаната реакция на английския премиер и виден радетел за реформиране на ЕС Дейвид Камерън. За по-малко от седмица той излъга три пъти: единият, като отрече, че е имал лично и фамилно участие в офшорката на своя баща; другият, като призна със закъснение, че е продал дела си за 30 000 паунда; третият, изяснявайки със закъснение задълженията си към данъчните власти в държавата, чиито министър-председател е в момента. После с младежки патос призна грешките си и поднесе нещо като извинение към нацията; осмели се дори да инициира мерки за осветляване на офшорните собственици.

Тук вече чашата на търпението преля и пред Даунинг стрийт №10 започнаха демонстрации с искания за оставка на лъжливия политик. Лошо му се пише на Дейвид – по собствените му признания е трябвало да преживее кошмарна седмица. По-лошото тепърва предстои, и то вероятно ще се случи около датата на провеждането на референдума за излизане от ЕС. Като капак на всичко, след месец Камерън трябва да председателства антикорупционен форум „на върха“, насрочен в Лондон. Каква ирония на съдбата: доказан лъжльо ще наставлява другите как се ловят финансовите мошеници!

Без публично и медийно лицемерие, а по изпитания исландски модел - цивилизовано и чрез граждански натиск - беше прогонен от поста си министър - председател, скрил истината за вложенията си в панамската офшорка. Протестите не стихнаха и след подадената оставка. Стигна се до вот на недоверие за преструктурираното правителство. Засега – неуспешен! Предстоят обаче парламентарни избори!

Утре е денят - изпитание за заявената решимост от ЕК да се бори срещу конспиративната икономика и нейните офшорни похвати. Това е голямата новина, която съобщи паневропейското гражданско движение  We Move, действащо в партньорство с Евродад. И двете структури са доказали своята непримиримост към дирижираните – скрити и явни - злоупотреби с националното богатство в ущърб на гражданите данъкоплатци. Този път инициативата им е: подписка с искане Комисията да приеме ефективно решение, с което да прекрати практиката за данъчни и други финансови измами, щетите от които се погасяват от здравия бизнес и по-бедните слоеве. Включването в подписката по интернет може да стане чрез следния линк :https://act.wemove.eu/campaigns/panama-papers-the-eu-must-act-now  (link is external)

Да се надяваме, че и този път България ще се отсрами с активно участие на активните граждани, както това се случи при европейската петиция за гарантиран минимален доход през 2014 г.

Българското безхаберие

То е факт, при това трудно оспорим. Трудно може да се намери друга държава, извън диктатурите в периферията на света, в които официалните институции да не са отронили и дума за участието на национални бизнес - структури и граждани в конспиративните схеми. Мълчанието на парламента, правителството и президента има своето обяснение: страх от предстоящите разкрития. Ами, ако сред стотината български имена, изскочат такива на бивши и настоящи политици от всички цветове? И ако в тази кохорта попадат хора, които са лансирали лобистки закони или са произнасяли морални проповеди как се прави „чист“ капитализъм! Скандалът ще е неминуем, въпреки че историята на българската скандалография ясно показва: замесените играчи като правило се  отървават с публично омаскаряване или се спасяват с бягство към офшорните убежища.

А има достатъчно солидни причини, за да се случат и в България публични събития – парламентарни дебати и протести - хвърлящи светлина върху крими - офшорните практики. Като правило те са лоши и подлежат на съдебно преследване. Достатъчно е да споменем, че немалка част от криминалните приватизационни сделки бяха извършени под прикритието на офшорните черупки:

първоначалната сделка и препродажбите на БТК;

американските вложения в Марица –Изток,  чиято схема включва 11% дялове на български собственици, замаскирани чрез кипърска офшорка;

приватизацията и менажирането на супер печелившата тютюнева индустрия;

концесионирането на добива на злато, позволяващо износ на руда и преработка в Африка и скриване на огромни печалби от облагодетелстваните компании;

Списъкът може и трябва да бъде продължен. Тогава ще стане ясно, че офшорните октоподи не от вчера са пуснали пипалата си в българската индустрия, търговия и финанси. Щетите за държавната хазна – преки и косвени – се измерват с десетки милиарди левове годишно. Което прави задачата за поддържане на балансиран бюджет с нулев дефицит и нисък външен дълг неизпълнима.

При това положение е трудно да се доверим на съветите на някои експерти и политици, че ние българите трябвало да си гледаме вътрешните проблеми и да не се вторачваме във вестникарските сензации, целящи да противопоставят помежду им глобалните конкуренти. Подобни политико - експертни мнения наливат вода в мелницата на онези наблюдатели, които периодично внушават, че от българската нация нищо не става, поради генетичната й увреденост –  безгранично търпелива, обхваната от хроничен песимизъм и безхаберие към общата съдба.

Неолиберална България отдавна е част от конкурентната офшорна игра. На нейната малка, но атрактивна географска територия още през 90-те години бяха създадени активни клетки, а впоследствие и мрежи от конспиративни икономически структури; първите прото - капиталисти у нас, с помощта на чуждестранни ментори, демонстрираха върхови постижения в овладяването на офшорния занаят. Днес цялата тази констелация се  вписва органично в глобалната мрежа на конспиративната икономика.

