Защо геополитиката не „взриви” цената на златото

САЩ атакуваха Сирия и в резултат отношенията й с Русия силно се влошиха. Северна Корея разработва ядрени ракети, за което Доналд Тръмп обеща, че ако се наложи ще даде възможно „най-остър отговор”, дори без подкрепа от други държави. Водят се разговори за т.нар. „рефлационна търговия” с намаляването на данъците в САЩ.

Всички тези новини са добри за златото: скъпоценният метал поскъпва по време на политическа нестабилност или се увеличават инфлационните очаквания. Златото силно поевтиня по време на избора на Тръмп през ноември и все още не може да достигне нивата от юли миналата година.

Благородният метал се радваше на 10-годишен връх (2001-2011 г.), когато достигна пиковите показатели от 1898 USD за унция.

Продължителното движение към върха се дължи на два фактора. Първият е, че прилаганата от централните банки програма за количествени облекчения (QE) ще доведе до висока инфлация. Вторият – кризата на еврото, която стана причина за изнервяне на пазарите, поради опасността от изчезването на единната валута и безопасността на европейските банки. През 2013 г. опасенията по повод на еврозоната изчезнаха и въпреки QE инфлация нямаше. Цената на златото рязко падна и оттогава се движи в тесен ценови коридор.

През 2016 г. търсенето на ювелирни изделия се оказа изненадващо ниско, поради което производството в индийските заводи спадна с 38%, а в Китай – с 17%. Централната банка на Китай с минимален ентусиазъм купуваше злато като обемът на придобития благороден метал спадна до 7-годишен минимум.

Проблемът със златото е, че няма ясни критерии за определяне на цената му. Металът не носи реални „приходи”. Макар да се разглежда като защита от инфлация, то не изпълнява тази функция в средносрочен план: в периода 1980-2001 г. стойността му спадна с близо 80% в реално изражение.

Традиционно златото се разглежда като алтернатива на американския долар и когато последният поскъпва благородният метал се обезценява, но това също така означава, че златото може да изглежда отлична алтернатива на фона на други по-слаби валути. Така например, след референдума за Brexit цената на златото нарасна с 19%.

Друг фактор са реалните лихвени проценти. Когато те са високи, разходите за съхранение също са високи. И обратно – прекомерно ниските лихвени проценти означават незначителни загуби от наличието на злато.

Тези два фактора дават обяснение защо при избора на Тръмп първоначално златото не реагира положително. Веднага след избирането му инвеститорите се надяваха на намаляването на данъците, което да възстанови американската икономика. Това накара Федералният резерв да повиши основния лихвен процент, в резултат, на което доларът да се стабилизира. Нито една от тези прогнози не беше добра новина за златото.

Търговията на Тръмп забуксува. Неуспешният опит на президента да отмени Obamacare постави под съмнение перспективите за одобрение на данъчната реформа от Конгреса. В началото на текущата година златото възвърна част от стойността си.

Въпросът е защо благородният метал не поскъпва с по-бързи темпове на фона на напрегнатата геополитическа обстановка. Едното предположение е, че Тръмп се отказа от някои свои предизборни обещания, като например търговската война с Китай.

Бомбардировките в Сирия, по-скоро се разглежда като единичен случай на фона на риториката в отношенията със Северна Корея, която може да е шумна, но нищо не значеща. При подобна сложна политическа ситуация в световен мащаб покупката на злато по-скоро е залог, че нещата ще стават от лоши по-лоши: или обстановката в Близкия Изток и Северна Корея рязко ще се влоши, или централните банки ще загубят контрол върху паричната политика.