Проблемът на разбиранията

Петербургският международен икономически форум започва утре в т.нар. Северна столица или европейския град на Русия. Руските анализатори подчертават „италианския акцент“ на форума. Премиерът на Италия Матео Ренци е главният гост в Санкт Петербург. Миналата година „главен гост“ бе гръцкият министър-председател Алексис Ципрас. На италианската „политическа серенада“ ще пригласят председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и Генералният секретар на ООН Бан Ки - мун и една дузина представители на бизнеса от Европа, САЩ и Канада (500 фирми), особено на немския. Не е за изпускане и бившият президент на Франция Никола Саркози, който през 2008 г. година успя да договори с Путин изхода от кавказкия капан, в който се набутаха руско-европейските отношения заради свадата на Москва с Грузия. Никола Саркози, заедно с бившия германски канцлер Герхард Шрьодер и бившия британски премиер Тони Блеър се опиваха да бъдат посредници между Кремъл и Брюксел.

Очевидно е, че с Петербургския международен икономически форум Путин се опитва да сложи рамките на икономическия компромис с Европа или най-малкото да постигне някаква стабилност, която дипломатите наричат „рационално адаптиране“. Даже мотото на форума е: „На прага на нова икономическа реалност“. Как „новата“ икономическа реалност ще се види през европейските и руските очила ще бъде интересно и ... важно. Още по-интересно ще е да се види дали копчето за рестартиране на отношенията може да се натисне само с Юнкер, Ренци и Саркози.

Някогашният европейски комисар за търговията Питър Манделсън беше написал преди осем години точно през юни една статия със заглавие „Споделяме един континент“. И ако си припомняме Манделсън е не за да се убедим още един път как за някакви си осем години колко всичко се е променило и докъде „играта на руска рулетка“ може да докара имунната система на света. Причината е друга – проблемът на разбиранията. „В сърцевината на привидно постоянните напрежения между ЕС и Русия стои един проблем на разбиранията. Някои хора в Русия са сметнали, че ЕС си е поставил за цел да блокира съживяването на Русия или да я експлоатира икономически. Много европейци задават въпроса дали Русия обръща гръб на глобалната интеграция и избира различен път и различен набор от политически ценности“, написа тогава Манделсън.

Как сега през юни 2016 г. европейците да си отговорят след всичко което се случи? Всъщност може ли този въпрос да се зададе отново след осем години и в най-критичното време за Европа и Русия. Отговорът е може. Но няма да е достатъчен. Отговорът е трябва!