Да не забравим и за другата неолиберална иновация: превръщането на България в данъчно убежище, още през първата година на включването и в ЕС. Това стана  чрез отменяне на прогресивния данък и въвеждане на рекордно ниски ставки за индивидуалните и доходи и корпоративните печалби. Именно затова по европейски лицемерно прозвуча и апелът на председателя на ПЕС Сергей Станишев от преди няколко дни за …забрана на офшорките. Да си бил инициатор като министър-председател за въвеждане на плосък данък, да си лидер на  европейските социалисти, дали неоспорим принос за бума на офшорната и конспиративната икономика и да се обявяваш за подобни крути мерки означава едно: че разчиташ на късата памет на гражданите и на традиционното безхаберие на народа. Предстои да узнаем дали тази тактика ще донесе успех на  соцлидерите, прегърнали отдавна и по убеждение неолибералната доктрина.

Накъде след „Панама гейт“?

За първото направление, в което се очертават промени в регулаторната рамка на трансграничната мобилност на капиталите, вече стана дума по-горе. В САЩ ще има законови промени, които да ограничат сливанията, преместването, раздробяването и прочее техники за корпоративни парични измами. Утре ще научим доколко сериозни са намеренията на ЕК да сведе до минимум офшорната/сенчеста икономика. Ако оцелее след скандала, Дейвид Камерън със сигурност ще предложи да се създаде Национален регистър на реалните собственици на компании на територията на Обединеното кралство. Апропо, тази идея може да намери сравнително лесно приложение и в целия ЕС.

Към споменатите мерки трябва да добавим и евентуалното преразглеждане на масовите практики за въвеждане на нулеви и/или отрицателни лихви. Върху тази взаимовръзка между спестени пари и офшорни вложения ми обърна внимание проф. Димитър М. Иванов. Неговата логика е убедителна и се вписва в анализа на флуктуациите в икономическото поведение: когато изкуствено водиш политика на нулеви или отрицателни лихви, неминуемо насърчаваш собствениците на капитали и самите банки да търсят офшорни решения. Сходна бизнес логика движи и ориентацията към разплащанията по електронен път. Изобщо, тенденцията съвременното общество да се превърне в cashless soсiety не бива да се подценява.

Второто направление на промени засяга данъчните системи. Това е възможно най-трудното предизвикателство, защото ще предизвика открита конфронтация между правителствата, респ. европейските институции и мега-корпоративните мрежи. Няма много желаещи супербогаташи (извън благотворително настроените като Уорън Бъфет и Бил Гейтс), които биха се отказали  без съпротива от извоюваните с толкова усилия и властови маневри привилигеровани данъчни режими.

Третото направление се отнася до изчисляване на щетите от размножението и функционирането на офшорките. И тук трудностите не са малко – от методологично естество и такива, свързани със закрития достъп до конспиративните финансови центрове. И все пак, първите опити да се установи техния размер вече са налице:

Според Габриел Зюкман, автор на книгата „Липсващото богатство на народите: нетни длъжници или нетни кредитори са Европа и САЩ?“, концентрираните авоари в офшорните зони надвишават 8% от световното богатство; първият коментар на Зюкман за „Панама гейт“ е, че той не е представителен  за цялата система на конспиративните финанси;

По изчисления на ОИСР, загубите на развиващите се страни от укриването на данъци са три пъти по-големи от помощите, които получават от развития свят; други експерти твърдят, че разликата е значително по-голяма: над 10 пъти;

В статия, публикувана от сайта Open Democracy  се посочват стряскащи числа:  укритите в офшорни зони капитали от английски компании надвишават 21 трилиона долара, което е седем пъти повече от БВП на страната и т.н.

Трудностите са налице и изглеждат непреодолими. И все пак изход има. Както и концепции/схеми за преход от национално базирано към наднационално данъчно законодателство. Полезен преглед на идеите по този въпрос предлага Валентин Хаджийски (виж публикацията в блога от 10.4.2016 г.) Към изброения от него списък на известни макроикономисти, обявили се за радикални и прогресивни данъчни реформи, би следвало да добавим имената на Антъни Аткинсън и Бранко Миланович. Доскоро звучащи утопично, идеите за глобален данък богатство, за облагане на наследството, на рентиерския капитал, на транснационалните транзакции и др. постепенно започват да се възприемат като реалистични варианти. С интерес ще следим и дебата на експресния форум, който организира ОИСР в Париж на 13 април, 2016 г. - фокусиран върху ефектите от Панамските разкрития (повече информация за събитието виж тук: www.oecd.org/tax/forum-on-tax-administration/ftajitsicnetwork.htm (link is external))

Два аргумента повлияха най-вече върху обръщането на мненията за съдбата на заварените данъчни модели от ерата на финансовия капитализъм: първата е небивалият бум на подоходното неравенство, превърнал 1-процентната висша прослойка в приказно богати люде, при съпътстващо отваряне на огромна пропаст между тях и по-бедните слоеве; вторият аргумент е свързан с размерите и утилизацията на натрупаното богатство. Размерите, както личи от изчисленията на Оксфам, са космически . Което не може да стане без да се използват инструментите от арсенала на конспиративната икономика – укриване на данъци, пране на пари, директни кражби, бизнес рекет и пр. Натрапчивата демонстрация на луксозен живот на фона на ужасната мизерия в периферните региони, придоби уродливи форми. Подобни факти всекидневно подхранват масово недоволство и революционни настроения.

По този начин феноменът „офшорна икономика“ и конспиративните схеми за натрупване на материални и нематериални активи, наистина се превръща в структурен проблем на съвременния капитализъм, както подчертава Валентин Хаджийски.  Неговото преодоляване изисква ремонт на Системата на финансовия капитализъм. Става дума за генерален ремонт, какъвто е извършен в края на 30-те години след Голямата депресия.

София / България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Карлос Слим
Най-богатият мексиканец успокои своите сънародници
Доналд Тръмп не е терминатор! Не се страхувайте от него"

Още бисери